Определение № 50209 от 28.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2156/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 10446 от 18.04.2022 г., подадена от Е. Ф. К. чрез адвокат А. Б. от АК – П. срещу частта от въззивно Решение № 293 от 07.03.2022 г. по в.гр.д.№ 2930/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав, касаеща произнасянето по извършването на съдебна делба. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, е процесуално допустима. Ответниците по касация Г. Д. К. и В. Н. К. са подали отговор на жалбата чрез адвокат Е. П. от АК - П.. Поддържат, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски за защитата пред ВКС. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено в производство за съдебна делба, във фазата по извършване на делбата. Съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, предмет на производството са два УПИ с адм.адрес [населено място], [улица], първият от които е незастроеният ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ 871 кв.м., а вторият е застроеният ПИ с ид.№ ***, с площ 1 004 кв.м. заедно с построените в него сграда с ид.№ **** и сграда с ид.№ ****. Определените квоти са както следва: за Г. Д. К. и В. Н. К. в режим на СИО - 1/4 ид.част; за Г. Д. К. - 1/4 ид.част и за Е. Ф. К. - 1/2 ид.част. Предявеният от Г. Д. К. и В. Н. К. срещу Е. Ф. К. и родителите й Ф. и П. К. иск за делба по отношение на три от сградите в застроения ПИ (тези с ид.№№ ****, **** и ****) е отхвърлен по съображения, че същите са притежание на неучастващите в съсобствеността върху двата УПИ и сградите с ид.№№ **** и **** Ф. и П. К. (заличаването на които като страни в производството е постановено с протоколно определение от 01.07.2021 г.). С оглед датите на връчване на съобщенията за решението на РС и обхвата на въззивното обжалване, първоинстанционното Решение № 260146 от 30.07.2021 г. се явява влязло в сила в частта относно способа на извършване на делбата на 04.09.2021 г., като в общ дял на Г. Д. К. и В. Н. К. е поставен ПИ № *** (дял първи), а в дял на Е. Ф. К. е поставен ПИ № ***, заедно със сградите №№ **** и **** (дял втори, в който имот има запазено право на ползване на нейните родители с пазарна стойност 41 462 лв.). Инстанционен контрол е упражнен само досежно определените оценки на делбените имоти и следващите се от това размери на сумата за уравнение на дяловете и държавните такси. Вместо оценките в размер на 40 539 лева за дял първи и 41 462 лева за дял втори са приети сумите съответно 61 070 лева и 76 117 лева, в резултат от което вместо присъдената в тежест на Е. Ф. К. сума от 461,50 лева следващото се уравнение на дяловете е определено в размер на 7 523,50 лева, а дължимите държавни такси – вместо в размери от по 1 640,02 лева за всеки от двата дяла, в размери от по 2 743,74 лева за всеки от двата дяла. За да постанови този резултат, въззивният съд на първо място е изложил, че неправилно РС – Карлово е приел, че в ПИ № *** съществуват и три сгради, които са собственост на трети лица, тъй като се установява, че тези сгради са собственост на ответницата, а от приетите по делото доказателства се установява, че тези три сгради са незаконопостроени и са в режим на търпимост. При тези данни ОС е счел, че при оценка на ПИ № ***, който с влязло в сила решение е разпределен на ответницата, незаконопостроените сгради, изключени от делбата, собственост на ответницата, не следва да се отчитат като тежест върху имота. Затова ОС не е възприел заключението на тройната СТЕ от 19.01.2021 г. (л. 423 от д. РС), в което ВЛ са оценили ПИ № *** като са приели, че 3-те изключени от делбата сгради са собственост на трети лица, вместо че са собствени на ответницата по делото, както и са предвидили сервитути около тези 3 сгради и са приспаднали оценката на сервитутното право. Според ОС ВЛ необосновано са приели, че пазарната стойност на ПИ № *** с площ 871 кв.м. е 40 500 лв. (по 46 лв./кв.м.), а стойността на ПИ № *** с площ 1 004 кв.м. е 28 000 лв. (по 28 лв./кв.м.), тъй като при разпита им в о.с.з. на 28.01.2021 г. е установено, че същите не са от [населено място], не познават кварталите му и пазара на имотите в съответните квартали, което компрометира приложения от тях сравнителен метод. Втората тройна СТЕ, приета на 13.04.2021 г. (л. 475 от д. РС) е дала пазарна оценка на ПИ № *** в размер на 59 700 лв. (по 69 лв./кв.м.), а на ПИ № *** – 41 300 лв. (по 41 лв./кв.м.), стойност на ЖС – 18 600 лв. и на селскостоп. сграда – 1 000 лв. (по 36 лв./кв.м.), като ВЛ изрично са записали, че оценката на проц. имоти е без наличието на недопуснатите до делба 3 сгради в ПИ * и без правото на ползване, запазено върху 1/2 от процесните имоти (л. 476). Щом това е така, за ОС е останало неясно защо цената на ПИ * е 69 лв./кв.м., а на съседния му ПИ * – 41 лв./кв.м. ОС е констатирал, че по делото е прието и заключение на ВЛ К. от 01.07.2020 г. (л. 301 от д. РС), в два варианта. Съобразно първия вариант ПИ № *** е с пазарна оценка 62 700 лв., а ПИ № *** ведно с построените в него ПЖС с ид.№ **** и селскостоп.сграда с ид.№ ****, без отчетено право на ползване – 82 200 лв. Съобразно втория вариант ПИ с ид.№ *** е с пазарна оценка 61 070 лв., а ПИ с ид.№ *** ведно с построените в него ПЖС с ид.№ **** и селскостоп.сграда с ид.№ **** - с отчетено право на ползване – 80 063 лв. ОС е избрал да кредитира втория вариант на заключението на в.л. К. (депозирано пред РС на 01.07.2020 г. – повече от 1 година и 2 месеца преди влизане в сила на решението на РС относно способа по извършване на делбата), като е счел, че следва да се вземе предвид учреденото право на ползване върху 1/2 ид.ч. от допуснатите до делба имоти, тъй като то неименуемо оказва влияние върху пазарната им цена. Това заключение е определено като безпристрастно и професионално изготвено, с мотив, че ВЛ К. има дългогодишен опит при оценяване на недвижими имоти в [населено място], запознат е с пазара на недвижимите имоти в този град. Наред с това ОС е приел, че следва да коригира коефициента, отчитащ срок, за който е учредено правото на ползване (Кс), тъй като ВЛ го е определило на 1,05, а същевременно е отчело, че този коефициент не може да бъде по-голям от 0,900 (л. 302), при което пазарната цена на ПИ * ще бъде 76 117,20 лв. или закръглено 76 117 лв. След като ПИ * е на стойност 61 070 лв., а ПИ * – 76 117 лв., получилият ПИ * следва да заплати на получилия ПИ * сумата 7 523,50 лв. за уравняване на дяловете, а страните следва да бъдат осъдени за заплатят по 2 743,74 лв. държавни такси за всеки от дяловете. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по множество въпроси, включително питането (под № 15) „Длъжен ли е съдът да определи действителната пазарна цена на дяловете и сумите за уравнение на дяловете към момента на извършване на делбата; Когато от приемането на заключението на вещото лице за действителната пазарна цена на дяловете до извършването на делбата е изминал значителен период от време, следва ли въззивният съд да назначи служебно нова експертиза, когато не възприема и не кредитира другите приети по делото актуални заключения, изготвени в 6-месечен срок от момента на извършване на делбата с влязлото в сила първоинстанционно решение“. Относно така поставения въпрос се установява наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото настоящият състав констатира противоречие между произнасянето на въззивния съд и практиката на ВКС, обективирана с релевираните от касаторката актове (Решение № 57 от 24.08.2020 г. по гр.д.№ 1129/2019 г., I г.о.; Решение № 1290 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 5488/2007 г., I г.о.; Решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 2763/2018 г., I г.о.; Решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 5264/2015 г., I г.о.; Решение № 65 от 28.07.2021 г. по гр.д.№ 3099/2020 г., II г.о.; Решение № 266 от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 3333/2014 г., I г.о.). С оглед изложеното касационното обжалване следва да се допусне на така установеното основание. Останалите питания, формулирани с изложението, са поставени в контекста на оплакванията срещу правилността на въззивния акт и обсъждането им предполага навлизане в съществото на спора, поради което подлежат на обсъждане при упражняване на правомощията на касационната инстанция, регламентирани с чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК. При допускане на обжалването страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 1 371,87 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия