Определение № 1527 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1350/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. М. Я., ЕГН: [ЕГН], действаща вместо своя син Д. М. К., ЕГН: [ЕГН] и от негово име, като негов настойник, срещу въззивно решение № 1231 от 04.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 6529/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, II-E въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение № 20053148 от 15.08.2022 г. по гр.д. № 21206/2020 г. на Софийски районен съд, 29 състав в неговата част, с която са отхвърлени предявените от Д. М. К., чрез настойника му Н. М. Я., искове по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за осъждане на ответника „Прокредит банк /България/“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК] да му заплати на отпаднало основание сумата 12 771 лв., платена в периода 12.06.2008 г. - 28.02.2013 г. по договор за земеделски кредит № 061-453120/12.08.2008 г., унищожен с влязло в сила на 22.03.2019 г. съдебно решение по гр.д. № 67600/2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 143 състав и сумата 11 132,53 лв., платена от него в периода 13.10.2008 г.- 22.01.2013 г. по договор за земеделски кредит № 061-502702/25.09.2008 г., унищожен с влязло в сила на 22.03.2019 г. съдебно решение по гр.д. № 67600/2026 г. на Софийски районен съд, ГО, 143 състав. По изложени в касационната жалба оплаквания за недопустимост, като постановено по непредявен иск, и очевидна неправилност на обжалваното решение, се иска неговото обезсилване и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, а в условията на евентуалност се моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и присъждане на сумите от 12 771 лв. и 11 132,53 лв., ведно със законната лихва от 22.01.2020 г. върху всяка една от тези суми. В изложение на основания за допускане на касационно обжалване и допълнение към същото се сочи, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно. Поставят се и въпроси с твърдение за наличие на различни части от хипотезите, законоуредени в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Противната страна оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, по същество намира касационната жалба за неоснователна, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай процесните договори с ответната банка са такива за земеделски кредит и в тях е посочено, че ищецът /настоящ касатор/ ги сключва в качеството си на земеделски производител. Поради това делото е търговско, а ищецът в производството, от името на което е подадена касационната жалба - Д. М. К., ЕГН: [ЕГН], действащ чрез своята майка и настойник Н. М. Я., ЕГН: [ЕГН], няма качеството на потребител съгласно § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на факта, че всяка една от предявените претенции е с цена на иска под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лв. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение