Определение № 285 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1592/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 20941/17.02.2020 г. на З. К. Р., чрез нейната майка и законен представител Д. М. Т. - Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Д. С.-К., против въззивното определение № 24913 от 25 октомври 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13511/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено протоколно определение от 14 май 2019 г. за спиране на производството по гр.д. № 63591/2018 г. на районния съд в гр. София на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № E 3784/2019 г. по описа на Софийския градски съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. За да обоснове достъп до касационно обжалване, жалбоподателката поставя правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, като поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. В срока за отговор насрещната страна К. Д. Р., гражданин на С. американски щати, не взема становище. Производството пред районния съд в гр. София е образувано по предявен от К. Д. Р. иск по чл. 150 СК за изменение на издръжката на роденото от брака на ищеца и Д. М. Т. малолетно дете З. К. Р.. Първоинстанционният съд е констатирал, че пред Софийският градски съд е висящо производство по гр.д. № E 3784/2019 г. за екзекватура на влязло в сила решение № DN 177741 DR на Върховен съд на С. Д., К., САЩ, за прекратяване на брака между К. Д. Р. и Д. М. Т., в което е налице произнасяне по въпросите относно упражняването на родителските права и издръжката на малолетното дете. При тези данни районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по образуваното пред него дело до окончателното приключване на производството по екзекватура. С обжалвания в настоящото производство акт въззивният съд е отменил преграждащото развитието на производството първоинстанционно определение, приемайки, че в случая липсва преюдициалност между двете дела, тъй като чл. 636, ал. 4 ГПК предвижда възможност за инцидентно признаване на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството от 2007 г., като заинтересуваното лице може да се позове на чуждестранното съдебно решение пред българския съд, без да е необходимо да се развива предварително производството по признаването на това решение. Чатната жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК (в редакция от ДВ бр. 86/2017 г.), когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая с определението на въззивния съд е уважена частната жалба срещу първоинстанционното определение на районния съд в гр. София за спиране на производството по делото. Като последица от уважаването на въззивната частна жалба първоинстанционното определение е отменено, а с това и постановения от него резултат, водещ до преграждането развитието на производството. Поради това въззивното определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с него не е оставена без уважение въззивната частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с въззивното определение не се дава разрешение по същество на други производства, нито се прегражда тяхното развитие. Предвид изложеното, частната жалбоподателката не разполага с процесуално право да обжалва определението на Софийския градски съд, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,