Определение № 50018 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2732/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура - Пазарджик срещу въззивно решение №125 от 19.04.2022 г. по в. гр. д. № 135/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 21/07.01.2022 г. на Пазарджишкия районен съд по гр. д. №2646/2021 г. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. А. П., [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и деловодни разноски. Ответницата по касационната жалба М. А. П., [населено място], чрез пълномощника Х. Х., оспорва касационната жалба. Не претендира деловодни разноски за касационното производство. Въззивният съд е приел, че срещу ищцата М. А. П. е било образувано и водено досъдебно производство № 216/2016 г. по описа на ОД на МВР-Пазарджик и прокурорска преписка № 3776/2015 г. по описа на Районна прокуратура-Пазарджик. Тя е привлечена в качеството й на обвиняем за престъпление по чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК на 16.05.2018 г. На 24.07.2018 г. Районна прокуратура-Пазарджик е внесла в Районен съд - Пазарджик обвинителен акт срещу нея за престъпление по чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Образувано е било НОХД № 1198/2018 г. по описа на РС-Пазарджик. По делото са насрочени и проведени дванадесет съдебни заседания в периода от 15.11.2018 г. до 13.07.2020 г., на които ищцата се е явявала лично. С присъда № 64 от 13.07.2020 г., постановена по НОХД № 1198/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, ищцата М. А. П. е призната за невиновна в това, че в периода от 21.06.2011 г. до 27.02.2013 г. в [населено място], обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, 6."б. " НК - счетоводител на Археологически музей "Професор М. Домарадски", [населено място], е присвоила чужди пари в общ размер на 19 410 лева, собственост на Археологически музей "Професор М. Домарадски", [населено място], и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Против така постановената присъда е подаден протест и допълнителен протест от прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик, с искане да бъде отменена оправдателната присъда. Пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано ВНОХД № 516/2020 г., по което е насрочено и проведено едно съдебно заседание на 08.12.2020 г., на което ищцата е присъствала лично. С решение № 260003/15.01.2021 г., постановено по ВНОХД № 516/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е потвърдена присъда № 64 от 13.07.2020 г. по НОХД № 1198/2018 г. на Пазарджишкия районен съд. Решението е окончателно и неподлежащо на обжалване и протестиране и е влязло в законна сила на същата дата - 15.01.2021 г. Наказателното производство срещу ищцата М. А. П. е продължило две години и осем месеца. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в личния и социалния живот на ищцата настъпили сериозни промени във връзка с повдигнатото й обвинение. Била стресирана, притеснена и изплашена от повдигнатото й обвинение, чувствала се несправедливо обвинена и приемала наказателния процес срещу нея много тежко. Здравословното й състояние се влошило, изпадала в стрес, започнала да получава паник атаки. Срещу нея се появила и публикация във вестник "Пазарджишка Марица", в броя му от 05.11.2015 г., а по-късно останала и без работа, което допълнително я стресирало. По време на наказателното производство са извършени множество процесуални действия: тя е призовавана и разпитвана пред разследващия орган, повдигано й е обвинение, призовавана е в съда в качеството на подсъдима в общо 13 открити съдебни заседания пред две инстанции и т.н. Причинените й в резултат на това вреди се установяват по безспорен начин от гласните доказателства по делото. П. е на 52 години, като липсват данни за предишни нейни осъждания. Имала е добро обществено положение, но репутацията й на честен човек е била срината. Повдигнатото й обвинение било разгласено чрез средствата за масово осведомяване и по този начин е станало известно на широк кръг от хора. Липсват обаче данни постановените на две инстанции оправдателни съдебни актове да са били разпространени публично по реципрочен начин. "Справедливостта" представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Вземайки предвид всички тези критерии, въззивният съд е приел, че за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на повдигане и поддържане на незаконно обвинение от страна на Прокуратурата на Република България, в полза на М. П. следва да бъдат присъдени общо 10 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е поставен правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: За дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и въпроса за причинната връзка между незаконния акт и вредите. Посочено е, че въззивният съд не се е съобразил с правилата за репариране на претърпените вреди съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, след задължителна преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и практиката на ВКС. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение № 48 от 04.02.2004 г. по гр. дело № 2041/2002 г. на ІV г.о., решение № 189 от 12.03.2009 г. по гр. дело № 4990/2007 г. на ІІІ г.о., решение № 1599 от 22.06.2005 г. по гр. дело № 876/2004 г. на ІV г.о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ІV г.о., решение № 47 от 02.04.2014 г. по гр. дело № 5159/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 241 от 16.11.2012 г. по гр. дело № 1618/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 256 от 04.11.2015 г. по гр. дело № 1277/2015 г. на ІІІ г.о., както и със задължителнтаа практика на ВКС – т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., поради твърдения за липса на правилна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи вредите. В изложението се поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, като не е уточнена конкретна хипотеза. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №125 от 19.04.2022 г. по в. гр. д. № 135/ 2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на процеса и предмета на делото, а въззивната жалба, която е сезирала въззивния съд, е била подадена в срок и от легитимирано лице. Липсва и очевидна неправилност в мотивите на обжалваното определение, която да се установява от допуснато нарушение на формалната и правна логика относно фактическата и нормативната причинна връзка. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но са решени в съответствие с практиката на ВКС, включително и тази посочена от касатора. Според нея понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди Изложените от касатора доводи не обосновават наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.