Определение № 3468 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. А. срещу решение № 318 от 14.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 101 /2022 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение от 28.10.2021 г. по гр.д. № 571 /2021 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която съдът е определил на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59 СК режим на лични отношения на бащата А. Б. А. с детето А. А. А. и вместо това е определил друг режим на лични отношения, а в останалата обжалвана част е потвърдил първоинстанционното решение. Ответникът М. Б. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Обсъдил е становищата на страните и какви факти, които имат значение за спора, се установяват от събраните по делото доказателства. По доводите на жалбоподателя А. А. е приел, че от събраните по делото доказателства в най добър интерес на детето (то е родено на 31.10.2016 г.) е родителските права да бъдат възложени на майката. Приел е, че невъзможността на майката да води детето до детското заведение е неотносимо към родителските и качества, тъй като тя е трудово ангажирана, от значение е, че тя е организирала и обезпечила воденето и вземането на детето до съответното детско заведение, без това да вреди на детето. Въззивният съд е обосновал в какво се изразява интересът на детето, за което се е позовал на практиката на ВКС. Като се е позовал на установеното от вещите лица по изслушаните съдебно-психологични експертизи, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права на по отношение на малолетното дете на майката. Въззивният съд е изложил мотиви за правилно определения от първоинстанционния съд размер на дължимата от бащата месечна издръжка. Въззивният съд е изложил мотиви за това, че правилно първоинстанционният съд е приел, че висшият интерес на детето изисква режимът на лични отношения между детето и бащата да бъде определен в най-широки граници, но е изложил мотиви за това, че следва да го разшири още. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят извежда следния правен въпрос: Трябва ли съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС - ППВС 1/74, с което е прието, че при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права от значение са съвкупност от обстоятелства, сред които е социалното обкръжение, в което предстои да живее детето, а в обкръжението са включени и хората, с които родителите са установили фактическо съжителство и при липса на доказателства за моралния облик на обкръжението на родителя съдът е длъжен да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните – т.1 от ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС и решение № 244/23.10.2018 по гр.д. № 1434/2018 на IV г.о. на ВКС. Жалбоподателят твърди и че въззивният съд е направил погрешен, непълен и избирателен прочит на доказателства по отношение на родителя, на когото не са предоставени родителските права, с което е допуснал противоречие и с решение № 218/03.12.2019 по гр.д. № 783/2019 (не сочи на кое г.о.). Така обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят твърди и че въпросът има значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за което не излага обосновка. Настоящата съдебна инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал противоречие с установената съдебна практика, която при спор за родителски права придава значение на социалното обкръжение на родителя. По делото са събрани доказателства за партньорите на страните по делото. В приетите в първоинстанционното производство социални доклади и заключение на съдебно-психологична експертиза е установено, че всеки от родителите има настоящ партньор и е обсъдено какви са отношенията на детето към тях, без да са констатирани никакви тревожни данни. В социалните доклади ролята на партньорите е определена като подкрепяща. Психологът оценява високо родителския капацитет на двамата родители и разширените им семейства до степен, че препоръчва съвместно упражняване на родителските права. Първоинстанционният съд изрично е обсъдил значението на родителското обкръжение, обсъдил е събраните доказателства за партньорите на страните и е приел извода, че в конкретния случай социалното обкръжение на всеки родител е подходящо за отглеждането и възпитаването на детето (стр.8, 9 и 10 от решението), но е приел, че майката има приоритет по някои от критериите – пол, полагани до момента грижи, помощ от трети лица, при което е обсъдил събраните по делото доказателства за партньорите на родителите, като е приел тяхната подкрепа за равностойна. Във въззивната жалба на А. Б. А. не се съдържат конкретни доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за моралния облик и за поведението на партньора на майката и за значението му за решаване на въпроса за предоставяне на родителските права. Съдържа се единствено довод за трудовата заетост на майката, която я затруднява да води детето до детската градина. По искане на страните във въззивното производство е приет нов социален доклад и ново заключение на съдебно-психологична експертиза. В социалния доклад отново е прието, че всеки от родителите има стабилна подкрепяща среда. В заключението е прието, че детето има изградена силна емоционална връзка и с двамата родители. Както беше посочено по-горе въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, на които са основани доводите във въззивната жалба, включително социалните доклади и заключенията на психологичните експертизи. При липса на доводи и данни за отрицателното влияние на партньора на майката върху интереса на детето, при извода, че всеки един от двамата родители имат родителски капацитет и са подкрепяни от обкръжението си, включително от новите им партньори, въззивният съд не е следвало да допуска служебно събиране на доказателства за облика и поведението на партньора на майката и значението им за отглеждането на детето, нито да обсъжда отделно и да излага доводи за това. Настоящата съдебна инстанция намира също, че поради установената по въпроса съдебна практика и липсата на обосновка за създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито за необходимост от осъвременяване на тълкуването и, нито за изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат ново тълкуване, нито за непълнота, неяснота и противоречивост на конкретна правна норма (съгласно приетото с т.4 от ТР №1/2010 ОСГТК), не може да се приеме, че поставеният въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените твърдения за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед на този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата 800 лева разноски за процесуално представителство в касационното производство съгласно представен списък на разноски, чието уговаряне и заплащане е удостоверено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът