Определение № 2034 от 01.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 910/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО, представлявано от юрк. К. А., срещу решение № 742 от 19.12.2024г. по в.т.д. № 837/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1150 от 15.08.2024г. по т.д. № 1493/2022г. на Софийски градски съд. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени исковете на касатора срещу „Кумер“ ООД с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 100 000 лева – неустойка, дължима съгласно т.9.1 от договор № 9-109/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г., както и за сумата от 100 000 лева – неустойка, дължима съгласно т.9.1 от договор № 9-110/13.10.2020г. за периода от 01.08.2021г. до 30.11.2021г., и касаторът е осъден да заплати разноски за въззивното производство в размер на 5 000 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че в противоречие с договорните отношения „Кумер“ ООД е депозирало писмо изх. № 35/13.05.2021г., с което без основание е поискало увеличение на цената на доставяната електрическа енергия по сключените договори № 9-109/13.10.2020г. и № 9-110/13.10.2020г., след което е получено последващо писмо с изх. № 82/23.06.2021г., с което отново е предложена промяна на цените за предоставяне на електроенергия с оглед повишените борсови цени с предупреждение, че ако не се сключи допълнително споразумение, договорите ще бъдат прекратени. Сочи, че в отговор на това е уведомил доставчика на енергия, че като национален обществен доставчик на радио услуги за всички граждани в Република България и стратегически обект от значение за националната сигурност е длъжен да предоставя медийни услуги на всички български граждани, поради което е предоставил 7-дневен срок за предприемане на действия по възобновяване на доставката на електроенергия, но ответното дружество не е предприело действия за изпълнение на договорите за доставка на електрическа енергия. Счита, че безспорно са налице вреди за БНР, тъй като е плащало цени за електрическа енергия на доставчик от последна инстанция – „ЧЕЗ Електро България“ АД, надвишаващи уговорените с ответника „Кумер“ ООД, с оглед на което е възникнало право за БНР да иска обезщетение за неизпълнение на договорно задължение от страна на „Кумер“ ООД на основание чл.79, ал.1, пред.2 във вр. с чл.87 ЗЗД. Излага доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че в процесните договори не са уговорени неустойки за обезщетяване на вреди от пълно неизпълнение на договорни задължения, както и че иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД не е предявен в производството по делото. Сочи, че неустойка може да се дължи и след разваляне на договора и страните уговарят формата на неизпълнение, при която се дължи неустойка. Поддържа, че в случая са налице предпоставките на чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на ответника. Излага съображения, че искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е за реално изпълнение на договорни задължения, като в хода на делото касаторът е доказал възникването на договорни правоотношения и изпълнение на задълженията си, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати съответната сума. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че според мотивите на въззивния съд, тъй като договорите са развалени и не е предвидена неустойка за тяхното разваляне, не може да намери приложение ТР № 7 от 13.11.2013г. по тълк.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че според дизпозитива на тълкувателното решение не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, а дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Поради това поддържа, че по аргумент за противното, когато един двустранен договор, който е за периодично или продължително изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, каквато е настоящата хипотеза, неустойка за разваляне е дължима дори когато не е била уговорена между страните. Твърди, че изводът на въззивния съд е в противоречие с формираната задължителна практика, обективирана в ТР № 7 от 13.11.2013г. по тълк.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касация „Кумер“ ООД не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за безспорно, че между Българското национално радио и Българската национална телевизия - като възложители, и „Кумер“ ООД - като изпълнител, е възникнало валидно правоотношение по сключен по реда на ЗОП договор № 9-109/13.10.2020г. за доставка на електрическа енергия на обект в [населено място] за цена на един МВтч нетна активна електрическа енергия в размер на 99,61 лв. със срок на доставка 12 месеца и при обща прогнозна стойност в размер на 200 000 лв., както и правоотношение между Българското национално радио и „Кумер“ ООД по договор № 9-110/13.10.2020г. за доставка на електрическа енергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], за цена на един МВтч нетна активна електрическа енергия в размер на 99,61 лв. със срок на доставка 12 месеца и при обща прогнозна стойност в размер на 300 000 лв. Съобразил е уговореното в двата договора, че при забава на изпълнението по причини, за които отговаря изпълнителят, същият дължи неустойка в размер на 5% от цената за всеки просрочен ден до датата на изпълнението, но не повече от 50 % от тази цена. Отчел е, че след направено писмено искане за увеличаване на цената по предоставената услуга възложителят е възразил, като е уведомил дружеството-доставчик, че при липса на възстановяване на доставките на електроенергия, договорите ще бъдат развалени. Въззивният съд е приел, че в чл.9.1. от процесните договори с № 9-109/13.10.2020г. и № 9-110/13.10.2020г. /с идентично съдържание/ страните са уговорили, че при забава на изпълнението по причини, за които изпълнителят отговаря, същият дължи неустойка в размер на 5% от цената на договора за всеки просрочен ден до датата на изпълнението, но не повече от 50% от цената. Намерил е, че волята на страните е ясно и недвусмислено изразена и не се нуждае от тълкуване - за всеки ден от неизпълнението на задължението за доставка на ел. енергия изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 5 % от 200 000 лева по първия договор и 5% от 300 000 по втория договор. Приел е за безспорно, че от 01.08.2021г. до изтичането на 1-годишния срок на двата договора ответникът не е изпълнил задължението си за доставка на ел. енергия на ищеца, който е начислил и претендира по 100 000 лева неустойка. Намерил е за неоснователен довода на ищеца като възложител, че правото му да получи обезщетение за неизпълнение на договореното задължение на ответника като изпълнител да му достави ток се обезпечава с процесните неустойки по чл. 9.1. от двата договора. Посочил е, че процесните договори са за доставка на ел. енергия и имат ясно определен предмет в чл. 1 при цена 200 000 лева по първия договор и 200 000 лева по втория, както и че задължението на ищеца е парично, а на ответника - да достави ел. енергия до размера на договорената цена. Изтъкнал е, че уговорената неустойка е мораторна и обезпечава вреди от забава на изпълнението на задължението за доставка на ел. енергия, но страните не са уговорили компесаторна неустойка, че при неизпълнение на задължението да се достави ел. енергия всеки ден, доставчикът ще дължи неустойка за това частично или пълно неизпълнение. Намерил е, че липсата на уговорена компесаторна неустойка обуславя неоснователност на предявените искове само на това основание. Въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел, че сключените между страните договори са развалени на 15.10.2021г. и не са запазили действието си, както и няма уговорена неустойка за тяхното разваляне. Поради това е счел, че не може да намери приложение задължителното за съдилищата разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2013г. по тълкувателно дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Като ирелевантни за изхода на делото е преценил твърденията на въззивника, че в случая били налице вреди от неизпълнение на договорни задължения, тъй като БНР заплащало ел. енергия на доставчик от последна инстанция на цени, надвишаващи тези предложени от ответника в ценовото предложение, изтъквайки, че тези твърдения могат да са евентуален предмет на иск по чл. 79, ал. 1, пр. последно ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай в касационната жалба и в представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът поддържа наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение, изложени в касационната жалба. Тези оплаквания – за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При тази изход на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,