Определение № 1202 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1451/2023 г.
ВКСII търговско отделение10.05.2024 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 16.11.2022 г. по в. т. д № 186/2022 г. на Апелативен съд - Варна, II търговски състав. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, [населено място], [улица] да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, [населено място], [улица] да заплати на адвокат И. К. И. сума в размер 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща възнаграждение за особен представител на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ за касационното производство. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер 30 лв. /тридесет лева/ на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите, [населено място], представляван от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“, срещу решение № 329 от 16.11.2022 г. по в. т. дело № 186/2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 28 от 15.12.2021 г. по т. дело № 31/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Национална агенция за приходите срещу „Логис транс“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Юробанк България“ АД и синдика на „Логис транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване, че приетите вземания на ответника „Юробанк България“ АД в размер 57 430,61 лв. - главница и 19 335,23 лв. - лихви, включени в списъка на приетите от синдика вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ на кредиторите на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ като обезпечени с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 49, т. 1, рег. № 560/23.02.2017 г. на Служба по вписванията [населено място] и договор за особен залог върху индивидуално определени движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 2017022701540, не са обезпечени с посочените обезпечения, да се предвиди поредност за удовлетворяването им по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за главницата и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ за лихвите, както и за установяване, че вземанията на „Юробанк България“ АД по договор за кредит № 05-0130/21. 02. 2011 г. не са обезпечени с договор за особен залог, вписан под № 2011022100860 и същото обезпечение не дава право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С въззивния съдебен акт Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на особения представител на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ - адв. И. К. И., сума в размер 1 000 лв., представляваща възнаграждение за особен представител, на „Юробанк България“ АД - сума в размер 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното обжалване в размер 383,80 лв. С въззивното решение е потвърдено и определение № 2 от 07.01.2022 г. по т. дело № 31/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с което на основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 7 ТЗ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати сума в размер 767,65 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че въззивният съд неправилно не е изследвал обстоятелството, че както допълнително учредената договорна ипотека с нотариален акт № 41, т. 1, дело № 403/2019 г, така и Договор за особен залог на вземания за наличности по сметка № 05-01-30/21.02.2011 г. за обезпечаване на вземанията „Юробанк България“ ЕАД не били приети обезпечения за същите в производството по несъстоятелност, поради което вземанията следвало да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Прави оплакване, че съдебният състав не е изследвал въпроса дали особеният залог е бил претендиран от кредитора в производството по несъстоятелност, респективно представлява ли прието обезпечение за вземанията на кредитора по договор за кредит № 05-01-30/21.02.2011 г., напротив, кредитирал е твърденията на ответника без същият да е приложил към отговора на исковата молба молбата за предявяване на вземанията. Релевира доводи, че посоченият договор за особен залог не би могъл да бъде противопоставен на останалите кредитори поради ненадлежно подновяване на вписването в ЦРОЗ, нито залогът е вписан отново. По отношение на въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение № 2 от 07.01.2022 г. по т. дело № 31/2021 г. на Окръжен съд – Разград, касаторът поддържа, че е в нарушение на разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК, приложима на основание чл. 621 ТЗ. Излага, че Националната агенция за приходите е освободена от заплащане на държавна такса, тъй като е кредитор с приети вземания за данъци, такси, осигурителни вноски и имуществени санкции, които са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 7 ДОПК. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС. Ответното дружество „Логис транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез особения представител адвокат И. К. И. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Сочи, че действието на посочения договор за особен залог на наличности по сметка било подновено преди изтичане на срока по чл. 30 ЗОЗ. Поддържа, че конкретният случай не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не съставлява материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито е решен при очевидна неправилност. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна и претендира присъждане на възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“ АД чрез юрисконсулт Г. Ч. - А. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за правилност на въззивното решение, тъй като съдебният състав се е съобразил с молбата за предявяване на вземанията и с представените писмени доказателства. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна Синдикът на „Логис Транс“ ЕООД – Р. Т., прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за недопустимост на жалбата, доколкото в същата не е формулиран конкретен правен въпрос. Навежда доводи, че за ищеца е отхаднал правният интерес да установява липса на обезпечение с ипотека на част от вземането на „Юробанк България“ АД, доколкото имотът, предмет на спорното обезпечение, е реализиран и останалите неудовлетворени вземания на банката вече не са обезпечени с ипотеки, доколкото след продажбата на имота учредените ипотеки са заличени. Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в едномесечния преклузивен срок съгласно чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е приел, че между „Логис транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Юробанк България“ АД са възникнали облигационни отношения въз основа на валидно сключени договор за кредит за предоставяне на кредитна линия № 100-1977/23.02.2017 г., допълнен и изменен с допълнително споразумение № 1/20.02.2018 г., допълнително споразумение № 2/05.02.2019 г., допълнително споразумение № 3/06.03.2019 г., допълнително споразумение № 4/04.09.2019 г., допълнително споразумение № 6/20.02.2020 г., допълнително споразумение № 7/11.05.2020 г. за сумата в общ размер 578 761,47 лв. и въз основа на договор за кредит № 05-0130/21.02.2011 г. за сумата в размер 243 886.41 евро с левова равностойност 477 000,36 лв. Съдебният състав е констатирал, че вземането на „Юробанк България“ АД по договор за кредит за предоставяне на кредитна линия № 100-1977/23.02.2017 г. е включено в списъка на приетите вземания като обезпечено с договорна ипотека. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела, че кредитът е обезпечен до пълния му размер, ведно с дължимите лихви, неустойки, такси, комисионни и други разноски чрез учредени договорни ипотеки - първа по ред ипотека с нотариален акт № 76, том 1, peг. № 1356, дело 53/2017 г. и последваща договорна ипотека с нотариален акт № 107, т. 1, рег. № 2436, дело № 71/2019 г., сключена на 07.03.2019 г. Изложила е и съображения, че за обезпечение на целия дълг по договора за кредит между „Юробанк България“ АД и „Логис транс“ ЕООД е сключен и договор за особен залог № 100-1977-1 от 23.02.2017 г., вписан в ЦРОЗ под № 2017022701540 на 27.02.2017 г., изменен с анекс № 1/04.09.2019 г., поради което е направила извод, че към момента на включване на вземането в списъка на приетите вземания дългът е бил обезпечен с договора за особен залог. По отношение на договор за кредит № 05-0130 от 21.02.2011 г. въззивният съд е приел, че на 18.02.2014 г. вземането е обезпечено с договор за особен залог на вземания за наличности по сметка № 05-0130-1, вписан в ЦРОЗ на 18.02.2014 г. под № 2014021802498, а впоследствие на 31.01.2019 г., преди изтичане на петгодишния срок, с разпореждане за вписване е вписано подновяване, поради което е заключил, че към момента на включване на вземането в списъка на приетите вземания същото е било обезпечено с договора за особен залог за наличности по сметка. Поради обезпечаване на процесните вземания с посочените обезпечения съдебният състав е направил извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. По отношение на въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение № 2 от 07.01.2022 г. по т. дело № 31/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с което на основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 7 ТЗ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати сума в размер 767,65 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК е неприложима, тъй като предмет на предявения иск не са публични държавни вземания, а поредността на удовлетворяване на вземанията на кредитора на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ - „Юробанк България“ АД. Изложил е съображения, че след като предмет на производството не е установяването поредността на удовлетворяване на публични държавни вземания в производството по несъстоятелност, а се касае за установяване поредност на удовлетворяване по отношение на вземанията на кредитора на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ - „Юробанк България“ АД, то частната жалба се явява неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Развитите оплаквания в касационната жалба и изложението към нея представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а е посочил общо противоречие на изводите на въззивния съд с практика на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В допълнение, съставът на ВКС констатира, че посочената практика на ВКС относно приложението на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, обективирана в решение № 60047/08.09.2021 г. по т. д. № 182/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., е неотносима към конкретния правен спор, с оглед фактическите изводи на въззивния съд относно надлежното подновяване на вписването на процесния договор за особен залог в ЦРОЗ под № 2014021802498, извършено на 31.01.2019 г., т. е. преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОС, поради което и не подлежат на изследване правните последици от изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Касационната жалба в частта срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено определение № 2 от 07.01.2022 г. по т. дело № 31/2021 г. на Окръжен съд – Разград, има характер на частна касационна жалба. Предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Касаторът не е формулирал релевантен процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение в посочената му част, имаща характер на въззивно определение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника „Юробанк България“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. Касаторът следва да заплати на адвокат И. К. И. възнаграждение за особен представител на „Логис Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ в размер 1 000 лв. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Цитирани разпоредби
24- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 281, ал. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 77 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 84, т. 1 ГПК
- чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 30, ал. 2 ЗОЗ
- чл. 30 ЗОЗ
- чл. 30, ал. 2 ЗОС
- чл. 621 ТЗ
- чл. 685, ал. 1 ТЗ
- чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ
- чл. 694, ал. 7 ТЗ
- чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
- чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ
- чл. 162, ал. 2, т. 1
- чл. 722, ал. 1, т. 8