Определение № 3354 от 03.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4805/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 260597/08.08.2023 г., подадена от О. В. З. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 2108/12.07.2023 г. в частта за разноските. Препис от молбата е връчен на насрещната страна по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, като е депозиран отговор, в който се излагат съображения за липса на основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 2108/12.07.2023 г. от гр. д. № 4805/2022 г. на ВКС, II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 690/11.07.2022 г. по в. гр. д. № 742/2022 г. на Окръжен съд - Бургас. Касационният съд е осъдил О. В. З. да заплати на ответниците по касация И. Ю. Х. и „Сън сет 2011“ ООД, гр. Бургас, общо 2400 лева - разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в производството по чл. 288 ГПК. В подадената молба се твърди, че заплатените от ответниците по касация адвокатски хонорари се явяват прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и се поддържа несъразмерност на присъдените разноски, съпоставени с присъдените от първоинстанционния и въззивния съд. Иска се същите да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна е своевременно. Ответниците по касационната жалба са направили искането за присъждане на тези разноски и са представили доказателства за извършването им с подадените от тях отговори на касационната жалба, преписи от които не се връчват на касатора, а производството пред касационната инстанция е приключило с постановеното по настоящото дело определение № 2108/12.07.2023 г. по чл.288 ГПК, с което обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания и неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК, в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съобразно чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./, минималното възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1200 лв. Настоящото дело е образувано по субективно кумулативно съединени искове с цена от 52 550,50 лева, като процесуалните действия на процесуалните представители на ответниците в настоящото касационно производство са се изразили в изготвяне и подаване на отговори на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за една инстанция в процесния случай възлиза на 4854,04 лева. Съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредбата минималното възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство е в размер на 3 640,53 лева. С оглед изложеното следва да се приеме, че няма никакви основания за намаляване поради прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от ответниците по касация Д. Г. и В. Г. в размер на общо 2400 лева. Не подлежи на разглеждане възражението на молителя, че размерът на присъдените разноски в производството по чл.288 ГПК е по-висок от присъдените в различните инстанции суми за адвокатски хонорари. Касае се за различни инстанции по разглеждане на делото по смисъла на чл.78 ГПК, при приключване на всяка от които съдът се произнася по исканията за присъждане на направените разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.