Определение № 60350 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1323/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. К. срещу решение №96 от 13.03.2020г. по в.т.д.№519/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. С него е обезсилено постановеното от Хасковски окръжен съд решение от 20.06.2019г. по т.д. №163/2018г. в частта, с която по предявения от В. К. К. срещу "Холдинг Сакарци" АД иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД е прогласена нищожността на разпоредителна сделка – апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, извършен от Кооперация „Земя“, [населено място], въз основа на решение на УС, като вместо това е оставен без разглеждане предявеният от касатора иск с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на извършена от Кооперация „Земя“, [населено място], въз основа на решение на УС от 24.04.2000 г. разпоредителна сделка - апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, за покриване увеличение на капитала на "Холдинг Сакарци" АД, което е вписано по партидата на дружеството с Решение №702 от 23.08.2000г. по ф.дело № 15/1991г. на Хасковски окръжен съд, като е прекратено производството по в.т. дело № 519/2019г. по описа на Пловдивския апелативен съд по отношение на този иск. Със същото решение е отменено постановеното от Хасковски окръжен съд решение от 20.06.2019г. по т. д. №163/2018г. в частта, с която по предявения от В. К. К. срещу "Холдинг Сакарци" АД иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено по отношение на "Холдинг Сакарци" АД, че по партидата на дружеството в ТР /фирмен регистър към 2000г./ е вписано следното несъществуващо обстоятелство - внасянето за увеличениe на капитала на дружеството чрез апортна вноска, от ЗК „Земя", [населено място], на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, което е вписано въз основа на решение №702/23.08.2000г. по ф.д.№15/1991г. на Хасковски окръжен съд, като вместо това е отхвърлен предявеният от В. К. К. срещу "Холдинг Сакарци" АД иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е частично недопустимо, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се явява необосновано. Жалбоподателят поддържа, че влязлото в сила решение на Ивайловградски районен съд по гр.д.№98/2016г., с което ответното дружество "Холдинг Сакарци" АД е признато за собственик на обособена част от ПИ 65677.165.4 от КККР на [населено място], не може да препятства правото му на иск за прогласяване нищожността на апортната вноска, по силата на която дружеството се легитимира като собственик на същия имот. Излага доводи, че зачитането на силата на пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество както на страните, така и на предмета на спора и само в този случай разрешеният спор не може да бъде пререшаван. Поддържа, че за него правният интерес от иска произтича именно от действието на решението за установяване на вписването на несъществуващо обстоятелство в полза на ответника занапред и като последица неговото евентуално бъдещо заличаване в търговския регистър, което би представлявало нов факт в правоотношенията във връзка с правото на собственост върху апортираното имущество за периода след постановяване на съдебното решение по гр.д.№98/2016г. на Ивайловградски районен съд и следователно извън обективните предели на силата на присъдено нещо на това решение. Позовава се на практиката на ВКС, съгласно която вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство. Изтъква,че именно такова основание за предявяване на иска по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е изложил в исковата молба и то е следвало да бъде разгледано самостоятелно като такова, без да бъде поставено в зависимост от решаването на обективно съединения иск с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за нищожност на апортната вноска, като разпоредителна сделка. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, приключил с влязло в сила решение по гр.д.№98/2016г. на Ивайловградски районен съд и настоящия иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на разпоредителната сделка - апорт? Във връзка с това, има ли сила на пресъдено нещо решение на Ивайловградски районен съд по гр.д.№98/2016г. и по отношение на ПИ с идентификатор 65677.165.5 /част от апортната вноска/, който не е бил предмет на разглеждане по гр.д.№98/2016г.? 2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за нищожност на разпоредителна сделка апорт, включваща два имота, собствени на доверителя ни, когато за част от единия собствен на ищеца имот - ПИ 65677.165.4 от КККР на [населено място] има влязло в сила решение по чл.124 от ГПК, установяващо правото на собственост на дружеството, а за другия / погрешно е посочен отново същия ПИ 65677.165.4 от КККР на [населено място]/ няма влязло в сила решение, тъй като той не е бил включен в предмета на делото за собственост? 3.Допустим ли е иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство - увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт, при наличие на влязло в сила съдебно решение по иск по чл.124 от ГПК, с което въпросът за принадлежността на правото на собственост върху един от процесните имоти на ответното дружество, като придобито по силата на същия апорт, е решен окончателно между страните? 4. Преюдициален ли е искът с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за нищожност на разпоредителна вноска - апорт по отношение на иска с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство - апорт ? 5. Вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може ли да бъде квалифицирано като несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС? Твърди, че изводите на съда по втория въпрос са в противоречие с постановките на ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, по първи въпрос - в противоречие с решение №2/03.02.2015г. по гр.д.№5004/2014г. на ВКС, ГК, I г.о, по трети въпрос - в противоречие с решение №105/12.06.2013г. по т.д.№5/2012г. на ВКС, ТК, II т.о, по пети - в противоречие с решение №5/08.02.2011г. по т.д.№271/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение №177/24.02.2011г. по т.д.№958/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че по въпрос четвърти липсва конкретна съдебна практика, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация „Холдинг Сакарци” АД, [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в подадения от него писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила решение по гр. дело № 98/2016 г. по описа на Ивайловградски районен съд, по предявен от „Холдинг Сакарци” АД, [населено място] установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено по отношение на В. К. К., че на основание извършена от ЗК „Земя“, [населено място], през 2000г. непарична вноска в капитала на дружеството на парцел V, ведно с изградената в него оранжерия с отоплителна инсталация, дружеството е собсвеник на терен с площ от 1 780 кв.м., върху който са построени част от оранжерии, представляващ обособена част от поземлен имот №165004 (понастоящем поземлен имот с идентификатор 65677.165.4 по КККР на землището на [населено място]), представляващ нива с площ от 5,782 дка (по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 5 781 кв.м.), находящ се в местността „Канклийска ува“, в землището на [населено място], като тази обособена част е очертана между точки А, Б, В и Г на комбинирана скица, неразделна част от решението. Въззивният съд е посочил, че уважаването на иска за собственост води не само до извод за съществуване на правото, но и до такъв за действителността на твърдения от ищеца придобивен способ - в случая на апорта. По тези съображения е приел, че предвид разпоредбата на чл.299 от ГПК е налице пречка въпросът за действителността на този апорт да бъде пререшаван. Приел е за ирелевантно, че предмет на иска за собственост е била само част от имота, като е изтъкнал, че в случая предмет на апортната сделка е бил един общ обект и няма как сделката да е действителна за част от същия и нищожна за друга част от него. С оглед изложеното е стигнал до заключението, че искът по чл. 26 от ЗЗД е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по същия да се прекрати. Приел е за допустим иска за установяване, че вписаното в ТР при Хасковски окръжен съд с решение № 702 от 23.08.2000г. по ф. дело №15/1991г. увеличаване на капитала на „Холдинг Сакарци” АД, осъществено с непарична вноска от ЗК „Земя", [населено място], на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V– 54 180 лв.“ е несъществуващо. Относно иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, е посочил, че интерес от предявяване на такъв иск при едно трето лице винаги ще е налице, ако вписаното обстятелство му е противопоставимо. Изтъкнал е, че се иска установяване несъществуването на вписано увеличаване на капитала на ответното дружество чрез непарична вноска, а ищецът оспорва придобиването на вещни права от дружеството вследствие на вноската, поради което интерес от иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е налице. Съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че несъществуването на вписаното обстоятелство се извежда от доводи за нищожност на сделката апорт поради противоречието й с закона, т.е. от липсата на внесен капитал за вписаното увеличение. Изтъкнал е, че спорът за нищожността на апорта е разрешен със СПН с влизане в сила на решението на Ивайловградски районен съд, с което по отношение на ответника е признато, че дружеството е придобило вещни права на собственост на основание апортната сделка, т.е. че същата е действителна и е породила действие. Според въззивния съд това изключва извода, че е налице невнасяне на капитала и че е извършено вписване на несъществуващо увеличение на същия чрез апорт. По тази причина съдът е приел, че искът по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се отхвърли. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 ГПК поради вероятна недопустимост. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС №1/1985г ., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Другите процесуални нарушения на въззивния съд, дори и съществени, както и неправилното приложение на материалния закон, съставляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК и подлежат на проверка след евентуалното допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Доводите на касатора, че предявените от него искове за нищожност на процесния апорт поради липса на съгласие, невъзможен предмет и липса на форма са допустими и въззивният съд не е следвало да прекратява производството по тях, дори и да са основателни, имат отношение към правилността на въззивното решение, но не и към неговата допустимост. Първите два формулирани от касатора въпроса не отговарят на общия критерий за допускане на касационен контрол, тъй като отговорът им не изисква само тълкуване на приложимите към спора правни норми, а по същество би представлявал проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, чрез преценка относно наличието или липсата на формирана сила на пресъдено нещо относно предмета на настоящия правен спор с влязлото в сила решение по гр. дело №98/2016г. по описа на Ивайловградски районен съд, постановено по предявения от "Холдинг Сакарци" АД против В. К. К. установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. По този начин при поставяне на въпросите е допуснато приравняване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и основанията за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК, съответно допускането на касационно обжалване се обосновава с доводи за неправилност на атакуваното решение. Непосочването на правен въпрос, съответстващ на изискванията по чл. 280, ал.1 от ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки, на които се позовава касационният жалбоподател. Независимо от това следва да се посочи, че и двата въпроса не отразяват коректно мотивите на въззивния съд, обусловили извода за недопустимост на предявените от касатора искове по чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Въззивният съд не е направил констатации за пълен обективен и субективен идентитет между предявения от "Холдинг Сакарци" АД иск по чл.124 от ГПК за установяване на правото му на собственост върху недвижим имот - терен с площ от 1 780 кв.м., върху който са построени част от оранжерии, представляващ обособена част от поземлен имот с идентификатор 65677.165.4 по КККР на землището на [населено място], и исковете с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на апорта на процесните имоти в капитала на ответното дружество. Съставът на Пловдивски апелативен съд не е отрекъл и правния интерес на ищеца, който претендира самостоятелни права върху процесните имоти, от предявяването на исковете с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Водещият мотив на въззивния съд за недопустимостта на предявените искове за установяване на нищожността на апорта е формираната с влязлото в сила решение по гр. дело № 98/2016 г. по описа на Ивайловградски районен съд сила на пресъдено нещо относно действителността на твърдения от "Холдинг Сакарци" АД придобивен способ - апорт. Изложените от въззивния съд съображения са в съответствие със задължителните разяснения в т.2Б от Тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016г. по тълк. д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС, съгласно които решението по осъдителния и положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание. Третият процесуално правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е обуславящ за изхода на производството, доколкото въззивният съд не е приел предявения иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за недопустим, а го е отхвърлил като неоснователен. По тези съображения не е налице и противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, формирана с решение №105 от 12.06.2013г. по т.д.№5/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прието, че правото на защита срещу вписване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър няма как да бъде осъществено по реда на възражение в производството по иска за собственост и същото може да бъде реализирано само по исков ред чрез изрично признатата процесуална възможност за това. Четвъртият правен въпрос относно връзката на преюдициалност между иска по чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на апорта като разпоредителна сделка и иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство е поставен много общо и не предполага общозначим отговор за всички хипотези на обективно съединяване на посочените искове. Наред с това следва да се отбележи, че изводът на Пловдивски апелативен съд за неоснователност на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ не е аргументиран с довод за преюдициалност на производството по иска по чл.26 от ЗЗД. Съдът е приел в мотивите си, че въпросът за действителността на апорта е разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело № 98/2016 г. по описа на Ивайловградски районен съд, поради което не може да се преразглежда в производството по предявения иск чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. По поставения въпрос не е налице и сочената от касатора допълнителна предпоставка за достъп до касация. Относно реда за защита в различните хипотези на недействителност на непарична вноска в капитала на дружество, е даден отговор в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №20/04.06.2012г. по т.д.№1084/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. В същото е прието, че апортът е вид сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост. Основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД намират приложение и при извършени непарични вноски в капитала на търговските дружества, като следва да се съобразяват и специалните правила на чл.72 и чл.73 от ТЗ. Волеизявленията на вносителя - собственик на имота и на дружеството, което приема апорта, се обективират в два акта - съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа - чл.73 ал.1 от ТЗ и решение на ОС за увеличение на капитала чрез непарична вноска, респ. сключване на дружествен договор или приемане на учредителен акт с отразяване на капитала - при учредителния апорт. Пороците при формиране на волята могат да се релевират на основанията по чл.26 от ЗЗД или по иска за отмяна на решение на общото събрание по чл.74 от ТЗ. Нарушенията при изпълнение на процедурата по чл.72 ал.2 от ТЗ и наличието на други пороци при вписването подлежат на установяване чрез специалните искове по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ Възстановяването на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя е обусловено от вида на нарушението и действието на съдебното решение за установяването му и съобразно с действието на вписването на апорта в търговския и имотния регистър. В настоящия случай въззивният съд е приел, че искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е допустим, независимо от прекратяването на производството по исковете по чл.26 от ЗЗД, с което не е допуснал отклонение от цитираната практика, нито е допуснал отклонение от задължителните разяснения в ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Петият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обсъждан от въззивния съд, поради което не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросът е поставен с оглед оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил едно от заявените в исковата молба нарушения на процедурата по чл.73 от ТЗ, а именно вписване на увеличение на капитала на ответното дружество чрез апортна вноска, без апортът да бъде отразен в устава на дружеството. Следва да се отбележи, че не е налице пропуск на въззивния съд да обсъди едно от заявените основания на предявения иск, тъй като съдът е изразил становище, че въпросът за действителността на апорта не може да се преразглежда изобщо в производството по предявения иск чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, поради формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр. дело № 98/2016 г. по описа на Ивайловградски районен съд. С оглед изложеното въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора, тъй като не е свързан с констатациите на съда по правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд