Определение № 153 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 182/13.01.2014 год. на [фирма] [населено място], чрез адв.М. Г. – АК –Б. срещу въззивно Решение Nо 194 от 29.11.2013 година постановено по В.гр.д Nо 420/2013 година на АС- Варна. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил осъдителното решение на ОС-Добрия срещу [фирма] [населено място], по чл. 31 ал.2 ЗС за сумата от 17 638 .84 лв., обезщетение за ползата от която е бил лишен ищеца ЕТ” И. Ф.”гр.Д. като съсобственик на недвижим имот реално да ползва площ от 2 66кв.м., и съответната част от постройките в имота. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК довод, че по въпроса за приложението на чл. 31 ал.2 ЗС и необходимостта да се установи личното ползване на имота за основателността на иска за обезщетение, извършването на необходимите ремонтни работи на общата вещ с цел запазването и индиция ли е за нейното лично ползване, както и за противопоставянето да се ползва от другия съсобственик, е произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация, с който се поддържат само доводи за неоснователност на касационната жалба в случай, че бъде допуснато касационно обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. при цената на заявения осъдителен иск по чл. 31 ал.2 ЗС. Настоящият състав намира, че е касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради факта, че поставеният материално-правен въпрос е не само е обусловил изхода на спора касаещ имуществени отношения на съсобствен недвижим имот но и даденото разрешение е в смисъл, противоречащ на този даден с разясненията на ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 31 ал.2 ЗС. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 319.92 лв.. / триста и деветнадесет и 0.92 лв. лв./, вносима от касатора по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия