Определение № 73 от 28.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. срещу решение № 8826 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 16080 от 2015 г. на Софийския градски съд, гражданска колегия, IV „В“ състав за оставяне в сила на решение от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 10923 от 2004 г. на Софийския районен съд, 62 състав в следните негови части:

1. С която е извършена делбата на процесния имот /апартамент № ...., а по нова номерация № ....., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 134,80 кв.м., заедно с избено помещение № ..... с площ от 6,56 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото/ чрез изнасянето му на публична продан;

2. С която е отхвърлен предявения от М. Д. М. срещу С. Д. Д. и Е. Х. Д. иск за заплащане на извършени в делбения имот подобрения за разликата над присъдения размер от 8 017,50 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. и

3. С която е осъдена М. Д. М. да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на С. Д. Д. сумата 14 423 лв., а на Е. Х. Д.- сумата 9 616 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот през периода от 02.10.2011 г. до 02.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2014 г. до окончателното плащане.

С молба вх.№ 894 от 29.01.2019 г. съделителката М. Д. М. е заявила, че се отказва от иска за делба, поради което моли поставените по делото решения да бъдат обезсилени.

С молба вх.№ 1266 от 08.02.2019 г. М. М. е заявила, че се отказва и от претенцията си по сметки /за обезщетение за извършени от нея подобрения в делбения имот/.

С молба вх.№ 1797 от 21.02.2019 г. съделителите С. Д. Д. и Е. Х. Д. са заявили, че не желаят да направят оттегляне или отказ нито от делбения процес, нито от съединените за общо разглеждане с иска за делба техни претенции по сметки /за обезщетения по чл.31, ал.2 ЗС/.

Предвид изявлението на съделителите С. Д. и Е. Д. с молба вх.№ 2606 от 18.03.2019 г. М. М. е заявила, че не поддържа молбата си от 08.02.2019 г.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение по молбата на М. М. за обезсилване на постановените решения по делото за делба приема, че тази молба следва да се остави без уважение поради следното: Отказ от иск за делба е допустим, само ако е съпроводен и с отказ на съсобственика от правата му в съсобствеността, направен по предвидения в чл.100 от Закона за собствеността ред, какъвто не е настоящия случай. Във всички останали случаи отказът от иска за делба не може да има действие, тъй като това процесуално действие е в противоречие с разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗС, предвиждаща че всеки съсобственик има право да иска делба, дори и при наличие на противна уговорка. Към понятието „противна уговорка“ по смисъла на чл.34, ал.1 ЗС следва да се приравни и личното изявление на съсобственика, че никога или за известен срок няма да иска делба на общата вещ. В този смисъл е константната практика на ВС и ВКС /Тълкувателно решение № 99/1979 г. от 09.07.1980 г. на ОСГК на ВС и др./.

Дори и да се приеме, че М. М. прави изявление за оттегляне, а не за отказ от иска за делба, молбата й също следва да се остави без уважение поради следното: Не са налице процесуалните предпоставки на ГПК за прекратяване на делото поради оттегляне на иска, тъй като оттеглянето е направено много след първото заседание по делото, а ответниците по иска възразяват срещу оттеглянето. Освен това, в производството по делба всички ответници се считат за ищци по искането за прекратяване на съсобствеността и след като те заявяват, че продължават да поддържат иска за делба, няма основание за прекратяване на делото.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение