Определение № 60294 от 02.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Й. Х. против решение № ІІІ-352 от 15.12.2020 г. по гр.д.№ 2664/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260009 от 25.09.20г. по гр.д.№ 45/18г. на ЦРС и е прекратено производството по предявеният от касаторката отрицателен установителен иск за собственост да се признае за установено, че ответника „Оренда Тур” ЕООД, ЕИК:203951631 не е собствеността на имот с идентификатор .......... по КККР на [населено място], къмпинг „Н.”, с площ от 1268 кв.м. урбанизирана територия, друг курортно рекреационен обект, с граници по картата: имоти с идентификатори .........., ............, ............, ..........., който имот е получен от обединяване на бивши имоти с идентификатори ........... и ......... и улица тупик и са отнети други 95 кв.м. за ситуиране на нова улица тупик за осигуряване достъп до ............ В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на извода, че ищцата не е доказала правен интерес от предявяване на отричателният установителен иск и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства, конкретно тези, установяващи, че стопанисвала почивната база на бившия завод С.-С. и тя и туристите й преминавали през процесния имот, а и водопроводната мрежа за почивната база преминавала през имота на ответника. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие с т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и по въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди доказателствата и доводите на страните, произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба. Ответното дружество „Оренда Тур” ЕООД оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като изводите на съда напълно съответстват на събраните доказателства, установяващи, че ищцата няма никакви права върху имота им, а не упражнява и владение върху него. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено, че ищцата е купила идеална част от съседния от юг ........... На север от него е процесния имот .......... Този имот е образуван при обединяване на имоти .........., ............ и .......... /улица между тях/. Със заповед № 657/15.09.2011г. е одобрен план на основание чл. 16 ЗУТ, като тези имоти са обединени и е отреден на основание чл. 16, ал.5 ЗУТ в собственост на Г. П. Т. УПИ ..., идентичен с ПИ ............... и ПИ ............, а на северозапад е отреден за собствен на общината ПИ ............ с предназначение – улица-тупик за осигуряване достъп до ............. Г. Т. е придобил имотите от преди изготвяне на плана по чл. 16 ЗУТ от собственици, на които те са реституирани по ЗСПЗЗ. С н.а. № ...2017 г. то е продал имот .......... на ответното дружество. За тези промени в КК и за изготвянето на ПУП, ищцата е дала съгласието си в нот. заверена декларазия от 06.11.2013 г., в съдържанието на която изрично е признала, че Г. Т. е собственик на ПИ ............. и ПИ ............ Ищцата не твърди права върху имота – право на собственост или суперфиция. Тя се позовава на фактическо състояноие – твърди, че е стопанисвала имота като част от почивна база на завод-Светлина и на Горско стопанство – С. и можела да го придобие по давност. От допълнителната СТЕ се установява, че с през 1986 г. е изготвен план на зона по ПМС № 11, в който са заснети имоти ...... и ....., обхващащи сега имота, в който съсобственик е ищцата и имота на ответното дружество. В разписната книга към него имот ..... е записан на Горско стопанство – С., а имот ... – на АПК-Е. и Е.-С.. През 1986 г. е издадено строително разрешение за монтиране на 11 бр. бунгала за 30 души, но е посочено в кой имот. Към момента на изготвяне на кадастралния план бунгалата не са били направени поради което няма схема на разположението им. Единствената постройка, за която има издадено строително разрешение и е заснета в плана е стол за хранене, но той попада в друг ПИ с идентификатор ПИ ........... От СТЕ се установява, че имота на ответното дружество е ограден от три страни с телена ограда а от юг има подпорна стена, предвид деневилацията на терена, която служи за граница. Имотът е празен, като има следи от бетонова основа от премахнати бунгала и пътека, която преминава от имот ............. Представила е договори в писмена форма от 30.10.2002 г., с който „С.“ АД продава на ЕТ-С. П. бунгала с обзавеждане и фактура от 01.11.2002 г. към тях. С договор от 30..1 2004 г. ЕТ го е продал на“С. 2001 О., в което съдружник била ищцата. Представен е и договор от 18.03.2003 г., с който „Б.-С.“ ЕООД продава на Е. и Х. Х. „движими активи“, представляващи сглобяеми постройки – олекотена конструкция. Продавача бил дървопреработвателно предприятие „Ст.