Определение № 698 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура, [населено място] срещу решение №1466/04.11.11, постановено по в. гр. д. № 2260/2011 год., на Окръжен съд [населено място], с което след като отменено решението на Пловдивския районен съд, 2-ри състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. И. И. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за размера над 600 лв. до 3 000 лв., е постановено ново решение, с което за този размер предявеният иск е уважен, както и в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която иска е уважен в размер на 600 лв. Присъдени са такси и разноски. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или присъденият размер на обезщетението да бъде намален съобразно с доказаното от ищеца и правилата на чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация Н. И. И. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира заплащане на разноски за процесуално представителство. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са изпълнени обаче допълнителните изисквания на закона, които обуславят достъпа до касационно обжалване. В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, който да бил предмет на разглеждане във въззивното производство и да е обусловил изхода на делото. Изложението съдържа касационни оплаквания и доводи, които могат да бъдат предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, когато касационното обжалване по същество бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Оплакването, че въззивният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./, както и с изискванията на чл. 52 ЗЗД съставляват съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение, респ. за нарушение на материалния закон / касационни основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК/ Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на визираното допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, както и представената във връзка с неговото обосноваване съдебна практика. По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. Не са представени доказателства за направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, поради което такива не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.