Решение № 9939 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт П. Сотирова, срещу решение № 2029 от 18.02.2026 г., постановено по административно дело № 1871/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което прогласена за нищожна Заповед № РД-25ЗС-284/24.07.2025г., с която за установено нарушение в аптека „Марешки – Люлин 031“, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 031, вх. Б, регистрирана в РЗОК с рег.№ 221054 и с ръководител на аптеката – маг.-фарм. Н. Р.Г. на основание чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ИД № 226688/21.01.2025г. и чл. 8 от Инструкция № РД-16-32/10.06.2025г. и КП № РД-25-323-1/09.06.2025г., Управителят на НЗОК наложил на „ФАРМТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 201234353 с управител В. М. санкция в размер на 5000 лева за първо нарушение на чл. 6, ал.1 от ИД, на основание чл.49, ал.1, т.1 от същия, както и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от дружеството жалба да бъде отхвърлена, а оспореният административен акт да бъде потвърден. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсулстко възнаграждение за двете съдебни инстанции Ответникът - „ФАРМТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК 201234353, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, бул. „Република“ № 15, сграда на „Медицински център“ - Младост, представлявано от управителя В. М., чрез процесуалния представител адвокат Н. Наков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде потвърдено. Върховната касационна прокуратура не встъпва и не се представлява в производството. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е оспорената от „ФАРМТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД Заповед № РД-25ЗС-284/24.07.2025 г. на управителя на НЗОК, в частта ѝ по т. 1, с която, за установено нарушение в аптека „Марешки – Люлин 031“, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 031, вх. Б, регистрирана в РЗОК с рег. № 221054 и с ръководител на аптеката – магистър-фармацевт Н. Р. Г., на основание чл. 35, чл. 49, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ИД № 226688/21.01.2025 г. и чл. 8 от Инструкция № РД-16-32/10.06.2025г., и във връзка с извършена проверка по Заповед № РД-25-323/05.06.2025 г., както и съставен КП № РД-25-323-1/09.06.2025г., е наложена на „ФАРМТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 201234353 с управител В. М. санкция „финансова неустойка“ в размер на 5000 лева за първо нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор (ИД) от 2025 г. От фактическа страна по делото е установено, че „ФАРМТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК 201234353, извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства, въз основа на разрешение № АП-2202005648-4/17.05.2024 г., като дейността се извършва в аптека „Марешки – Люлин 031“, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 031, вх. Б, регистрирана в РЗОК с рег. № 221054 и с ръководител на аптеката – магистър-фармацевт Н. Р. Г.. На 28.01.2025г. между НЗОК – София и „ФАРМТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД е сключен Индивидуален договор /ИД/ № 226688/21.01.2025г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. С подписване на ИД, дружеството е поело следните задължения: – Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ да се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и, работещ/и в нея (чл. 6, ал. 1); - Да въвежда информацията в аптечния софтуер в момента на отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ от магистър-фармацевта, който ги отпуска в присъствието на ЗОЛ/получателя в приемното помещение на аптеката (чл.18 ал.1); - Ако в аптеката са изпълнявани електронни предписания за отпуснати ЛП, МИ и ДХСМЦ по реда на този договор и съответно на тях е положен КЕП от магистър-фармацевт, който не е част от персонала на изпълнителя, НЗОК не заплаща ЛП, МИ и ДХСМЦ (чл. 25). Със Заповед № РД-25-323/05.06.2025г., на основание чл. 72, ал. 9 от ЗЗО и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № РД-16-10/01.03.2022г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, изменена с Инструкция № РД-16-47/03.07.2023г. и чл.35, ал.1, т.1 и чл.51, ал.2 от ИД, Управителят на НЗОК е разпоредил на служители на НЗОК – София, извършването на самостоятелна проверка на територията на РЗОК-София столична, с обект – аптека „Марешки – Люлин 031“, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 031, вх. Б, регистрирана в РЗОК с рег.№ 221054 и с ръководител на аптеката – магистър-фармацевт Н. Р. Г., собственост на „ФАРМТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД. Проверката е с вид и обхват – пълна, задача – проверка по изпълнение на ИД № 226688/21.01.2025г. с НЗОК и проверка по жалба с вх. № 04-04-275/21.05.2025 г. на НЗОК, и срок – от 09.06.2025г. до 13.06.2025г. включително. За резултатите от проверката е съставен КП № РД-25-323-1/09.06.2025г., с който по т. 1 е констатирано следното: На 09.04.2025г. в 15:40 часа в проверяваната аптека на едно от гишетата е работила магистър - фармацевт Н. Г. – управител на аптеката, а на съседно гише с надпис „Здравна каса“ е работила г-жа Т. П. – оператор – назначена на трудов договор в аптеката, като същата е изпълнила електронно предписание на г-жа Л. М. по здравна каса, което било в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Индивидуалния договор. Направено е предложение на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 от ИД да се наложи санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ИД. Предоставена е възможност да бъдат подадени писмени възражения по направените с КП констатации в 7-дневен срок от получаване му. КП № РД-25-323-1/09.06.2025г. е връчен на 09.06.2025г. на Н. Г., като срещу констатациите в КП не са постъпили възражения. Въз основа на КП № РД-25-323-1/09.06.2025г. е издадена обжалваната пред първоинстанционния съд Заповед № РД-25ЗС-284/24.07.2025г. на управителя на НЗОК. С постановеното от Административен съд – Варна решение е обявена за нищожна Заповед № РД-25ЗС-284/24.07.2025г. на управителя на НЗОК. За да постанови този резултат, след като е обсъдил разпоредби на ЗЗО, ПУДНЗОК, Наредба № 10 от 2009 г., Условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал. 6, т.1 ЗЛПХМ, на МИ и на ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, Инструкция № РД-16-10/01.03.2022г. и Инструкция № РД-16-32/10.06.2025г., първоинстанционният съд е приел, че управителят на НЗОК няма правомощия да налага санкции за неизпълнение по индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, поради което оспорената пред него заповед за налагане на санкции е нищожна. От друга страна, административният съд е приел, че в производството по издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същият противоречи на материалния закон. Страните по делото не спорят, че процесните електронни предписания/рецептурни бланки не са представени пред РЗОК за изплащане. Посочено е, че съгласно чл. 49, ал. 2 от ИД, в случаите на отчетено и незаплатено от РЗОК електронно предписание, изпълнено в нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция. В този смисъл е и чл. 18, ал. 2 от Инструкция № РД-16-32/10.06.2025 г., според която в случаите на отчетено/а и незаплатено/а от РЗОК електронно предписание/рецептурна бланка, изпълнено/а в нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция. Съдът е счел, че когато по електронното предписание/рецептурната бланка липсва плащане, санкция не може да се наложи, въпреки че е налице нарушение на ИД. Според съда при една и съща хипотеза, както в индивидуалния договор, така и в цитираната инструкция е възприето едно решение, чиято първопричина е липсата на вреда/щета за НЗОК, тъй като от нейния бюджет не са изплатени средства на изпълнителя на индивидуалния договор. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че по аргумент на по-силното основание от чл. 49, ал. 2 от ИД следва, че не се налага санкция на изпълнителите и в случаите, в които предписанието, изпълнено в нарушение на индивидуалния договор, не е изплатено от РЗОК, поради това, че изобщо не е отчетено от изпълнителя. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че изводът на Административен съд – Варна за нищожност на Заповед № РД-25ЗС-284/24.07.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса поради липса на материална компетентност е неправилен. В постановеното по идентичен казус решение № 3976 от 08.04.2026 г. по адм. д. № 12116/2025 г., VІ отд. на ВАС, съдебният състав на ВАС е приел за неправилен изводът на административния съд за липса на компетентност на издателя на акта. В мотивите на съдебния акт е посочено, че управителят на НЗОК, упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване, съгласно дадените му от закона правомощия, като в неговите компетенции е както издаването на заповедта за възлагане осъществяването на контрол по реда на чл. 72, ал. 3 ЗЗО, така и на заповедта за налагане на санкция, базирана на предпоставките на сключения индивидуален договор. След като административното производство е започнало със заповед за образуване на проверка срещу дружеството, която е издадена от управителя на НЗОК, същият е компетентен да издаде и заповед за налагане на санкции, като компетентността на управителя на НЗОК да издава заповеди за налагане на санкции е посочена в чл.74, ал.5 и чл. 76, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗО. В допълнение към цитираните мотиви следва да се посочи, че правомощието на управителя на НЗОК за извършване на проверка за осъществяване на контрол по сключените договори е изрично предвидено в посочения в заповедта за извършване на проверка чл. 35 от индивидуалния договор за 2025 г. и в чл. 41 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т.1 ЗЛПХМ, на МИ и на ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, в сила от 01.01.2025 г., както и в чл. 8, ал. 1 от Инструкция №РД-16-32/10.06.2025 г. Също така съгласно чл. 72, ал. 9 от ЗЗО, контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, се извършва при условия и ред, определени с издадената, в изпълнение на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, Инструкция №РД-16-32/10.06.2025г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. В чл. 18, ал. 1 от Инструкцията изрично е предвидено, че санкциите при неизпълнение на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, се налагат от управителя на НЗОК/директора на РЗОК, включително в хипотезата по т. 1 при нарушение на чл. 6, ал. 1 от ИД (отпускане от неправоспособно лице в аптеката). Предвид посоченото изводът на съда за липса на компетентност е неправилен. Липса на компетентност на управителя на НЗОК за издаване на заповед за налагане на санкции за нарушение на ИД за отпускане и заплащане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, не е констатирана и в други съдебни производства по сходни спорове, приключили с решения на ВАС, постановени по адм. д. № 207/2025 г., адм. д. № 433/2025 г. и адм. д. № 5897/2025 г., всичките по описа на VІ отд. на ВАС. Правилен е обаче изводът на съда, че оспорената пред него в частта по т. 1 заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 6 от сключения индивидуален договор № 226688/21.01.2025 г., отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и, работещ/и в нея. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ИД и нормите на чл. 18, ал. 2 от Инструкция №РД-16-32/10.06.2025г. и на чл. 56, ал. 1 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т.1 ЗЛПХМ, на МИ и на ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, в сила от 01.01.2025 г., които са с идентично съдържание, в случаите на отчетено и незаплатено от РЗОК електронно предписание, изпълнено в нарушение на договора, не се налага санкция. При проверката е установено, че неправомерно е изпълнено електронно предписание по здравна каса от неправоспособно лице, съставляващо нарушение на чл. 6, ал. 1 от ИД. Прието е за безспорно между страните по делото, че това електронно предписание не е отчетено и не е заплатено от НЗОК/РЗОК. Следователно електронното предписание е изпълнено в нарушение на индивидуалния договор, но за НЗОК не е настъпила никаква щета. Възприето е както нормативно, така и в договора между страните, че когато НЗОК не е понесла вреди от лошото изпълнение на договора, изпълнителят се освобождава от отговорност. Отговорността за налагане на санкции е обвързана с неправомерно разходване на публичните финанси от бюджета на НЗОК, каквото по делото не е установено. В този смисъл е практиката на ВАС, обективирана в Решение № 5702 от 27.05.2026 г. по адм. д. № 1359/2026 г., Решение № 194 от 08.01.2020 г. по адм. д. № 4342/2019 г., Решение № 5130 от 22.04.2021 г. по адм. д. № 2716/2021 г., Решение № 2068 от 15.02.2018 г. по адм. д. № 5507/2017 г., Решение № 159 от 09.01.2017 г. по адм. д. № 1012/2016 г. Предвид изложените мотиви, съдебното решение, в частта, с която е обявена за нищожна Заповед № РД-25ЗС-284/24.07.2025г. на управителя на НЗОК, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени посочената заповед в оспорената ѝ част по т. 1 като незаконосъобразна. Решението, в останалата част относно присъдените разноски, следва да се остави в сила, предвид крайния изход на спора, който е в полза на оспорващото в първоинстанционното съдебно производство дружество. При този изход на спора и с оглед липсата на претенция от ответника по касация за присъждане на разноски такива за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение