Определение № 379 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 358/2011 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 9088 от 14.06.2011 г. от юриск. П. И. като процесуален представител на Държавно горско стопанство [населено място], за спиране изпълнението на въззивно решение № 244 на Плевенския окръжен съд, постановено на 12.05.2011 г. по в.гр.д. № 222/2011 г., което е предмет на касационна жалба с вх. № 5623/13.06.2011 г., на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. С въззивното решение са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като касаторът Държавно горско стопанство [населено място] е осъден да заплати на ищеца Б. И. Б. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2010 г. до окончателното изплащане и деловодни разноски в размер на 380 лв. Настоящата инстанция с разпореждане от 24.06.2011 г. е оставила молбата без движение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, с указания в едноседмичен срок молителят да представи надлежно обезпечение в размер на 3 000 лв. по сметката на Върховния касационен съд. Съобщението е получено от пълномощника на молителя юриск. И. на 04.07.2011 г. Срокът за изпълнение на разпореждането е изтекъл на 11.07.2011 г., но сума по сметката на ВКС не е постъпвала. С молба от 11.07.2011 г. касаторът е посочил, че сумата, присъдена с въззивното решение е преведена по сметка на ЧСИ с рег. № 815 при ОС-Плевен, на 02.06.2011 г. след получена покана за доброволно изпълнение. Молбата за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За да бъде допуснато спиране изпълнението на въззивно решение № 244 на Плевенския окръжен съд, постановено на 12.05.2011 г. по в.гр.д. № 222/2011 г., е необходимо жалбоподателят да е внесъл надлежно обезпечение по специалната сметка на Върховния касационен съд, размерът на което в случая се определя съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и възлиза на 3 000 лв. Тъй като същото не е внесено в указания срок по сметката на Върховния касационен съд, молбата на жалбоподателя по чл. 282, ал. 2 ГПК като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Без значение е обстоятелството, че присъдените суми с въззивното решение са преведени от касатора по сметка на ЧСИ с рег. № 815 при ОС-Плевен, на 02.06.2011 г. след получена покана за доброволно изпълнение. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 282 ал. 2 ГПК, за да се допусне спиране изпълнението на въззивно решение № 244 на Плевенския окръжен съд, постановено на 12.05.2011 г. по в.гр.д. № 222/2011 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,