Определение № 2114 от 14.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. Ж. Б. чрез процесуалния му пълномощник - адв. П., срещу определение №240/26.01.2026г., постановено по в.ч.гр.д. №3524/2025г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение частните жалби, подадени от „Рос Инвестмънт“ ЕООД, Р. Ж. Б. и „Ю Ес Джи Г.“ ЕООД срещу определение от 10.06.2024г. по гр.д. № 10436/2019 г. на Софийски градски съд, І - 22 състав, с което производството по делото, образувано по иск по чл. 464 ГПК, е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и незаконосъобразно. Изтъква, че въззивният съд не е взел предвид, че пред САС е било образувано в.ч.гр.д. № 3097/2025г., по което според него е висящ спорът относно постановеното връщане на частните жалби, по които съдът се бил произнесъл с обжалваното определение. Предходното производство според жалбоподателя се явявало преюдициално и обуславяло допустимостта на произнасянето на САС. Частният жалбоподател сочи, че производството пред апелативния съд, приключило с процесното обжалвано определение, е проведено без извършена надлежна размяна на книжа и без да му била дадена възможност за становище, с което е допуснато грубо процесуално нарушение. Излага в жалбата, че прекратителното определение е постановено, без да му е дадена възможност да въведе нови фактически твърдения предвид встъпването му в правата на неговия праводател -първоначалната ищца по делото. С оглед подробно изложените доводи, частният жалбоподател претендира да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „При наличие на неприключил преюдициален спор и дадени задължителни указания от компетентния въззивен съд на долустоящия съд, следва ли долустоящият съд при несъобразяване с указанията, а именно да отстрани нередовностите и да върне делото, да ги пренебрегва изцяло и да комплектова внесените по делото жалби, като ги изпрати за образуване на друго, ново въззивно дело, въпреки наличието на преюдициално висящо друго въззивно дело?“, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 83/21.03.2016г. по гр.д. №5570/2015г. на ВКС, 4 г. о.; 2. „Следва ли да бъде прекратено производството с предмет установяване на несъществуване на дълг към конкретен взискател, при квалификация на иска като такъв, предявен по реда на чл. 464 ГПК, но впоследствие при настъпване на обстоятелства, при които по реда на чл. 227 ГПК ищецът взискател е заменен от своя наследник, който е длъжник, или следва да бъдат дадени указания и предоставена възможност на новоконституирания ищец да продължи производството, което с оглед промяната в обстоятелствата вече следва да бъде квалифицирано като иск, предявен по реда на чл. 439 ГПК и основаващ се, съгласно ал. 2 от същия член на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният титул?“, по който сочи, че е разрешен в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът - „Юробанк България“ АД е подал отговор на частната касационна жалба от 30.03.2026г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. Добрева, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложените доводи. Ответникът „Рос Инвестмънт“ ЕООД счита, че касационната жалба е основателна, като излага подробни съображения в подадения на 28.04.2026г. писмен отговор. Ответникът „Ю Ес Джи Г.“ ЕООД също е подал отговор на частната касационна жалба от 28.04.2026г., чрез процесуалния си пълномощник - адв. Св. П., в който сочи, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 36219/2012 г. на Софийския районен съд, длъжниците „В. паркет“ ЕООД, „В. паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка Пиреос България“ АД описаните суми, от които сумата 206 840,76 евро - главница, а също и лихви и такси, дължими по договор за кредит № 033/ 2007 от 16.01.2008г. Въззивният съд е установил, че вземането по издадения на 02.10.2012г. изпълнителен лист е присъединено по изп.д. № 20128380409252 на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2012 г., издаден на основание заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 24.09.2012г. по ч.гр.д. № 36218/ 2012 г. на Софийския районен съд, 75 състав срещу същите длъжници. Посочил е, че с влязло в сила на 26.02.2020г. решение № 1689 от 20.02.2015г. по т.д. № 2424/ 2013 г. на Софийския градски съд, VІ - 2 състав, по предявения от „Банка Пиреос България“ АД иск с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено дължимостта на сумите по процесния договор за кредит спрямо длъжниците, включително Р. Ж. Б.. САС е приел, че изп. дело № 20127860404036 на ЧСИ М. М. съгласно представеното удостоверение е образувано по молба на взискателя В. Б. А. въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2011 г., издаден по гр.д. № 36450/ 2011 г. на Софийския районен съд, 37 състав. Към същото дело е присъединен изпълнителен лист от 17.01.2014 г., издаден по гр.д. № 3186/ 2013 г. на Софийския градски съд, І -15 състав. Посочено е, че по молба с вх. № 25 931/ 12.05.2014 г. и въз основа на удостоверението по чл. 456 от ГПК, В. Б. А. е присъединена на основание чл. 456, ал. 1 от ГПК като взискател по изп.д. № 20128380409252 на ЧСИ М. Б.. Въззивният съд е приел също така, че със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК № 339 от 13.12.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 213/ 2018 г. на Районен съд - [населено място] е разпоредено длъжникът Р. Ж. Б. да заплати на В. Б. А. сумата 5 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, без протест, издаден на 08.01.2018 г., ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното плащане, а на основание влязло в сила на 21.06.2019 г. решение № 18 от 20.05.2019 г. и влязло в сила на 2.08.2019 г. решение № 184 от 10.07.2019г. по гр.д. № 212/ 2018 г. на Районен съд - [населено място] е издаден изпълнителен лист от 08.08.2019 г., с който Р. Ж. Б., Я. Ж. Б. и Ц. А. А. са осъдени да заплатят на В. Б. А. сумата 14 928 лева, представляваща направени от нея подобрения в недвижим имот, находящ се в [населено място], община Трън, област Перник, явяващи се полезни и необходими разноски. Въззивният съд е приел, че са неоснователни доводите на жалбоподателя Р. Ж. Б. за нищожност на обжалваното първоинстанционно определение по подробно изложените мотиви. САС е изложил, че активната легитимация по иска с правно основание чл. 464 ГПК е предоставена на взискател в производството по принудително изпълнение, който оспорва съществуването на вземането на друг кредитор (взискател в същото производство), който, заедно с длъжника/длъжниците, е пасивно легитимирана страна по иска. Счел е, че в конкретния случай правният интерес на предявилата иска В. Б. А. е отричането на съществуването в полза на „Банка Пиреос България“ АД (чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД) право на вземане по процесния договор за кредит, което е предмет на изпълнителното дело. Въззивният съд е посочил, че Р. Ж. Б. е ответник по иска в качеството си на длъжник в изпълнителното производство - солидарно отговорен заедно с останалите длъжници по оспореното с молбата вземане на банката, произтичащо от договор за кредит № 033/ 2007 от 16.01.2008 г. САС е изтъкнал, че след смъртта на ищцата В. Б. А. на 19.02.2024 г. и вписания под № 653/19.03.2024 г. в особената книга на Софийския районен съд отказ на сина й Я. Ж. Б. от нейното наследство, на основание чл. 227 ГПК производството по делото следва да продължи с участието на правоприемника й – сина й Р. Ж. Б., който в молба изрично е заявил, че поддържа исковата молба, но е приел, че има процесуална пречка за продължаване на производството. Апелативният съд е счел за неоснователно твърдението на Р. Ж. Б., че е бил изпълнен изцяло фактическият състав на разпоредбата на чл. 124, изр. последно ЗЗД и в негово лице са се слели в едно качествата на кредитор и солидарен длъжник, с което било погасено задължението на останалите солидарни длъжници за частта, дължима от този солидарен длъжник. По подробно изложените съображения относно сливането, САС е изложил, че няма съединяване на качествата солидарен длъжник и кредитор в лицето на Р. Ж. Б. по отношение на оспорваното вземане на банката, тъй като покойната ищца не е негов кредитор по договора за банков кредит. Позовавайки се на мотивите на решението по т.д. № 2424/ 2013г. на Софийския градски съд, VІ-2 състав, САС е приел, че със СПН е установено, че вземането на банката по договор за кредит № 033/2007 и анексите към него не съществува, а правоприемникът на починалата в хода на настоящето производство ищца Р. Ж. Б., в качеството си на солидарен длъжник, е участвал в горепосоченото исково производство и е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Предвид горното САС е изтъкнал, че признаването на активна легитимация в полза на Р. Ж. Б. при положение, че е единствен наследник по закон на В. Б., и продължаване на производството по иска с правно основание чл. 464 ГПК би означавало пререшаване на спора относно дължимостта на вземането по договора за кредит, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 299, ал. 1 ГПК. С така изложените мотиви САС е оставил без уважение частните жалби срещу определението на СГС за прекратяване на производството по делото. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, тъй като не се установява вероятност обжалваният акт да е нищожен или да е недопустим. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба. Първият поставен от частния жалбоподател въпрос е свързан с тезата му, че не било приключило предходно частно гражданско дело № 3097/2025г. на САС, върнато за окомплектоване на частна жалба. На първо място за предмета на соченото дело е представено единствено съдебно удостоверение, което е неподписано от съдия и секретар, а няма данни да е издадено в електронна форма. Видно от съдържанието на същото, в.ч.гр.д. №3097/2025г. на САС е с предмет частна жалба с вх. №275484/11.11.2024г. срещу определение на СГС от 11.11.2024г. От материалите по делото се установява, че тя е подадена срещу акт, който е постановен след обжалваното определение на СГС от 10.06.2024г. за прекратяване на производството по делото и не касае преюдициален спор. С това определение по искане на банката ищецът Р. Ж. е осъден да й заплати допълнително разноски в размер на 5 590,89 лв., а неговата молба от 28.06.2024г. за изменение на определението за прекратяване в частта за разноските е оставена без разглеждане като просрочена. По отношение на трите частни жалби, с които е бил сезиран въззивният съд, произнесъл се с обжалваното по настоящото дело определение, процедурата във връзка с проверка на редовността им е надлежно приключила, тъй като с определение №2475/26.09.2025г. на САС, ТО, 3ти състав по ч.т.д. №1381/2025г. е отменено определение от 04.07.2024г. по гр.д. №10436/2019г. на СГС, в частта, с което са върнати частни жалби с вх.№274819/03.07.2024г., подадена от „Ю Ес Джи Г.“ ЕООД и частна жалба с вх.№ 274836/03.07.2024г., подадена от „Рос инвестмънт“ ЕООД, а връщането на частната жалба на касатора Р. Ж. Б. с вх.№274506/28.06.2026г. е отменено с определение на САС по ч.т.д.№3491/2025г., като всички тези частни производства са приложени към делото. Предвид горното и по трите частни жалби, с които е бил сезиран САС по ч.т.д. №3524/2025г., има постановени актове и е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че апелативният съд се бил произнесъл преждевременно, без да е било приключило производството по проверка допустимостта на частните жалби. Частната жалба по в.ч.гр.д. №3097/2025г. на САС с вх.№ 275484/11.11.2024г. срещу определение на СГС от 11.11.2024г. е срещу последващ акт на СГС, постановен в производство по чл. 248 ГПК, и не касае допустимостта и редовността на предходните частни жалби, подадени срещу определението за прекратяване на производството по делото. Предвид горното апелативният съд не е нарушил процесуалните си задължения, произнасяйки се по трите частни жалби, с които е сезиран, след приключен инстанционен контрол и отменителни определения по отношение на връщането им, а също така не е процедирал и при неприключил преюдициален спор. Питането на частния жалбоподател е изведено от несъответни на данните по делото негови твърдения и не може да обуслови допускането на определението до касационен контрол поради липса на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Вторият поставен от частния жалбоподател въпрос е свързан с тезата му, че неправилно е прието, че следва да се прекрати производството по иска по чл. 464 ГПК, а вместо това на него като наследник на ищеца - взискател трябвало да бъде дадена възможност да продължи производството, вече като иск по чл. 439 ГПК и при промяна на обстоятелствената част по иска. Затова, че правният интерес на ищеца от воденото на иск по чл. 464 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за наличието на която се следи служебно и която следва да е налице през целия процес, е налице практика на ВКС, обективирана в определение №217/26.01.2016г. по к.ч.т.д. №2500/2025г.,1 т.о., решение № 272/05.05.2026г. по к.гр.д. №2804/2025г. на 4 г.о. на ВКС, решение №324/13.06.2025г. по к.гр.д. №4396/2023г. на 4 г.о. на ВКС и др. В същата се приема, че ако бъде отречено правото на оспорващия взискател, включително и чрез прихващане, отпада правният интерес от този отрицателен установителен иск, тъй като той произтича от качеството на ищеца на взискател и твърденията му, че правото му да се удовлетвори е застрашено от конкуриращ взискател. В случая предвид настъпилото по силата на закона правоприемство /наследяване по закон/ правото на първоначалната ищца - взискателката В. Б. на вземане по записа на заповед е погасено поради сливане на качествата на кредитор и длъжник, тъй като длъжник по соченото вземане е именно Р. Б. Ж.. Спрямо него и останалите длъжници е налице влязло в сила решение, с което е признато вземането на банката, което ищцата Б. оспорва. Въззивният съд съответно на практиката по приложение на чл. 299 ГПК е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска по чл. 422 ГПК, което е било непротивопоставимо на ищцата В. Б., но обвързва участвалите в производството по това дело - Р. Ж. и другите съдлъжници – ответници по иска. С оглед горното не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е действал съгласно практиката на ВКС и твърдяното от частния жалбоподател нарушение, изразяващо се в непредоставянето на възможност да измени иска в такъв по чл. 439 ГПК, което предполага изменение както на обстоятелствената част, така и на искането спрямо първоначалната претенция по чл. 464 ГПК, включително както претендира по последващата молба от 14.06.2026г. – в осъдителен иск, по който да бъдат конституирани като ищци наред с Р. Ж. и всички дружества – длъжници, не е налице. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,