Определение № 3620 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2774/2023 г.

Постъпила е молба от Д. К. Д. чрез процесуалния му представител адв. К. М. от АК-Варна с искане решение №294 от 16.05.2024г., постановено по настоящето дело, да бъде изменено в частта му за разноските като присъдените в негова полза разноски за производството пред първоинстанционния съд, въззивния съд и ВКС бъдат увеличени до размер от 10255.70 лв. Поддържа, че съобразно представените списъци на разноските във всяка една от инстанциите по делото, е направил разноски от 4491.82 лв. за първоинстанционното производство, 2859.44 лв. за въззивното производство и 2874.44 лв. за касационното производство или общо в размер на 10255 лв., докато с постановеното по делото решение са присъдени само 2790 лв. Ответниците К. М. Д., Д. М. Я. и М. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. А. П., изразяват становище, че молбата е неоснователна, тъй като поисканите разноски за адвокатски възнаграждения са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на спора, за което своевременно са били направени и възражения. Позовават се на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., според което договорът за правна помощ и съдействие не е обвързващ съда при извършването на преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като би се нарушила забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. Поддържат, че в постановеното по делото решение разноските са правилно определени. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е частично основателна. С решение №294 от 16.05.2024г., постановено по настоящето дело, е отменено въззивно решение №36, постановено на 07.03.2023г. от Апелативен съд-Варна, ІІ състав по в.гр.д.№519/2022г., както и потвърденото с него решение №623 от 17.05.2922г., постановено от Окръжен съд-Варна по гр.д.№91/2021г. и определение №2893 от 03.08.2022г. по гр.д.№91/2022г. и вместо това е уважен предявеният от Д. К. Д. срещу К. М. Д., Д. М. Я. и М. К. Д. иск, като е признато за установено, че Д. К. Д. е собственик на 6665 кв.м. идеални части от ПИ *** по КК на [населено място], [община] с площ 9989 кв.м.; 170/300 идеални части от сграда, представляваща заведение за обществено хранене, с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ *** по КК на [населено място], [община] с идентификатор *** и ***; 170/300 идеални части от сграда, представляваща стоманобетонов склад, изградена в ПИ *** по КК на [населено място], [община], представляваща сграда 04 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото - ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и сграда 05 по схемата на вещото лице на лист 279 от делото-депо/склад за инертни материали с площ от 532 кв.м., придобити на основание договори за покупко-продажба, извършени с н.а. №197, том ІІ, рег.№9226, дело №358 от 23.12.2010г. и н.а. №196, том ІІ, рег.№9224, дело №357 от 23.12.2010г., които договори за покупко-продажба са сключени при персонална симулация по отношение на купувача, съгласно която привидният купувач е вписаният в договорите К. Д. Я., а прикритият и действителен купувач е синът му Д. К. Д.. Прието е, ме с оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 2790 лв., представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния съд, въззивния съд и ВКС. В представения пред първоинстанционния съд списък на сторените от Д. К. Д. разноски като такива са посочени сумите от 688.88 лв. държавна такса, 3500 лв. платено адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит за вещо лице, 48.97 лв. държавна такса за вписване на искова молба, 48.97 лв. държавна такса за вписване на искова молба срещу нов ответник и 5.00 лв. държавна такса за съдебно удостоверение или общо 4491.82 лв., като в кориците на делото се съдържат и доказателства, че посочените разноски са действително направени. В представения пред въззивния съд списък на сторените от Д. К. Д. разноски като такива са посочени сумите от 344.44 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 15 лв. държавна такса по частна жалба и 2500 лв. платено адвокатско възнаграждение или общо 2859.44 лв., като в кориците на делото се съдържат и доказателства, че посочените разноски са действително направени. В представения пред ВКС списък на сторените от Д. К. Д. разноски като такива са посочени сумите от 344.44 лв. държавна такса за касационно обжалване, 30 лв. държавна такса за касационно обжалване и 2500 лв. платено адвокатско възнаграждение или общо 2874.44 лв. като в кориците на делото се съдържат и доказателства, че посочените разноски са действително направени. Общо сторените от Д. К. Д. в производството пред първоинстанционния съд, въззивния съд и ВКС разноски възлизат на 10255.70 лв., от които 1407.76 лв. платени държавни такси, 97.94 лв. такса за вписване на исковата молба, 5 лв. държавна такса за издаване на удостоверение, 200 лв. депозит за вещо лице и 8500 лв. за адвокатски възнаграждения. Безспорно от така направените разноски в полза на молителя следва да бъдат присъдени сумите, представляващи платените държавни такси, вкл. таксата за вписване на исковата молба, както и сумата, платена като депозит за вещо лице или сумата от 1710.70 лв., по отношение на която възражение за прекомерност не може да бъде направено - съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност може да бъде направено само по отношение на заплатено от страната възнаграждение за адвокат. Изхождайки от фактическата и правна сложност на делото, вкл. предвид обстоятелството, че въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, броя проведени по делото открити съдебни заседания пред инстанциите по същество, обема събран доказателствен материал, който е било необходимо да бъде обсъждан при осъществяването на защитата по делото, но и предвид обстоятелството, че по същността си аргументите в подкрепа на поддържаната от молителя защитна теза в процеса, съдържащи се в подадената касационна жалба и изложението към нея са идентични с поддържаните в хода на производството и пред инстанциите по същество, настоящият състав приема, че на Д. К. Д. следва да бъде присъдена сумата от 6000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Или общо в полза на Д. К. Д. следва да бъде присъдена сумата от 7710.70 лв. направени по делото разноски. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение