Определение № 205 от 31.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 377/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД против решение № 453/ 02.11.2022г. по възз.т.д.№ 129/2022г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260156/19.12.2021г. по т.д.№ 120/2020г. на ОС - Пазарджик.С него са отхвърлени предявените от „Интернешънъл Асет Банк“ АД против „МБАЛ- Пазарджик“АД искове, с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 89 667,27лв. от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия (чл.11, ал.1 от Договора) за неплатени изискуеми 20 месечни вноски в размер на 4 483,37лв. всяка една с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл.; 91 321лв. за цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи (чл. 11, ал.2 от Договора) за неплатени изискуеми 20 месечни вноски в размер на 4 566,05лв. всяка една с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл.; 19 696,85лв., представляваща законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ за забавени и неплатени в срок 20 месечни вноски в размер на 4 483,37лв. всяка една от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия, които са с падежи всяко 10-то число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл.; 20 060,25лв., представляваща законната лихва за забавени и неплатени 20 месечни вноски в размер на 4 566,05лв. от цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи, които са с 1 падежи всяко 10- то число на месеца, за който се отнасят, за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл., и е осъдена „Интернешънъл Асет Банк“ АД да заплати на „МБАЛ- Пазарджик“АД разноски по делото в размер на 10 475лв.Обжалваното решение е постановено при участието на „Ескона консулт“ ЕООД и „Енемона“ АД/н/, като трети лица-помагачи на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД. В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Касаторът намира за неправилни правните изводи във връзка с влязлото в сила между страните решение по възз.т.д.№ 11/2019г. на ПАС.По същество оспорва изводите за нищожност на договора.Релевира доводи за допуснати процесуални нарушения.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Претендира за присъждане на направените по делото разноски.С молба от 08.01.2024г. прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси/ р.I, т.1-3/: 1.Може ли длъжникът да въведе в нов процес между него и кредитора твърдения за нищожност на договора след влязло в сила решение, което установява със сила на пресъдено нещо вземане, произтичащо от този договор? Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., I т.о., определение № 360/21.12.2016г. по ч.гр.д.№ 518/2016г., I г.о., решение № 335/13.11.2018г. по т.д.№ 2477/20187г., II т.о. и решение № 60081/26.07.2021г. по т.д.№ 95/2020г., I т.о. 2.Има ли право съдът да приключи съдебното дирене и да обяви делото за решаване, без делото да е изяснено от фактическа страна? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 2/02.02.2018г. по гр.д.№ 535/2017г., I г.о. и решение № 50/11.06.2018г. по гр.д.№ 2392/2017г., I г.о. 3.Налице ли е основание за приложението на чл.161 ГПК обстоятелството, че страната не е предоставила достъп на вещо лице за изпълнение на възложени задачи? По него касаторът се позовава на решение № 115/03.10.2017г. по т.д.№ 1719/2016г., I т.о., и на решение № 19/12.02.2013г. по гр.д.№ 864/2012г., IV г.о. Касаторът формулира и следните правни въпроси/ р.II, т.1-7/, за които въвежда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1.Каква е правната характеристика на договор с предмет възмездно изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи, които съпътстващи ремонтни работи са в по-голям обем от енергоефективните мероприятия, нямат връзка с тях, не гарантират тяхната експлоатационна годност, договорени са с отделна колишчествено-стойностна сметка/КСС/, отделна цена, отделен начин на плащане и погасителен план – договор за инженеринг, договор с гарантиран резултат/ЕСКО договор по см. на чл.48 от ЗЕЕ/отм./ или имаме смесване на договор за инженеринг с елементи на договор с гарантиран резултат? 2.Приложими ли са специалните разпоредби на договорите с гарантиран резултат/ЕСКО договорите по см. на чл.48 ЗЕЕ/отм./ по отношение на договор, който включва в предмета си, освен мерки за повишаване на енергийната ефективност и съпътстващи ремонтни работи, които са в по-голям обем от енергоефективните мероприятия? Намират ли приложение в т.сл. общите разпоредби на ЗЗД по отношение на изпълнението? 3.При тълкуване на договор с гарантиран резултат/ ЕСКО договор следва ли съдът да извърши преценка дали предметът на договора включва в себе си предимно мерки за енергийна ефективност или и други СМР? 4.Може ли т.нар. договор с гарантиран резултат/ ЕСКО договор по см. на чл.48 ЗЕЕ/отм./ да съдържа елементи на договор за изработка или правната му природа изцяло изключва наличието на такива елементи? 5.Съставлява ли нарушение на чл.49, ал.2, т.4 ЗЕЕ/ в ред. към 2011г.:/ клауза от договор с гарантиран резултат, по силата на който възнаграждението е определено на базата на стойността на вложената от изпълнителя инвестиция? 6.Разпоредбите на чл.48 от ЗЕЕ/отм./ забраняват ли императивно на страните по сключен договор с гарантиран резултат да договарят свободно начина на изплащане на вложената инвестиция или налагат императивно заплащането да става единствено на база енергийни спестявания?Приложим ли е този начин на изплащане на инвестицията от енергийни спестявания по отношение на съпътстващи ремонтни работи по сключен договор, който включва в предмета си, освен мерки за повишаване на енергийната ефективност, и съпътстващи ремонтни работи, които са в по-голям обем от енергоефективните мероприятия, нямат връзка с тях, не гарантират тяхната експлоатационна годност, имат отделна количествено-стойностна сметка/КСС, отделна цена и отделен погасителен план на плащане? 7.Противоречи ли на чл.48, ал.1 ЗЕЕ/отм./ клауза в договор с гарантиран резултат, с която страните са уговорили годишно изравняване на плащанията в зависимост от получената с за съответната мониторингова година парична равностойност на достигнатото годишно потребление? Наред с това, е въведено основанието за директен достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност. С подадения чрез адв.А. Ш. писмен отговор ответникът „МБАЛ-Пазарджик“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Не са постъпили в срок писмени отговори от третите лица-помагачи „Ескона Консулт“ ЕООД и „Енемона“ АД/н/. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на делото са възнаграждения за периода 10.08.2017г.-10.03.2019г., ведно с мораторните лихви върху главниците, произтичащи от сключения между „Енемона“ АД, като изпълнител, и „МБАЛ - Пазарджик“ АД, като възложител, договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи от 13.06.2011г., които са цедирани на касатора „Интернешънъл Асет Банк“ АД с поредица от договори за цесия, последно с договор за цесия от 06.11.2016г. Констатирал е, че с влязло в сила между същите страни съдебно решение по т.д.№ 128/2017г. на ОС - Пазарджик/ въззивно решение № 95/15.03.2019г. по възз.т.д.№ 11/2019г. на АС- Пловдив/, по искове, които не са били предявени като частични, на касатора са присъдени произтичащите от същия договор от 13.06.2011г. вземания за възнаграждения за предходен период - 10.12.2014г.-10.07.2017г., ведно с мораторните лихви върху главниците. От правна страна съставът на апелативния съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с влязлото в сила решение по т.д.№ 128/2017г. на ОС - Пазарджик/ въззивно решение № 95/15.03.2019г. по възз.т.д.№ 11/2019г. на АС- Пловдив/ не са преклудирани спорните по настоящото дело факти и обстоятелства, поради което се дължи произнасяне по основното решаващо възражение на ответника за нищожност на договора, водеща до нищожност на договора за цесия, от който ищецът черпи права.Съставът на апелативния съд е формирал собствени мотиви, че в случая е неприложима нормата на чл.298, ал.1 ГПК, поради липса на идентитет на исканията по двете дела, които са за присъждане на вземания за различни периоди.Посочил е, че влязлото в сила решение, съответно мотивите му, не са доказателство при бъдещ съдебен процес между същите страни.Позовал се е на т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2000г. на ОСГК, приемайки, че мотивите на влязлото в сила решение не се ползват със сила на пресъдено нещо.Позовал се е и на т.2 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, приемайки, че със СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно право се ползва само решението по уважен частичен иск за парично вземане, което тълкуване в случая е неприложимо, тъй като влязлото в сила решение не е постановено по частичен иск.По тези съображения е разгледано по същество и е прието за основателно възражението за нищожност на договора от 13.06.2011г., респ. на договора за цесия, на осн. чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.48, ал.1, чл.49, ал.2, т.2 и т.4 ЗЕЕ/отм./ в ред. от 2008г. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос, който е значим в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 12/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът следва да се конкретизира, уточни и квалифицира, в изпълнение на правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите към т.1 на посоченото ТР, така: Длъжен ли е съдът да зачете формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение между същите страни, с което е присъдено вземане, произтичащо от същия договор? Обжалването се допуска на основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото по него разрешение е в съответствие с посочената от касатора и служебно известната на състава съдебна практика на касационния съд. Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните.На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: