Определение № 61 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2790/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение 5256/14.07.2017 г. по в. гр. д. №14319/2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №13951/02.09.2016г. по гр. д. №1074/2016г. на Софийски районен съд. С последното решение касаторът е осъден по искове с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място], общ. Х., обл. Б. сумата от 21 435, 85 лв., представляваща сбор от платено възнаграждение по договор за достъп до електрическата разпределителна мрежа от 29.10.2012г. (при отпаднало с обратна сила правно основание след отмяната с влязло в сила решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКВЕР), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.08.2015г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва изтекла върху главницата за периода 17.04.2014г. до 26.08.2015г. в размер на 3 595,18 лв. В касационната жалба се сочи, че обжалваното въззивно решение е недопустимо – чл.281 т.2 от ГПК, както и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон – чл. 281 т.3 предл.1 и 2 от ГПК, като допускането до касационно обжалване се основава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК (редакция до измененията в ДВ бр. 86/2017г.). Ответникът по касационната жалба счита, че въззивното решение е допустимо и правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 200, с който първото дружество се задължава да продава на второто произведената от него електрическа енергия. Установено е още, че с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временните цени за достъп до преносната и разпределителна мрежа, като собствената на [фирма] фотоволтаична мрежа попада в раздел III, т. 10 за фотоволтаичните централи, чиито преференциални цени се определят с решение № Ц-18/20.06.2011 г. Въззивният съд е приел още, че раздел III, т. 10 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено с решение № 4659/03.04.2013 г. по адм. д. №13239/2012г. на ВАС, потвърдено с решение № 8733/17.06.2013 г. по адм. д. № 6086/2013 г. на ВАС, 5-членен състав. За процесния период [фирма], съгласно доказателствата по делото, е заплатило на [фирма] обща 21 435.85 лв. с ДДС – цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа. СГС е установил, че с влязлото в сила решение на ВАС, с което е отменен индивидуалният административен акт (решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г.) има обратно действие, от което следвало, че отпадат с обратна сила разпоредените с него правни последици. Оттук въззивният съд е правил извод, че времевите цени за достъп не били определяни, при което плащането по такива е лишено от основание. СГС е приел, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото следните въпрос: „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договор за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане от страните?“ По поставения от [фирма] въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и е висящо тълкувателно дело № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Един от въпросите (трети въпрос) е аналогичен на поставения от касатора въпрос: „Има ли преобразуващо действие отмяната на допуснат до предварително изпълнение ИАА, изразяващо се в преуреждане с обратна сила на валидността, законосъобразността и правните последици на: а) правните действия и дължими престации, осъществени в периода на предварителното му изпълнение, ако му се признава качеството на самостоятелен източник на гражданскоправни последици (непосредствен източник на задължение за плащане); б) правомерно възникналите и погасили се поради изпълнение облигационни отношения в периода на предварителното му изпълнение; в) основанието на възникналите и погасени поради изпълнение граждански правоотношения в периода на предварителното изпълнение; г) основанието за извършените престации в хода на предварителното изпълнение и осъществяване на същите граждански правоотношения и д) по отношение на договорите с периодично или продължително изпълнение, заварени от акта на отмяна?“ Поради това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК. Воден от горното, Върховния касационен съд