К. Ц.“. Всички свидетели установяват, че почивните бази се ползвали общо, като изхранването на почиващите във всички тях било в стола. Според показанията на св. А. имотите на завод „Л..К.“ и на „Г. с.“ ги купили жена с име Р. и Г. Т.. 2006-2007 г. бунгалата на Горското ги махнали. Стояли до 2005-2006 г. Свидетелката Н. /дъщеря на ищцата/ посочва, че до 2007 г. бунгалата на Горско стопанство били там, но от 2008 г. няма спомен. Имало промени от 2008 г. Х. ползвали три бунгала, от които две са на границата между ......... и ПИ ......... Ц. постамент на терасите на тези две бунгала попадат частично в имот ........... Според показанията на св. Н. винаги имали проблеми с минаването, Т. ги е заграждал и е спирал туристите им. Правели и опит да изкупят прилежащия терен, но беззуспещно. РС е отхвърлил иска, като е приел, че имота е купен от Т., а праводателя му е станал собственик на основание кратката придобивна давност. Въззивната инстанция е приела, че ищцата не е доказала правния си интерес, обоснован с твърдение за възможност да придобие идеални части от него в резултат от упражнявано давностно владение с намерението да свои имота и да го държи като свой. Този извод, съдът е обосновал с декларацията на ищцата от 06.11.2013 г., с която признава правото на собственост на праводателя на ответното дружество Т. и на неговите праводатели. От което е направен извод, че не оспорва и реституцията по ЗСПЗЗ на основание чл. 10б от същия закон. Съдът е посочил, че ищцата също е придобила идеални части от имот .......... от лица, на които е реституиран имота по ЗСПЗЗ, а той също е бил част от терените, върху които е имало бунгала, което би поставило въпроса и за нейните права върху съседния имот. Относно договорът с който „С.“ АД, [населено място] е продало на ЕТ „С. П.“ бунгала и намиращото се в тях обзавеждане, съдът е посочил, че е в обикновена писмена форма, а не в нотариална. За този договор и договора от 30.01.2004г., с който ЕТ „С. П.“ закупува от друг търговец бунгала и намиращото се в тях обзавеждане, съпроводен от фактура за продажба на Д., съдът е приел, че изобщо не става ясно къде се намират тези бунгала, а и формата на договорите не сочи на извод за наличие на вещни права на ищцата върху терена, в който са изградени бунгалата. За третия договор от 18.03.2003г., с който Х. купуват от „Б.“ ЕООД, [населено място], бунгала, находящи се на територията на „Почивна база“ Ц., изрично е посочено, че те представляват движими вещи. Съдът е обсъдил и приетата СТЕ, и разрешение за строеж № 43/16.09.86г. на ОбНС [населено място], издадено на комбинат „Светлина“ да построи база с 11 бунгала но е посочил че към изготвяне на експертизата не се установява местоположението на базата. Съдът е приел, че Х. няма собственически права върху бунгалата, чиито постаменти отчасти попадат в процесния имот и не обосновава интерес от отричане на правата на собственост на ответното дружество върху терена, доколкото е явно от доказателствата, че бунгалата имат характер на преместваеми обекти и са заведени в активите на дружествата-праводатели на въззивницата като движими вещи. Обобщено е, че, след като въззивницата не твърди собственост върху процесния терен, не обоснова суперфициарни права да държи бунгалата точно на границата с него, нито би имала възможност да придобие права върху имота, понеже „между страните има висящи и други производства и не може да става въпрос за спокойно и необезпокоявано владение, съдът приема, че заведеният иск се явява лишен от правен интерес и поради това – недопустим.“ Видно от изложеното, не отговаря на съдържанието на мотивите твърдението, че съдът не е обсъдил събраните доказателства, респективно, че решението противоречи на съдената практика, задължаваща го да обсъди по отделно и в съвкупност събраните доказателства във връзка с направените оплаквания във възивната жалба. Доказателставата са обсъдени и вторият въпрос не обуславя допускане до касация. По първият въпрос за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с ТР № 8/2013г. по тълк. дело №8/2012г. на ОСГТК н ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите към т.1 е разяснено, че случай на наличие на правен интерес при позоваване на фактическо състояние, за обосноваване на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е когато владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Ако владението е отнето след изтичане на шест месеца от установяването му, владелецът разполага с иска по чл. 75 ЗС, който може да предяви преди изтичане на шест месеца от отнемането. В случая под „фактическо състояние“ се има предвид владение, а не упражняване на фактическа власт. Последната не е предмет на самостоятелна правна защита по нито един иск. Смисълът на защита на фактическото състояние владение или упражняване на сервитут, който по аргумент от чл. 55 ЗС също може да се придобие по давност, е да се защити това състояние с оглед придобиване на права. От упражняване на фактическа власт не се придобиват права, поради което тя не формира правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В производството по предявен отрицателен установителен иск, ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. С решение №13/2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о., ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника /какъвто е настоящия случай/. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация, защото когато съдът се произнася по въпроса за принадлежността на правото на ищеца, това налага произнасянето по съществото на спора. В този случай установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл са Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, Р № 15/19.02.2016 т. по гр.д.№ 4705/2015 г. ІІ гр.о., и Р № 9/10.02.2017 г. по гр.д.№ 6320/2015 г.ІІ гр.о. Р № 52 от 19.06.2018 г. по гр.д.№ 2154/2017 г. ІІ гр.о. Въззивният съд е съобразил тази съдебна практика като е обезсилил решението на РС, като постановено по недопустим иск. В настоящия случай ищцата не твърди право на собственост, т.е. не твърди, че притежава същото право, което иска да бъде отречено на ответника. Затова съдът правилно е преценил, че правният й интерес е въпрос на доказване на активната й процесуална легитимация като собственик. В случая тя не доказва след 2013 г., когато е признала с нотариално заверената декларация правата на праводателя на ответното дружество, да е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с идентификатори ............ Имотът е празен и в него тя не развива туристическа дейност. След извършените изменения на КК и на ПУП ищцата не ползва процесния имот и за преминаване, тъй като достъпа до нейния имот се осигурява през отворената улица-тупик, а имота на ответното дружество от останалите три страни е ограден. Четвъртата граница е подпорната стена между двата имота. Обстоятелството, че постамента на терасата на две бунгала навлиза частично в имота на ответното дружество не сочи на упражняване на фактическа власт върху този имот, а и по делото се установява, че е стартирана административна процедура за премахване на бунгалата, като обект, който няма статута на търпим строеж и чието запазване не е предвидено в одобрения ПУП. Предвид изложеното, не е налице противоречие на въззивното решение с цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Наличието на правен интерес се установява от установените факти по делото. Цитираните от касаторката Решение № 117 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 1012/2013 г. е постановено при различна фактическа обстановка – по него ищцата е твърдяла, че притежава сграда на основание чл. 92 ЗС, като собственик на терена и поради това е искала да отрече правата на ответниците. По настоящото дело ищцата нито твърди нито доказва да е придобила право на собственост върху процесния ПИ ........... Решение № 68/24.07.2018 г. по гр.д.№ 2767/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. касае спор между носител на правото на ползване и собственик, който иска да установи, че правото на ползване на ответника е прекратено. Настоящия случай не е такъв, защото ищцата не притежава вещни права. Ищцата се позовава и на решение № 22/27.05.2014 г. по гр.д.№ 5260/2013 г. на ІІ гр.о., в което съдът се е позовал на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но обжалваният акт е отменен, за да се обсъдят доказателствата, касаещи реституцията по ЗСПЗЗ. В случая освен това, че и ответницата черпи права от собственици, на които е реституиран съседния имот по ЗСПЗЗ, стопанисван като почивна база, следва да се отбележи и следното: Съгласно чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ, когато имота не подлежи на реституция на основание чл. 10б, ал.1 или 2 ЗСПЗЗ, той се придобива от държавата, респективно от общината. По отношени на държавните и общински имоти е спряллло течението на придобивната давност, съгл. пар.1 ЗДЗС. Затова ищцата дори да отрече възможността за реституция не би могла да придобие по давност имота. Следователно и на това основание ищцата не обосновава противоречие на възивното решение със съдебната практика, което да е относимо към настоящия спор и да определя изхода от него. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Ответникът претендира, но не доказва разноски за тази инстанция, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение