Определение № 568 от 05.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “О” Е., гр. С. срещу постановеното от Пловдивски апелативен съд определение от съдебно заседание на 22.04.2009 г. по в. гр. д. № 939/2008 г. за спиране на производството на основание чл. 182, ал. 1, б. „д” /погрешно посочена б”г”/ ГПК /отм./. Частният жалбоподател поддържа, че определението на Пловдивски апелативен съд е неправилно, като счита, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото на посоченото основание. Излага и подробни съображения за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба - „Б” О., гр. П. не заявява становища по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения от частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани. По основателността на частната жалба. За да постанови спиране на въззивното производство, образувано по жалба на „Б” О., гр. П., Пловдивски апелативен съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 182, ал. 1, б.”д” ГПК /отм./, като е съобразил отразеното в писмо изх. № 5* от 10.03.2009 г. на Софийска районна прокуратура, че с постановление от 08.12.2008 г. по прокурорска преписка № 54932/08 г. е образувано досъдебно производство срещу лицето Ц. Л. К. за извършени престъпни деяния по чл. 319 от НК и чл. 201, ал. 1 НК. Определението е неправилно. С оглед данните по делото, не може да се счете, че е налице връзка между твърдяните престъпни обстоятелства, по повод на които е образувано досъдебното производство, и конкретния гражданскоправен спор. Дори и да бъде установено извършено от посоченото трето за настоящия спор физическо лице Ц. Л. К. /бивш служител на „Б” ООД/ престъпление във връзка с документ, имащ отношение към правоотношенията между страните, това би било ирелевантно за изхода на настоящия спор. Предмет на този спор е връщане на сума, платена на отпаднало основание - развален предварителен договор за продажба на недвижими имоти, отговорността за което е на самата страна, т. е. на дружеството-продавач. Що се отнася до евентуални неправомерни действия на посоченото физическо лице, станали причина за ангажиране отговорността на „Б” О. във връзка с процесния договор, същите биха имали значение за отношенията между това лице и дружеството-продавач, но не и за отношенията между страните по предварителния договор, т. е. между страните по делото. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение