Определение № 85 от 27.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 981/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280 ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], чрез адв. Е. А. против определение № 13420 от 01.07.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 2398/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна срещу разпореждане от 06.01.2014 г. на СРС, по гр. дело № 51611/2013 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за недопустимост на частната жалба, респ. твърди, че същата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като прецени данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса, но е процесуално недопустима поради следното: Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В случая въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Правилността на първоинстанционния акт е проверена от въззивния съд и с това е изчерпан редът за обжалване. Определението на въззивния съд е окончателно и с него е приключил инстанционният контрол. По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изхода на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна. С оглед горното Върховният касационен съд, състав на ІI г.о