Определение № 350 от 07.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Р. Т. и И. Г. Т. срещу решение №891 от 10.06.2011г по гр.д. № 2777/2009г на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.07.2009г по гр.д. № 3316/2007т на Пловдивски районен съд по отхвърлен иск на касаторите с правно основание чл. 108 от ЗС и с което решение, по иск на [община] – [населено място] ,е прогласен за нищожен договор за покупко- продажба на имуществен актив на заличеното ТКЗС”Хр. Б. „с. Труд ,в ликвидация ,на основание §11 ал.2 от ПЗР ЗСПЗЗ вр чл. 48 ал.8 от ППЗСПЗЗ В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед преценката на гласните доказателства,според защитата неправилно ценени за сметка на писмените и в противоречие с доказателственото значение на последните ,по въпроса провеждан ли е търг. Не е отчетено, че като купувачи по сделката, прогласена за нищожна ,касаторите са били правоимащи, били са добросъвестни(по аргумент от факта, че не са привлечени към наказателна отговорност заедно с ликвидаторката на заличеното ТКЗС ), плащали са данъците за придобития актив платили са цената по договора, направено е било тържно предложение. В обобщение,като обосновка се изтъква „неправилното разрешаване на повдигнатия пред съда важен спор и незаконосъобразно възприемане на юриспруденциалния институт на вещните права ,порочни крайни изводи ,което налага третата инстанция да се произнесе с цел избюгване на противоречива и непоследователна практика ,т.к един от аспектите на развитието на правото е точното и съответно със закона правоприлагане Ответникът по касационната жалба Община „М.” възразява в отговор ,че не се поставя правен въпрос, липсва формулирано релевантно основание за допустимост .Претендират се разноски. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. В изложението действително не е формулиран материалноправен въпрос, нито процесуалноправен въпрос извън касационното по същество оплакване, че изводите на въззивния съд за обстоятелството бил ли е проведен задължителния в случая търг, са приети въз основа на свидетелските показания на сключилото от името на ликвидационния съвет лице, а не въз основа на писмените доказателства, които според защитата сочат процедурата да е била проведена преди сключване на договора. Изложението не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК ,пояснени в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС. Преформулирането на касационни оплаквания не изпълнява условието на закона и не представлява правен въпрос ,към който могат да се обвържат конкретните основания по чл.280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда,правните му изводи по предмета на спора. В случая решаващ извод във връзка с действителността на договора, при това извод ,който не е основан на гласни доказателства, е приетото за установено ,че липсва решение на Ликвидационния съвет на заличеното ТКЗС за провеждане на задължителния търг. Договорът е бил подписан само от Председателката на ЛС, вместо от всички членове на ликвидационния съвет, не е налице и валидна нотариална заверка на същия договор, съгласно цитирани и съответно приложени императивни норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. На това основание е прието ,че договорът е нищожен, а по отношение на спорното обстоятелство бил ли е проведен в действителност търг ,съдът е съобразил и установеното по приключилото със споразумение н.о.х.д № 2518 /2004г на ПОС. В качеството й на председател на ЛС на ТКЗС подписалата договора Н. е била призната за виновна в това, че е изготвила и заверила подписа си в договор за прехвърляне на собственост без проведен търг ,в нарушение на чл. 48, ал. 8,9и 10 вр. чл. 43 ал.2 от ППЗСПЗЗ и Наредба за търговете ,с цел да набави за касатора И. Т. облага от деянието. При спор за гражданските последици на това деяние ,съдът в съответствие с трайната практика и на основание чл. 222 от ГПК (отм) е приел ,че същото е извършено. За изхода на настоящето дело не е от значение какви показания е дала извършителката, изслушана като свидетел по гражданското дело и потвърдила, че е подписала и заверила документите без действително да е провеждан търг. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане. За пълнота следва да се добави, че решаващите изводи на съда са изградени в съответствие с формираната практика на ВКС по съдебните спорове относно действието и правните последици от договори, сключени в нарушение на закона. Ето защо Върховен касационен съд не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване. На ответника по жалбата се дължат разноски за адвокатска защита, установени в размер на 2160 лв. Воден от горното, съдът