Определение № 355 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 289/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 14 от 02.03.2011 г. по т. д. № 145/2011 г. на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение № 163 от 29.11.2010 г. по в. гр. д. № 325/2010 г. на Я. окръжен съд. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба, като счита, че същият е в противоречие с изричната разпоредба на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./. Ответникът по частната жалба – М. [фирма],[населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 04.04.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма],[населено място] касационна жалба срещу решение № 163 от 29.11.2010 г. по в. гр. д. № 325/2010 г. на Я. окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от двата предявени обективно съединени иска е в размер до 10 000 лв., т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на тази норма към датата на образуване на касационното производство /04.01.2011 г./. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./., предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по търговски дела само за искове с цена над 10 000 лв., е приложима за всички касационни производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г., както правилно е прието и в атакуваното определение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК