Определение № 3801 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4392/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Н. Д. К. срещу въззивно решение № 242/28.06.2023 г. по в.гр.д. № 310 /2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за осъждане на „И. “ ЕООД да предаде на ищцата недвижим имот.

Ответникът по касационната жалба „И. “ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Искът е основан на твърдения, че договорът за наем е прекратен с едностранно изявление, но след две покани ответникът не е върнал имота.

В хода на първоинстанционното производство ищцата е направила изявление, че със съставен от нотариус констативен протокол ответникът е предал на ищеца ключовете на имота, предмет на исковото производство, т.е. по същество е върнато държането на имота и прекратен договорът за наем.

Районният. съд е приел твърденият факт за връщане на имота за безспорен. От правна страна е приел, че т.к. до приключване на производството задължението по чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на вещта след прекратяване на договора е изпълнено, на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да отчете този факт и да отхвърли иска.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

Твърдението (на жалбоподателката – ищца), че съдът следва да прекрати производството по делото поради отпаднал правен интерес е неоснователно.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявен установителен иск съгласно чл.124, ал.1 ГПК, а в случая е предявен осъдителен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД и правният интерес от предявяване на иска се преценява към датата на подаване на исковата молба в съда.

Освен това ищцата е заявила отпадане на правния интерес от водене на делото, но с молбата си не е направила изрично изявление за оттегляне на иска или отказ от него. При това положение съдът е бил валидно сезиран да разгледа правния спор, а постановеното от него решение е валидно и допустимо.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

Първоинстанционният съд е съобразил представения по делото констативен протокол по чл.593 ГПК, видно от който процесният имот е предаден от наемателя на наемодателя поради прекратяването на договора за наем, считано от 31.12.2022 г..

Въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователност на останалите доводи на жалбоподателя (ищец), за симулативност на договора за наем и нищожност на клаузата на чл.23, ал.2, изр.2 от него: По делото са представени доказателства за заплатените наемни вноски от м. януари 2022 г. до м. декември 2022 г. и за ползването на имота, което изключва симулация на договора за наем. Не са представени и доказателства, от които да се изведе извод за прикриване на друго, действително правоотношение между страните по договора. Към момента на сключването на договора за наем наемодателят „И.-21“ ООД е представляван от С. П., който е бил и съдружник в дружеството наемател - „И. “ ЕООД, но това обстоятелство не нарушава нито закона, нито морала. Фактът, че дружествата са били свързани не води и до конфликт на интереси. Наемателят е изпълнил всички свои задължения по договора за наем, предплатил е наемните вноски до м. декември 2022 г. включително, което е станало преди връчване на изявление за прекратяване на договора и връщането на имота.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси (правни и фактически), за които жалбоподателката твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Следва ли във всеки един момент от развитието на съдебното производство съдът – всяка от съдебните инстанции служебно да следи дали правният интерес е налице за съответната страна? 2. Ако правният интерес е отпаднал след сезирането на съда, недопустимото съдебно производство следва ли да бъде прекратено от съда, като ако прекратяването се извърши от горната съдебна инстанция, тя следва ли да обезсили недопустимо постановените съдебни актове на долустоящата инстанция или страната трябва при отпаднал правен интерес, т.е. при липса на субективно процесуално потестативно право на иск, да прави изявление за оттегляне или отказ от право на иск по несъществуващо обструктивно право? 3. Налице ли е привидност на договор за наем при установена икономическа и организационна свързаност, символична наемна цена, индициите от разминаване на датата на сключване на договора в полза на наемателя, като активи и бизнес и нарушаване на забраната за конкурентна дейност и получаване на облаги и ползи лично и за управителя и свързаното с него лице, т.е. и при безспорен конфликт на интереси на управителя и управляваното от него дружество? 4. Нищожна ли е клаузата на чл.23, ал.2, изр.2 от договора за наем поради противоречие с морала и закона, уговорена от бившия управител на „И. – 21“ ЕООД г-н. П. единствено с цел увреждане на интересите на дружеството наемодател, при условията на свързани лица, нарушение на забраната за конкурентна дейност и при конфликт на интереси, както и самия договор за наем, за която нищожност ответникът е бил уведомен изрично в писмена покана многократно?

Въпросите за правния интерес (съдържащи с в 1. и 2.) са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, тъй като видно за мотивите на въззивния съд, той е извършил преценка за наличието на правен интерес и е установил наличието на такъв. Поради това въпросите, свързани с последиците от липсата на правен интерес не са обуславящи.

Следващите въпроси (3. и 4.) не са обуславящи по няколко причини.

Те са основани на фактически твърдения на жалбоподателката - ищца, които не са установени от въззивния съд (установена икономическа и организационна свързаност, символична наемна цена, индициите от разминаване на датата на сключване на договора в полза на наемателя, като активи и бизнес и нарушаване на забраната за конкурентна дейност и получаване на облаги и ползи лично и за управителя и свързаното с него лице, т.е. и при безспорен конфликт на интереси на управителя и управляваното от него дружество).

Също така: при извод на въззивния съд, че искът е неоснователен, защото (както твърди жалбоподателката - ищца в исковата си молба) договорът е прекратен, ответникът - наемател е върнал имота на ищеца – наемодател, въпросите (в 3. и 4.) дали прекратеният договор е бил симулативен и дали клаузата за срока за връщането му е нищожна и дали договорът е сключен в нарушение на закона са без значение за спора. (Въззивният съд е приел за установени твърденията на жалбоподателката - ищца, че договорът за наем е бил прекратен, следователно преди това е обвързвал страните.) Доколкото въззивният съд е изложил мотиви за това, че договорът не е привиден и че клаузата на чл.23, ал.2, изр.2 от договора не е нищожна и че договорът не е сключен в нарушение на закона, тези мотиви са евентуални и не променят извода за неоснователност на иска поради това че наемателят (ответникът по иска) е върнал вещта на наемодателя (на ищцата).

Към това следва да се добави и че четвъртият въпрос е фактически (за релевантни за спора факти), а не правен.

Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 800 лева разноски за процесуално представителство в настоящото производство съгласно списък на разноски, чието уговаряне е отразено в представения договор за процесуално представителство и чието заплащане е доказано с представените платежни документи.

Воден от изложеното съдът