Определение № 184 от 11.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2015 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№8214/17.12.2014г.,подадена от Л. П. Г.,чрез пълномощника му адвокат И. Г. А.,против решение от 28.11.2014г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№460/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №327/30.05.2014г. по гр.д.№1813/2013г. по описа на Районен съд [населено място]:за отхвърляне на предявеният от Л. П. Г. против А. Х. Г. и Е. Х. Г. иск с правно основание член 30,ал.1 ЗН,за намаляване на завещателното разпореждане,обективирано в завещание от 01.03.1995г. от К. Х. Г.,с което завещателката се е разпоредила с цялото си имущество,и за възстановяване запазената част на ищеца в размер на 5/18 идеални части,съответно за отмяна на нот.акт №109,т.ІІ,рег.№4469,дело №261/19.06.2009г. на нотариус Л. С. до размер на 13/36 идеални части за всеки от ответниците и иск за делба на недвижим имот-самостоятелен обект с предназначение „жилище-апартамент”,с площ от 80,30 кв.м,описан в решението и самостоятелен обект – с предназначение „гараж в сграда”,описан в решението,находящи се в [населено място], [улица]. В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба А. Х. Г. и Е. Х. Г.,чрез пълномощника си адвокат Ю. Д.,в депозирания писмен отговор,считат жалбата за неоснователна и молят да се остави без уважение. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че са били предявени искове от Л. П. Г. срещу А. Х. Г. и Е. Х. Г. с правно основание член 34 ЗС,обективно съединени с иск по чл.30 от ЗН и чл.537,ал.2 ГПК,които са били отхвърлени от първоинстанционния съд,тъй като предявения иск по член 30 ЗН,явяващ се преюдициален, като обуславящ наличието на съсобственост между страните за процесните имоти,е приет за неоснователен.Съдът е приел,че правото на ищеца, в качеството му на наследник по закон,да иска възстановяване на запазената част от наследството на общия наследодател е погасено с изтичане на петгодишния давностен срок за предявяването му,тъй като съгласно член 48 ЗН наследството се придобива с приемането му- с оглед обявяване на завещанието от нотариус Л. С. на 24.06.2006г.,като искът е предявен на 12.08.2013г.,т.е. след изтичане на давностния срок.Във връзка с възражението на Л. П.,настоящия касатор, относно противоречие с материалния закон досежно определяне на началния момент,когато започва да тече давността,предвид ППВС №7/73г.-3 г.,въззивният съд е приел,че не е налице соченото противоречие,тъй като искът по чл.30 ал.1 ЗН е самостоятелен иск и спрямо него следва да се приложи общата петгодишна давност по чл.110 ЗС,като изрично се прави разграничение,че за завещанията началото на срока е момента,в който заветникът упражни своите права,а за даренията-откриване на наследството.Съдът е посочил във връзка с упражняването на правата по завещение,последното се свързва с приемане на наследството,също така се свързва с обявяване на завещанието от облагодетелстваното лице,когато то упражнява правата си,т.е изразява се волята на бенефициера,като в конкретния случай това е станало с протокол за обявяване на саморъчно завещание на 24.08.2006г.,вписан,съгласно уведомително писмо на нотариус Л. С. до Службата по вписванията/л.110 от делото на Д./, като вписването в книгата по завещанията е извършено на 25.08.2006г.По отношение момента на узнаване от заинтересованите лица,както и с оглед разпоредбата на чл.112,б.”и” ЗС/ДВ бр.34/2000г./,с която е предвидено вписване на обявените завещания с предмет права върху недвижим имот да се извършат в службата по вписванията по местонахождението му-чл.7 ПВ,то в случая това е станало на 25.08.2006г.,към който момент наследниците са могли да извършат проверка и узнаят това,цитирайки задължителна съдебна практика на ВКС-Решение №208/07.05.2012г. по гр.д.№820/2011г. по описа на ВКС,ІІго,съдът е стигнал до извода,че петгодишния давностен срок е изтекъл към момента на предявяване на иска-12.08.2013г. В изложението си,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/: „С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос.Същият е от значение и за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Същественият материално правен въпрос е: От кой момент започва да тече срокът за предявяване на иск по чл.30,ал.1 от ЗН и какво е значението на обявяването на завещанието от нотариуса,както и на вписването му в службата за вписванията.Също така във въззивното решение съдът се е произнесъл по материално правен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,изразена в Решение №208 от 07.05.2012г. на ВКС по гр.д.№820/2011г.,І г.о. докладчик съдия Г. Г.. С разпоредбата на чл.112,б.”и” от ЗС/ДВ бр.34 от 2000г./ е предвидено вписване на обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.Вписването се извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот-чл.7 от Правилника за вписванията.При тази правна уредба наследниците винаги могат да извършат проверка в съответната служба за налични саморъчни завещания и своевременно да узнаят за тях.Предхождащите действия по обявяване на тези завещания може и да не бъдат узнати,тъй като могат да бъдат извършени от всеки нотариус на територията на страната.” Видно от изложеното с решаващите мотиви,формулираният от касатора правен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение-чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Напротив, при разрешаването на така поставения въпрос съдът се е позовал на същата задължителна практика на ВКС,която самият касатор сега цитира в изложението си,а именно решение по гр.д.№820/2011г. по описа на ВКС,според мотивите на което/част от тях цитирани по-горе/,е възприето че при липса на данни за обявяване на завещанието относно узнаването им от наследниците,началото на давностният срок за предявяване на иск по чл.30,ал.1 ЗН тече от по-късния момент на вписването.Именно този момент въззивният съд е приел за неговото начало-датата на вписване на саморъчното завещание-24.08.2006г.,както е отразено по-горе в мотивите на решението,поради което и към момента на предявяване на иска по чл.30,ал.ЗН от ищеца Л. П. Г.-12.08.2013г.,петгодишният давностен срок е изтекъл. К. съд намира,че не е налице и хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като освен,че нормата на член 30,ал.1 ЗН е ясна и непортиворечива,по поставения правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС,включително и посочената във въззивното решение-решение по гр.д.№1538/2010г. по описа на ВКС,Іго,която съдебна практика не се нуждае от промяна. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд