Определение № 1113 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2392/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение03.10.2013 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2624/27.12.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3521/2012. Касаторът е освободен от такса. Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2624/27.12.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3521/2012, с което е потвърдено решение № 4125/18.10.2012 на Варненския районен съд по гр.д. № 8191/2012, с което са отхвърлени предявените искове за трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Й. В. М., представляван от адв. Б. Х. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на трудово възнаграждение и без да е сключен писмен трудов договор, ако работникът е бил добросъвестен, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата Т. В. а оспорва, като счита, че в посочената съдебна практика изрично е постановено, че наличието на писмен трудов договор може да се доказва само с писмени доказателства, каквито не са събрани по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че няма сключен в изискваната от закона писмена форма трудов договор, поради което ответникът не дължи претендираното трудово възнаграждение. Без правно значение са косвените прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрация в ТД Н., фактическо изпълнение на трудовата функция и др. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в решения №№ 251/25.05.2011 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 255/2009 и 907/02.05.2011 ВКС, І ГО по гр.д. № 3725/2008. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение