Определение № 185 от 04.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 587/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С. ”, [населено място] срещу определение № 2406/05.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1323/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав, с което се оставя без уважение частната жалба на „С. ”, [населено място] против определение № 2725 от 20.09.2013 г. по гр. д. № 693/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, IV гр. състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 693/2013 г. и е постановено делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените правила. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът ангажира становище за недопускане до разглеждане на частната касационна жалба или евентуално за отхвърлянето й като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. В представеното изложение по допустимост към частната жалба с правно основание чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е посочил селективният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставил няколко въпроса свързани с приложението на разпоредбата на чл. 190 ЗЗП, които след дискрецията на Върховния касационен съд да прецизира и конкретизира поставените правни въпроси, формулират следните процесулноправни въпроси – относно местната подсъдност при предявен колективен иск с оглед разпоредбата на чл. 190 ЗЗП и относно определянето на мястото на нарушението във връзка с предявяването на иска. Относно така формулираните въпроси е налице първият критерий за допустимост, а именно така поставени те са обусловили изводите на въззивния съд. Не е налице обаче другият кумулативно предвиден критерий, а именно поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. И. на 190 ЗЗП е уреден точно и ясно, като е предвидена изборна местна подсъдност за ищецът/ците при производството по колективни искове – мястото на извършване на нарушението или постоянният адрес или седалището на ответника. Прецизен е и следва да бъде споделен доводът на Пловдивски апелативен съд, че доколкото мястото на нарушението не може да бъде конкретизирано, то приложение следва да намери само втората хипотеза на нормата. Не е налице и противоречие в текста на правната норма, което да създава трудности при приложението й в съдебната практика. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.