Определение № 1027 от 31.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 368/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Община Мездра чрез процесуалния му пълномощник – адв. Ц. С., срещу определение № 2795/28.10.2024г. по к.т.д. № 2221/2024г. на ВКС, 1 т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от общината касационна жалба срещу решение №448/19.07.2024г. по в.гр.д. №253/2024г. на ОС – Враца. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че спорът не може да се определи като търговски, както е приел съставът на ВКС. Твърди, че разгледалите го РС – Мездра и ОС – Враца са го квалифицирали като гражданскоправен, който извод следва да бъде споделен. Позовава се на задължението по чл. 121 от Конституцията на Република България на съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, на принципите по чл. 10, чл. 12 и чл. 8, ал. 2 ГПК. Излага доводи, че поддържа особеното мнение на посочените съдии по т.д. № 2/2018г. на ОСГТК, което възпроизвежда в цялост. Предвид изложеното претендира отмяна на обжалвания акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, друг състав на ВКС, Първо т.о., е приел, че е сезиран с касационна жалба, подадена от Община Мездра против решение № 448 от 19.07.2024 г. по в.гр.д. № 253/2024 г. на Окръжен съд – Враца, с което касаторът е осъден на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, сумата от 1 201, 81 лв., представляваща разликата между уважения от районния съд размер на главницата от 7 639, 77 лв. до пълния претендиран размер от 8 841,58 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №[ЕИК]/23.01.2022 г. на основание застрахователна полица № 0320229907000209 от 05.01.2022 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа” със застрахователно покритие „Пълно Каско” за причинени щети на автомобил марка „Форд”, с рег. [рег.номер на МПС], при ПТП, реализирано на 23.01.2022 г., ведно със законната лихва, както и сумата 28, 26 лв. (разликата между уважения от районния съд размер от 195, 24 лв. до пълния претендиран размер от 223, 50 лв.) - мораторна лихва за периода 05.08.2022 г. - 04.11.2022 г. Съдът е приел, че основанието на претендираното суброгационно право от ищеца е заплащането на застрахователно обезщетение, дължимо от застрахователя по договор за имуществена застраховка с покритие „пълно каско“, като след изплащането на същото, ищецът се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу Община Мездра, която не е изпълнила задължението си с грижата на добър стопанин да поддържа изправността на пътната мрежа – публична общинска собственост. Съдът е счел, че спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ, което обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение. Позовавайки се на задължителните указания по ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС относно дефинирането на понятието търговски спор, съдът е приел, че търговски са и делата, независимо от реда, по който са разгледани, имащи за предмет спорове относно права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. ВКС е посочил, че касаторът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, тъй като е юридическо лице. С оглед горното, като е отчел, че цената на главния иск възлиза на 8 841,58 лв., т.е. е под размера, определящ възможността за осъществяване на касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., е приел, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Воден от така изложените подробни мотиви, ВКС е оставил без разглеждане жалбата на Община Мездра. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претенцията на ищеца се основава на плащането на застрахователното обезщетение по договора за застраховка, който е абсолютна търговска сделка, и след което застрахователят се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника - общината, чието противоправно поведение се сочи, че е в причинна връзка с настъпването на увреждането. Спорните права са породени във връзка с договор за застраховане и плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 от ГПК, но търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по - широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. Следва да се има предвид и обстоятелството, че общината няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физически лица, които като страна по договор по този закон действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кодексът на застраховането използва понятието „ползвател на застрахователни услуги“, в което попадат застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, поради което не е потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а с оглед процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дефинирано в чл. 2, ал.2 от КЗ. С оглед на размера на претендираната в производството сума - 8 841,58 лв., която е под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Предвид гореизложените съображения законосъобразно съставът на ВКС, 1 т.о. е приел, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като е срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване с оглед прага за достъп до касация по чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. С оглед гореизложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение