Определение № 227 от 03.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. и А. Д. А., от [населено място] против Решение № ІІІ – 163 от 06.01.2016 г. по в. гр. д. № 1766/2015 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 1249 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7554/2014 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу касаторите иск с правна квалификация чл. 109 ЗС и същите са осъдени да осигурят достъп на етажния собственик [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. П. Т., до сутеренния етаж /мазето/ на жилищна сграда, с идентификатор 07079.610.73.1. по кадастралната карта на [населено място], през който минава общата ВиК инсталация, за нуждите на изграждането и включването в нея на санитарен възел в собствения му обект от сградата, представляващ магазин № 3, с площ от 22.22 кв.м., находящ се на първи етаж от сградата, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са осъдени касаторите да осигурят достъп до сутеренния етаж /мазето/ на жилищната сграда. В касационната жалба се поддържа, че в частта, с която е уважена исковата претенция по чл. 109 ЗС, обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният негаторен иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни и материалноправни въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно:

1. Налице ли е правен интерес от иск по чл. 109 ЗС спрямо етаж от сграда, в който ищецът не притежава собствен обект или през който обект не му се налага да преминава, за да осъществи достъп до собствения си обект в същата сграда?

2. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, когато съдът е уважил негаторен иск за достъп на ищеца до общи части на сградата при положение, че ищецът е посочил основания за този достъп, които не намират опора в закона, но съдът в мотивите си приема други основания за такъв достъп, на които ищецът не се е позовал?

3. Притежава ли етажен собственик участие в общи части по смисъла- тръби и отклонения на ВиК инсталация, която не преминава през собствения му обект и не обслужва същия?

Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, като претендира възстановяване на направените разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Това е така предвид необходимостта да се обезпечи изпълнението на служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд следва да бъде допуснато по касационната жалба на А. и А. А. предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по недопустим иск, доколкото търсеният от ищеца правен резултат- осигуряване достъп на ищеца до мазето на посочените ответници, през което минава общата ВиК инсталация, за нуждите на изграждането и включването в нея на санитарен възел в собствения му обект от сградата, следва да се реализира по друг ред, а именно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50% от общите части /чл.186, ал.1 ЗУТ/, което изключва интереса от предявения негаторен иск.

Касационната жалба на ответника Я. Г. А. се явява процесуално недопустима, доколкото по отношение на него осъдителното първоинстанционно решение на Бургаския районен съд е влязло в сила като необжалвано /въззивна жалба е била подадена само от ответника А. Г. А., като на основание чл.265, ал.2 ГПК подаването на жалбата е произвело ефект и по отношение на необходимия му другар А. Д. А., с която са придобили избено помещение „Б” с площ от 38,05 кв.м. в режим на СИО, видно от данните по приложеното гр.д.№ 1978/99 г. на Бургаския районен съд/. Предметът на касационното обжалване е ограничен от предметната рамка на въззивното решение, т.е. частта от решението на първата инстанция, която е влязла в сила поради неподаване на въззивна жалба, не може да бъде предмет на касационен контрол. На това основание касационната жалба на ответника Я. А. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради липса на предмет.

С оглед допускането на касационното обжалване, на касаторите А. и А. А. следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 121,08 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение