Определение № 2944 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1059/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД и по частна касационна жалба на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД срещу определение №347 от 03.02.2026 г. по в.ч.гр.д.№3294/2025 г. на САС. С обжалваната от „Първа инвестиционна банка“ АД („ПИБ“ АД) част: 1. е потвърдено определение №260963 от 11.06.2025 г. по т.д.№179/2021 г. на СГС, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „ПИБ“ АД по чл.248 ГПК за допълване на определение №260672 от 22.04.2025 г. на СГС в частта за разноските чрез присъждането им в полза на „ПИБ“ АД и 2. след частична отмяна на определение №260963 от 11.06.2025 г. по т.д.№179/2021 г. на СГС, „ПИБ“ АД е осъдено да заплати на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В частната касационна жалба на „ПИБ“ АД са наведени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли да се присъдят разноски на ищеца при прекратяване на делото на различно основание от отказ от иска. 2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи. 3. Длъжен ли е въззивният съд служебно да проверява всички правно релевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон. 4. Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка. Договорът за обществена поръчка единствено частно- правен характер ли има или сключването му е резултат на смесен фактически състав с публичноправни и гражданскоправни елементи. Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си. Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма. 5. При прекратяване на делото във връзка с приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо въпрос четвърти се твърди, че е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а спрямо въпрос пети и това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С обжалваната от „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД част: 1. след частична отмяна на определение №260963 от 11.06.2025 г. по т.д.№179/2021 г. на СГС са оставени без уважение молбите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и на „БДЖ-ПП“ ЕООД по чл.248 ГПК за допълване на определение №260672 от 22.04.2025 г. на СГС, както и молбата на „БДЖ- ТП“ ЕООД за присъждане на разноски над сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение. 2. е отменено определение от 30.06.25 г. на СГС, ТО, VІ 3 състав, постановено по т.д.№179/2021 г., в частта, с която на ред втори от диспозитива на определението от 11.06.2025 г. е прието, че „след „Холдинг- Български държавни железници“ ЕАД следва да се чете: „ БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД. 3. е обезсилено определение № 261429 от 19.09.2025 г. на СГС, ТО, VІ 3 състав, постановено по т.д. № 179/2021 г., като недопустимо. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Представлявани ли са по делото до прекратяването му ответниците „Холдинг БДЖ“ ЕАД и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД от юрисконсулт. 2. Във връзка с въпрос първи дължат ли се разноски на посочените търговски дружества за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба „ПИБ“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск и поради оттеглянето му или отказ от иска, но когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказа от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства (след подаването на исковата молба), право на разноски има ищецът. Посочил е, че в случая производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, а не поради отказ или оттегляне, поради което и дадените разяснения в цитираната от „ПИБ“ АД практика относно отговорността за разноски при отказ или оттегляне на иска, са неприложими. Изразил е становище, че отговорността за разноските е обективна и е свързана с изхода на спора, като в конкретния случай производството по иска е прекратено като недопустимо с влязло в сила определение, поради което и на основание чл. 78, ал.4 ГПК право на разноски имат само ответниците, но не и и ищецът. Установил е, че до прекратяване на делото ответниците „Холдинг БДЖ“ ЕАД и „БДЖ- ПП“ ЕООД не са били представлявани от юрисконсулт, поради което и на тези дружества не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, като единствено ответникът „БДЖ-ТП“ ЕООД е бил представляван от юрисконсулт, чиито процесуални действия се ограничават само до подаването на молба, с която с кратки мотиви е направено искане за прекратяване на производството по делото, респективно е намерил, че следва да се присъди сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение. По частната жалба срещу определение от 30.06.25 г. в частта, с която на основание чл.247, ал.2 ГПК е поправена очевидна фактическа грешка, е посочил, че в определение №260963 от 11.06.2025 г. са изложени мотиви само относно молбата на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, но не и по молбата на останалите двама ответници, по която липсва формирана вола на съда, респективно пропускът на съда да се произнесе по подадената от ответниците „БДЖ- ПП“ ЕООД и „БДЖ-ТП“ ЕООД молба не може да бъде отстранен по пътя на чл.247 ГПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд, чието определение следва да бъде отменено. По частната жалба срещу определение №261429/19.09.2025 г. е приел, че обжалваното определение № 261429/19.09.25 г. е недопустимо тъй като с него съдът се е произнесъл повторно по искането за присъждане на разноски, вече присъдени с предходно негово определение от 30.06.25 г. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Константна е практиката на ВКС, че водещ принцип, установен в разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, е че отговорността за заплащане на разноски се поражда от неоснователно предизвикан правен спор. В случая изходът на производството по т.д.№817/2019 г. на СГС – отхвърляне на иска за присъждане на лизингови вноски по същия договор, но за друг период, с оглед констатация за нищожност на договора, не позволява да се формира извод за неоснователно предизвикан правен спор от страна на ответниците по настоящото производство, оспорващи съществуването на претендираното от ищеца вземане. Ето защо по поставените от „ПИБ“ АД първи и пети въпроси не се установява наличие на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по останалите въпроси, поставени то частния касатор „ПИБ“ АД. Действително съдът е следвало да обсъди наведените в частната жалба доводи относно приложимостта на принципа за защита на оправданите правни очаквания, но в конкретната хипотеза дори и да бяха обсъдени, това не би довело до различен, от направения от съда краен извод в обжалваното определение. На принципа за защита на оправданите правни очаквания има право да се позове всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, а в отношенията, в които не участва национален орган на държавите членки или администрация - в спор между частноправните субекти, този принцип намира приложение под различна правна форма като защита на правна сигурност и добросъвестност, т.е. между частноправни субекти той се реализира чрез изискването за добросъвестност, правна сигурност, защита на правния интерес и предвидимост на последиците от правните действия. В процесния случай още през 2014 г. банката е била известена за оспорването на действителността на договора, от който се извежда спорното материално право, с оглед предявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени въз основа на същия договор вноски поради нищожност (на същото основание, на което по т.д.№817/2019 г. на СГС е приета нищожност на договора) на договора за лизинг от 02.06.2007 г. и договора за цесия от 10.07.2007 г., по който е образувано т.д.№2763/2014 г. на СГС. Т.е. въпреки знанието за оспорване валидността на договора, от който се извежда спорното материално право, „ПИБ“ АД е предявило процесния иск, респективно не може да се приеме, че банката е имала оправдано правно очакване да получи претендираните плащания по договора, още повече, че при наличие на един изначално нищожен договор и при положение, че възложителят и изпълнителят са поне средно информирани участници в търговския оборот, предпазливи и съобразителни икономически оператори, имащи професионална компетентност, не може да се приеме и че същите не са могли да могли да преценят дали сключеният от тях договор е съответен на правната рамка. Касационно обжалване не може да се допусне и по въпросите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, тъй като тези въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото са свързани изцяло с правилността на изводите на въззивния съд, която правилност извън въведеното с разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК основание „очевидна неправилност“, не е предмет на обсъждане в настоящия селективен стадий. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,