Определение № 40 от 25.11.2021 г. на ВКС по д. № 19/2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Златкова ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Благовеста Липчева Владимир Йорданов Димитър Димитров разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 19 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.135,ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд – София град по въпроса: кой съд е компетентен да разгледа исковата молба, подадена от Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (нататък и ГДИН) за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на действие на служители на ответната дирекция, изразяващи се в постоянно включване на лампа през нощта, докато ищецът изтърпява наказание „лишаван от свобода“ в затвора в [населено място]. Исковата молба, първоначално озаглавена жалба, е подадена първоначално до Административен съд – София град (нататък и АССГ), който, след като е дал указания за отстраняване на нередовности в нея и е предоставил правна помощ на Е. Д. М., въз основа на молба на назначения като процесуален представител на Е. М. адв. К. Д. за отстраняване на нередовности, е приел, че е предявен иск за обезщетение за непозволено увреждане с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, която не подлежи на разглеждане от АССГ, а от Софийски градски съд (нататък и СГС), прекратил е производството по делото и го е изпратил на СГС. Софийският градски съд е приел, че искът е с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, посочената от процесуалния представител на ищеца правна квалификация не обвързва съда, който следва да даде точната правна квалификация на спорното материално право. Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и в уточняващите молби, представляващи основание за предявяване на иска, сочат на действия/ бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, вследствие на което в помещението, в което ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, има постоянно включена лампа през нощта. Съгласно т.8 от ТП № 2 /2014 г. по т.д. № 2 /2014 г. на ВКС и ВАС делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при или по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ и „пробация“ или задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“, са подсъдни на административните съдилища, поради което и разглеждането на предявения иск с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ е от компетентността на административните съдилища. Вследствие на изложеното СГС е повдигнал на спор за подсъдност пред смесен 5 – членен състав на ВКС и ВАС. Настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа исковата молба на Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е Административен съд – София град по изложените от състава на СГС съображения. Фактическите констатации на СГС за основанието, на което е предявено искането на Е. Д. М. за осъждането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати парично обезщетение за неимуществени вреди е обосновано - действия/ бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, вследствие на което в помещението, в което ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, има постоянно включена лампа през нощта, което пречи на Е. Д. М. да спи и му уврежда психиката, съсипва му нервите и му е причинило хипертония. При това изложение на основанието и при заявеното искане до съда следва да се приеме, че е предявен иск с правна квалификация чл.1,ал.1 ЗОДОВ, както е приел и съставът на СГС, независимо от посочената от процесуалния представител на ищеца правна квалификация, която не обвързва съда, който е длъжен да определи правилната правна квалификация. Следва да се отбележи, че самият ищец в своя молба за уточняване на искането от 22.05.2020 г. (л.16 по делото на АССГ) е посочил, че правната квалификация на иска му е чл.1,ал.1 ЗОДОВ, което не е възприето от назначения му по-късно процесуален представител.) Искът е за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията (на затворническата администрация) при или по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и с т.8 от ТП № 2 /2014 г. по т.д. № 2 /2014 г. на ВКС и ВАС е прието, че такъв иск е подсъден на административните съдилища. А в мотивите на тълкувателното постановление е прието, че искът е с правна квалификация чл.1,ал.1 ЗОДОВ и същият подлежи на разглеждане по реда на чл.203 и сл. от АПК от административния съд. Въз основа на изложеното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,