Определение № 448 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Злати М. З. от [населено място], подадена чрез адв.Ж. от АК [населено място], срещу определение №226 от 10.10.2016г., по в.ч.гр.д. № 247/2016г., по описа на Силистренски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу определение №2335 от 08.09.2016г. по гр.д.№ 1004/2016г. на Силистренски районен съд, с което е прекратено производството по предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС. И двете предходни инстанции са обосновали извод за недопустимост на заявената претенция поради това, че не е налице промяна на обстоятелствата, при които с влязъл в сила съдебен акт е извършено предходно разпределение на полването на имота. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му като неправилно при поддържане на основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2, т.2 ГПК на касационно обжалване не подлежат и решенията по въззивни дела, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че във въззивното определение е отразено, че същото подлежи на касационен контрол не може да обоснове процесуалната допустимост на касационната жалба, доколкото същата е подадена след изменението на редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ. бр. 50 от 03.07.2015 г. /аргумент от § 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК/. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,