Определение № 962 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Я. П. от [населено място] дол, подадена чрез процесуалния му представител адв.Б. Ф. срещу въззивното решение № 488/18.4.22 г по въззивно гр.дело № 2531/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което след отмяна на решение № 46 от 28.2.2020 г по гр.дело № 890/2019 г на РС-Девня е постановено друго, като е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск по чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на дружеството-ответник сумата 5 307, 26 лв, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за периода 12.4.2017 г-11.4.2018 г за обект в [населено място] дол, [улица]. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба „Енерго-Про Продажби“АД със седалище и управление в гр. Варна оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.Н. Банков.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, извършено пред ВКС в размер на 1428 лв. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: С решение № 46/28.2.2020 г, постановено по гр.дело № 890/2019 г на Районен съд-Девня, първи състав е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, че Й. Я. П. не дължи сумата 5307, 26 лв, представляваща начислена без правно основание стойност на електрическа енергия за периода 12.4.17 г-11.4.2018 г относно обект в [населено място] дол, по фактура № 0279752095 от 30.4.2019 г.Същото е потвърдено с решение № 260559/21.9.2020 г по гр.дело № 46/28.2.2020 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.С решение № 60210/7.10.2021 г по гр.дело № 4110/2020 г, ВКС, Четвърто ГО е отменил горното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания за изслушване на комплексна съдебна експертиза, изпълнена от вещо лице електро-инженер и софтуерен специалист, които да дадат заключение по задачите: преминала ли е реално през процесното СТИ, отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите на процесното СТИ при монтирането му в имота на ищеца, разполага ли дружеството-доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данни, както и какво означава „електромерът да съответства на техническите характеристики“, възможно ли е в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение. С обжалваното въззивно решение № 488/18.7.2022 г, по гр.дело № 2351/2021 г, Варненски окръжен съд, Гражданско отделение е отменил първоинстанционното решение на Районен съд-Девня и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил като неоснователен иска по чл.124 ал.1 ГПК предявен от касатора, че не дължи сумата 5307, 26 лв, представляваща начислена без правно основание стойност на електрическа енергия за периода 12.4.17 г-11.4.2018 г за обект в [населено място] дол, по фактура № 0279752095 от 30.4.2019 г.В мотивите на обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на пар.1 т.42 от Закона за енергетиката.Основание за заплащане на дадено количество електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото.Наличието на електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 на процесния електромер е установено с констативен протокол от 19.4.2019 г на БИМ, РО-Р., от метерологичната експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ документ и съгласно който при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по тарифа ТЗ от 29779кВтч, която не е визуализирана на дисплея.Според вещите лица това количество ел.енергия е отчетено по тарифа 1.8.3 като следствие на външно неправномерно въздействие върху тарифните зони на СТИ, като е включена нормално неизползвана тарифа, отчета по която не е визуализиран на дисплея на електромера.Тази част от преминалата през измервателното устройство електрическа енергия не се инкасира и се постига целта да остане незаплатена.При изследване на електромера, експертите са посочили, че процесното количество ел.енергия реално е преминало през същия и съответно е потребено от абоната.За периода от монтажа до демонтажа на СТЕ не е имало промяна на абоната, а електромерът е нов, следователно с нулеви показания по регистър 1.8.3.Следователно натрупването в този регистър е настъпило след монтажа.Според комплексната съдебна експертиза, допусната съгласно указанията на ВКС, при 24-часово потребление през исковия период от 365 дни е възможно да преминат 44150 кВтч електроенергия.Съобразно нормата на чл.183 ал.1 ЗЗД дължима е стойността на цялото доставено и потребено от абоната, но останало незаплатено от същия количество електроенергия, независимо от периода на потреблението.Съгласно заключението на съдебната експертиза левовата равностойност на допълнително начисленото количество ел.енергия от 29779кВЧ в размер на 5307, 26 лв с ДДС според фактура № 0279752095/30.4.19 г е математически точно изчислено.Поради това първоинстанционното решение е отменено като неправилно и искът по чл.124 ал.1 ГПК е отхвърлен като неоснователен. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.При преценка за заплащане на неотчетен поради грешка, но доставена електроенергия за конкретно заявен период, длъжен ли е съдът, съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК да определи размера на иска по своя преценка или да вземе предвид заключението на вещото лице, когато е установено началото на погрешното отчитане и неговата начална дата преди повече от година от откриването. 2.Следва ли в съответствие с началния момент на въздействието върху СТИ да се изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период. 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно правнорелевантните факти в тяхната взаимна връзка. 4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото заключения на вещите лица по допуснатите експертизи. По така поставените въпроси, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: По въпроси №№ 1 и 2 е създадена съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение № 50015 от 7.2.2023 г по гр.дело № 1771/22 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО.С посоченото решение е даден отговор на въпроса „следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия, крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран по чл.50 ПИКЕЕ /отм/.Отговорът е в следния смисъл: след влизане в сила на чл.83 ал.1 т.6, чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн.ДВ бр.98/12.11.2013 г.В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя.От момента на обнародването в ДВ бр.15/14.2.2017 г на решение № 1500/6.2.2017 г, постановено по адм.дело № 2385/2016 г на петчленен състав на ВАС отменените с нето правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат правилата по чл.48-чл.51 до отмяната им през 2018 г.В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения, то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД.Прието е също, че разпоредбите на чл.50-56 както по отменените, ката и по действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата.По силата на разпоредбата на чл.86 ал.3 т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносната мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕЕ.Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ.Когато предмет на спора е възможността количеството на неотчетената във визуализираните регистри ел.енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за едногодишния период по чл.50 ПИКЕЕ /отм/ съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел.енергия, преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл.162 ГПК /така решение № 117/6.7.22 г по гр.дело № 4368/21 г на Трето ГО на ВКС, решение № 60190/17.12.2021 г по гр.дело № 3433/20 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 60191/22.12.2021 г по гр.дело № 3651/20 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 60235/9.11.21 г по гр.дело № 165/21 г на ВКС, Четвърто ГО.С решението е оставено без уважение искането за спиране производството по делото на основание чл.292 ГПК, тъй като не се констатира наличие на противоречива практика по въпроса, на който решението е дало отговор. С оглед отговора на поставения от касатора въпрос се налага извода, че по него съществува практика на ВКС, което изключва приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Постановеното въззивно решение напълно съответства на тази съдебна практика.Въззивният съд е съобразил изводите си именно със заключението на съдебната експертиза, която е определила математически точно количеството потребена и преминала през невизуализирания регистър електрическа енергия, която е останала незаплатена, поради което искът е отхвърлен като неоснователен. Относно въпроси 3. По процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните.В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните.Обсъдени са всички доказателства по делото гласни и писмени в тяхната съвкупност.Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК Относно въпрос № 4. Въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС, както и на останалите цитирани в изложението актове. Дадените в тях разрешения произтичат от закона, установени са безпротиворечиво в практиката и могат да се обединят в смисъл, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Оспорването или неоспорването на заключението на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл. 202 ГПК. В случая съдът е основал решението си на заключението на вещото лице, което в най-голяма степен съответства на отговора на въпроса, разрешен с решение № 50015 от 7.2.2023 г по гр.дело № 1771/22 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО.З аключението на вещото лице е обосновано, основава се на конкретно установени обстоятелства, касаещи процесния обект и релевантни за определяне потребената от ищеца електрическа енергия.Доколкото по делото няма данни, поставящи под съмнение неговата обективност и компетентност, като е възприел същото, въззивният съд не се е отклонил от практиката във връзка с приложението на 202 ГПК, изискваща експертното заключение да бъде обсъдено заедно с другите доказателства по делото. В съответствие с безпротиворечивана практика по на ВКС въззивния съд е обосновал решението си с мотива, че отчетените количества ел.енергия според заключението на експертизата е преминало реално патримониума на потребителите и е нормално същите да отговарят финансово за неизмерената енергия.Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Следователно въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника разноски в размер на 1428 лв,, представляващи възнаграждение за един адвокат, заплатено за касационната инстанция. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО