Определение № 1307 от 12.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 126/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД против решение № 416/17.06.2022 г. по т.д.№ 508/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 47/25.01.2021 г. по т.д.№ 87/2019г. на Видински окръжен съд, с която касаторът е осъден да заплати на „Вест Март„ ООД, по предявен от същото иск, с правно основание чл.405 ал.1 КЗ вр. с чл. 435 КЗ, застрахователно обезщетение от 32 683,60 лева, по щета № 0502-1308-00-19-7062/2019г. и на основание договор за застраховка „ Отговорност на превозвача“, сключен със застрахователна полица № 13081910000471/05.06.2019г., в обезщетяване вредите от настъпило на 17.09.2019 г. застрахователно събитие. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи, касаещи единствено възприетия за доказан от въззивния съд факт, че превозвачът – ищец е заплатил на правоимащия обезщетение за претърпените вреди върху превозвания товар, която сума претендира на основание застрахователния договор, за репариране от застрахователя по застраховката „ Отговорност на превозвача „. Касаторът се позовава на съобразени за този му извод от въззивния съд писмени документи на чужд език, несъпроводени с превод на български, въпреки своевременно направено от ответника възражение на това основание, както и кредитирането на изходящ от трето за производството лице /правоимащия/ документ, потвърждаващ плащането, но без посочено изрично основание за същото, своевременно оспорен за истинност от ответника, но без назначена от съда проверка за това. Счита, че се касае за съществени процесуални нарушения – на чл.185 ГПК, чл.194 ГПК - опорочили правния резултат. Дори да би се съобразило заключението на приетата по делото ССЕ, според касатора същата установява само платеца и получателя на сумата от 16 710,86 евро, с левова равностойност 32 683,60 лева / до какъвто размер е уважен иска /, но не и основанието за плащането, като следва да се съобрази и разминаването между фактурираната сума от 22 556,86евро и установената за платена от 16 710,86 евро, в полза на спедитора LKW WALTER INT. TRANSPORT AG. Ответната страна - „Вест Март„ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителен селективен критерий по формулираните въпроси. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното: „Вест Март „ ООД е предявило иск, с правно основание чл. 405 ал.1 вр. с чл. 435 КЗ, за осъждане ЗК „Лев Инс„ АД да му заплати застрахователно обезщетение, на основание сключен застрахователен договор по застраховка „Отговорност на превозвача „, по образувана щета във връзка с повреда на превозван от дружеството – ищец товар / по международен автомобилен превоз /, за които вреди ищецът - превозвач отговаря и твърди да е удовлетворил правоимащото лице – спедитор LKW WALTER INT. TRANSPORT AG - до размера на сумата от 44 117,39 лева, претендирана с иска. С касационната жалба не се оспорва правилността на изводите на въззивния съд за валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача„ и настъпил застрахователен риск, покрит от застрахователния договор и приложимите към същия Общи условия, както и за размера на дължимото застрахователно обезщетение. Касаторът оспорва единствено извода на съда, за доказано обстоятелството, че превозвачът е обезщетил правоимащия до размера на претендираната с иска сума, така че с платимото от застрахователя не би се обогатил неоснователно. С исковата молба са представени фактура № 524611/23.10.2019г., с качество на електронно генериран документ, поради което и без подпис и печат на издател върху хартиения носител, за сума от 22 556,86 евро, както и банково извлечение от платежна операция по сметка на ищеца в „Райфайзенбанк„ АД от 19.11.2021 г. за сума от 16 710,86 евро, също електронно генериран документ, без подпис и печат – и двата документа на английски език. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил същите, поради непредставянето им в заверен превод на български език. Сам е поискал назначаване на ССЕ, която да установи извършено ли е твърдяното от ищеца плащане, със заверяване сметката на кредитора. Оспорване истинността на документите, която при частните свидетелстващи, каквито са оспорените, би могло да се свежда до вярност и автентичност, ответникът не е навел своевременно,вкл. с отговора на допълнителната искова молба, при това съобразявайки качеството им на електронни документи – чл.184 ГПК. Друг е въпроса, че за да оспори верността им, страната би следвало да е възприела тяхното съдържание. Назначената по делото ССЕ е установила, че изпращачът на стоката „Пластхим - Т „ АД е предявило рекламация и издало кредитно известие на спедиционното дружество, в размер на 22 556,86 евро, с левова равностойност 44 117,39 лева. Потвърждава, че спедиторът е издал фактура № 524611/23.10.2019 г. / оспорената / срещу „ Вест Март „ ООД за заплащане на тази сума. Установява, че със суифт от 21.11.2019 г. ищецът е превел по сметка на дружеството – спедитор сума от 16 710,86 евро, с левова равностойност 32 683,60 лева, като за разликата до дължимите 44 117,39 лева / 5 846 евро с левова равностойност 11 433,78 лева / са блокирани от LKW WALTER INT. TRANSPORT AG плащания, дължими от същото дружество на „Вест Март„ООД в същия размер. В открито съдебно заседание вещото лице е потвърдило за напълно разбираемо за него съдържанието на оспорените документи на чужд език, като съставени с издател и адресат – спедитора и ищеца, но заключението не е изготвено единствено въз основа на същите. Въззивният съд е приел за установено плащането от „ Вест Март „ ООД в полза на LKW WALTER INT. TRANSPORT AG, на основание предявената от изпращача на стоката рекламация, но само до размера на сумата от 32 683,60 лева / 16 710,86 евро /, при съвкупната преценка на заключението на ССЕ и представените писмени доказателства. За разликата до пълния претендиран размер е отхвърлил иска, поради липса на доказателство за отправено от спедитора извънсъдебно изявление за прихващане за сума от 11 433,78 лева / 5 846 евро /, тъй като погасителният ефект на прихващането не може да се презумира от факта на спрени / блокирани / плащания, нито настъпва автоматично при насрещно дължими от получателя спрямо платеца суми. В изложението по чл. 283 ГПК, касаторът формулира следните въпроси :1/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, позовавайки се на документ, представен на чужд език, който не е придружен с точен превод на български, заверен от страната, която го е представила ?; 2/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, позовавайки се на документ, изготвен от трето, неучастващо в процеса лице, без подпис и печат, оспорен от насрещната страна на основание чл. 193 ал. 1 ГПК и без да е доказана истинността на документа от представилата го страна, съгласно чл.193 ал.3 изр. 2 ГПК ?; 3/ Допустимо ли е съдът да постанови решение, с което приема, че извършено плащане е за конкретно задължение, при положение, че в платежния документ не е посочено основание, от което да е ясно, че плащането е именно във връзка с конкретното задължение, без да се мотивира ? Въпросите са общо обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, но е посочено единствено решение по т.д.№ 1300/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, без съотнасяне към конкретен въпрос, както и с формално позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът поддържа и очевидна неправилност, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират със съображенията на въззивния съд, да приеме за доказано оспореното плащане. Досежно първия формулиран въпрос: Съдът не се е обосновал единствено с оспорените документи, а основно със заключението на ССЕ, работила и върху друг доказателствен материал. Самото вещо лице, при разпит в съдебно заседание е посочило оспорените документи за напълно ясни му по съдържание и е коментирало техни реквизити, в относимост към предявената и разплатена от ищеца рекламация, при съвпадаща с размера й сума, посочена във фактурата. Налице е пълно съвпадение между размера на предявената рекламация от една страна и от друга – размера на платеното от ищеца на спедитора плюс размера на „блокираното„ от спедитора към ищеца плащане. Вещото лице е обследвало насрещните задължения на двете дружества и не е посочило, нито ответникът е поискал установяване дали съществува друго задължение на „Вест Март „ ООД към LKW WALTER INT. TRANSPORT AG, в размер на 16 710,86 евро, което да би могло да бъде разплатено с безспорно установеното от ищеца плащане в този размер. Вторият въпрос не е съобразен с характеристиката на оспорените документи – генерирани електронно, поради което и „неносещи подпис„ в материализираното си на хартиен носител съдържание. Както се посочи по-горе, не е направено и своевременно оспорване от касатора на верността им, в качеството на частни свидетелстващи документи, а се претендира единствено изключването им от доказателствения материал, като непридружени с превод на български език. При това въпросът съдържа невярната предпоставка - че верността на документа не е установена по делото / съобразно посоченото в предходния параграф /. Третият въпрос очевидно визира съдържанието на оспорената фактура, но предполага решаващ извод на съда за доказаност на плащането, основан единствено и само на същата, каквото не е сторено. Дори да се приеме за удовлетворен общия, не се установява удовлетворен допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Решението по т.д.№ 1300/2011 г. на ІІ т.о. ВКС не дава отговор на такъв въпрос, вкл. в каузалната си част, а хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предполага обвързаност на отговора с приложение на конкретна правна норма,чиято неяснота или противоречивост е провокирала противоречива съдебна практика, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението й, но неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Не се установява и очевидна неправилност, която следва да е изводима единствено от мотивите на съдебния акт, независимо от съдържанието на събраните доказателства и извършените от съда и страните процесуални действия. Касационните доводи за неправилност на ответника по необходимост предполагат анализ на вида, съдържанието и реквизитите на оспорените документи, които обстоятелства са неизводими от мотивите на съдебното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение