Определение № 483 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 170/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на С. П. С. срещу определение № 2503 от 17.01.2012г. по ч. гр.д. № 523/2012г на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 21.11.2011г за връщане на искова молба на основание чл. 130 от ГПК ,поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с предмет несъществуване на вземане, по което е образувано производство по установителния иск на кредитора съгл. чл. 415 ал.1 вр чл. 422 ГПК. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност на определението. Приложено е изложение, изведен е въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск за установяване липса на правоотношение ,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да противопостави решението в процеса, в който е пропуснал да наведе възраженията си. Частната жалба е недопустима. Производството, по което е било постановено въззивното определение, е било образувано по отрицателен установителен иск ,който иск е оценяем съгласно правилото на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК ,независимо от това дали ищецът цели да установи липсата на правоотношение с кредитора „Т.” въобще, или конкретно липсата на задължение до размера на конкретното вземане, същото вече предмет на друг висящ процес, иск по реда на чл. 422 ГПК. Това вземане (по смисъла на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК) е за главница от 3267,94 лева - стойност на неизплатена топринна енергия и мораторна лихва в размер на 1049,54 лева .То е определящо за цената на иска, която в случая е под размера на чл. 280 ал.2 от ГПК. Съгласно чл. 274 ал.4 ( ДВ бр.100 от21.12.2010) ГПК, на касационно обжалване не подлежат определенията по дела, по които постановеното решение е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) с оглед цената на иска. От горната констатация следва недопустимост за касационно обжалване, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Върховен касационен съд съобразява критерия за допустимост, приложим за всички дела по оценяеми искове, вкл. относно произнесени по тях прекратителни определения. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,