Определение № 60569 от 02.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 656/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу решение № 1522 от 23.11.2020 г. по гр. дело № 2526/2020 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/. Ответникът В. Д. У. е на становище, че касационната жалба е процесуално недопустима, по искането за разглеждането й счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по основателността й поддържа, че въззивното решение е правилно. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. По последната хипотеза ответникът поддържа възражение за процесуална недопустимост на касационния контрол, което е неправилно. Нормата на чл. 113 ГПК има незабавно действие / липсват разпоредби, уреждащи приложението на чл. 113 ГПК в отменената редакция спрямо висящи производства/. Затова, делото следва да се квалифицира като гражданско и изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на иска 5545.63 лв. не засягат постановеното въззивно решение, чието касационно обжалване е процесуално допустимо. ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двата въпроса: „Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.“; „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“. Съображенията за това са следните: С цитираното по – горе решение, състав на ВОС е потвърдил решение № 2681 от 29.06.2020 г. по гр. дело № 13332/2020 г. на ВРС /Варненски районен съд/, гражданско отделение, 9-ти състав, с което е уважен предявения от В. Д. У. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 5545.63 лв., стойност на служебно начислена /след прочит на скрит регистър/ ел. енергия за периода 08.09.2017 г. – 07.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН] на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, отменено е определение № 9060/17.07.2020 г. по същото дело и е постановено изменение на въззивното решение в частта за разноските, след отмяна на определението в частта, с която е отхвърлена молба на ищеца по чл. 248 ГПК за разликата между 471.82 лв. и 607 лв., като е осъдено „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] да заплати на В. Д. У. още 135.18 лв., разлика над присъдените с решението разноски за заплатен адвокатски хонорар 471.82 лв. до 607 лв., потвърдено е определението в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за разликата между 607 лв. до 650 лв. и е осъдено „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] да заплати на В. Д. У. сумата 622 лв., разноски направени във въззивното производство. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, като дружеството е осъществило проверка на измервателния уред на 08.08.2019 г. и с оглед извършената проверка е констатирано, че СТИ /средство за техническо измерване/ не съответства на техническите характеристики за правилно отчитане поради софтуерна манипулация в тарифната му схема за отчитане. Съставът е посочил, че е подменен електромера и е монтиран нов, а със становище от 13.08.2019 г. на началник отдел при „ЕРП Север“ АД е одобрено начисляването на допълнително общо 29461 кВт/ч. потребление. В мотивите е отразено, че от назначената съдебно-техническа експертиза е констатирана намеса в софтуера на СТИ като тази намеса се е отразила на отчетената стойност на употребена ел. енергия, поради което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за процесния период. Други констатации са, че експертът е изложил в обясненията си, че допълнителното количество ел. енергия би следвало да е преминало в електромера и така да е потребено, но е невъзможно да се установи кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали натрупването на показанията е станало в процесния или/и в друг времеви период и в кой часови диапазон е потребена записаната в срития регистър ел. енергия. При тези фактически данни, съдът пространно е разгледал липсата на материално-правна уредба, с оглед отмяната на Общите условия на съответната уредба в ЗЕ и ПИКЕ /частична отмяна от чл. 1 - 47/ с изключение на чл. 48, чл.49, чл. 50 и чл. 51. Съставът е приел, че в настоящия случай нормите на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ им възлага, като не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционни процедури, а при липсата на такива правила не би могло да бъде осъществено доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция. Изложено е още, че е недопустимо приложение на общите правила за доказване на определени факти, както и че няма как общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред. Развити са съображения, съгласно които при липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обоснове това право с разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова искът е уважен. По частната жалба са мотивирани съображения за изменение на решението в частта за разноските. С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, страната обосновава предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са релевантни. Първият има правно значение за селектиране на касационната жалба, с оглед произнасянето на въззивния съд по доводите на въззивника за приложимост на чл. 50 ПИКЕЕ. ВОС е приел, че е недопустимо приложение на общите правила за доказване на определени факти, както и че няма как общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред. Съгласно мотивите на състава при липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обоснове това право с разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. Жалбоподателят е обосновал и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е аргументирал противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията на състав на ВКС, ІІІ г.о., развити в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. Касационният съд е обосновал разбиране, съгласно което защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи не променя характера на договорните правоотношения – договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД – чл. 183, от който следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по- малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да заплати дължимата сума. ВКС е приел още, че приложение намира правилото на чл. 183 ЗЗД, както и че съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Вторият въпрос е също така релевантен, с оглед отразеното в мотивите виждане, че липсва уредба, която да регламентира реда и условията за извършване на корекционни процедури, както и че е недопустимо посредством предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Жалбоподателят е обосновал и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е аргументирал противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията на състав на ВКС, ІІІ г.о., развити в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. Касационният съд е обосновал разбиране, съгласно което при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Прието е, че в тази хипотеза, когато е отчетена доставка в по- малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да заплати дължимата сума на основание чл. 183 ЗЗД. С останалата част от изложението, в която страната се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, не е обосновано приложно поле на разпоредбата, регламентираща този фактически състав. Становището за погрешно дадени отговори на цитираните въпроси е относимо към основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не към състава на чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК, който урежда самостоятелно основание за допускане на касационен контрол. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по посочените по – горе правни въпроси. Допускането на касационен контрол обхваща решението и в частта относно присъдените разноски, предвид акцесорния характер на вземането за тях. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение