Определение № 1117 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. К. А. и П. И. А. срещу решение № 213 от 20.07.2022 г., постановено по в. гр.д. № 158/2022 г. по описа на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260028 от 25.02.2022 г., постановено по гр.д. №2946/2020 г. по описа Монтанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу П. Д. И. иск по чл. 108 ЗС относно жилищен недвижим имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] и е уважен предявеният от П. И. насрещен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на същия имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите твърдят, че въззивният съд е разгледал недопустимо възражение на ответника, че не е бил конституиран като страна в съдебно производство по гр. д. № 2978/2016 г. по описа на Монтанския районен съд между тях и праводателя му за нищожността на договорa за покупко- продажба, с който касаторите са прехвърлили на сина си Д. П. /баща на ответника П. И./ процесния имот, приключило с одобрена от съда спогодба, с която страните по нея са приели, че извършената продажба е нищожна. Твърдят, че въззивният съд е нарушил и разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК като не е обсъдил и не се произнесъл по всичките им доводи, заявени пред първоинстанционния съд, както и въз въззивната жалба. Поддържа се неправилно приложение разпоредбите на чл. 17 ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал.1, предл. 1- во и предл. 3- то ЗЗД, като се оспорва изводът на съда, че правата на ответника по дарението,с което неговият баща му е прехвърлил процесния имот, се запазват, тъй като дарението е вписано на 23.01.2015 г., а исковата молба на касаторите срещу сина им за установяване на нищожността на покупко-продажбата между тях като привидна, е вписана на 18.01.2017 г. Твърдят, че доколкото в договора за покупко-продажба е включена клауза за тежест, съгласно която купувачът не може да отчуждава имота и да го обременява с ипотеки докато продавачите са живи, то извършеното от купувача дарение в полза на внука им противоречи на закона и на добрите нрави. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1.Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните ? Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 217 по гр.д.№ 761/2020 г. на ВКС, IV–то г.о.; решение № 235 по гр.д.№513/2010 г. на ВКС, IV–то г.о.; решение № 324 по гр.д. 1412/2009 г. на ВКС, IV–то г.о.; решение №306/30.12.2004 г. по гр.д.№ 1106/2003 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 1116/01.10.2008 г. по гр.д. 4876/2007 г. на ВКС, V–то г.о.; решение №57/02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/2010 г. на ВКС, III-то г.о.; решение №34/22.02.2012 г. по гр.д.№ 652/2011 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 37/29.032012г. по гр.д.№ 241/2011 г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 536/ 19.12.2012 г. по гр.д.№ 89/2012 г.

2. Какви права визира разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД- дали само вещни или и други права ? Твърди се, че същият е противоречиво разрешаван в правната теория и практиката на долните съдилища и липсва уеднаквяваща практика на ВКС.

От ответника П. Д. И. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищците по делото с правен интерес от обжалване на въззивното решение, което като постановено по иск за собственост върху недвижим имот, подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК без оглед цената на иска.

Първоинстанционното производство по гр.д. №2946/2020г. по описа на Монтанския районен съд е образувано, след като с решение №97 от 11.12.2020 г., постановено по гр.д. №2833/2020 г. по описа ВКС, II- ро г.о., по молба за отмяна от П. Д. И., е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязло в сила решение №645 от 14.10.2018 г., постановено по гр.д. № 329/2018 г. по описа на Монтанския районен съд, с което е бил уважен, при условията на признание на иска, предявеният от А. срещу П. И. иск по чл. 108 ЗС. С решението по гр.д. № 2833/2020 г. по описа ВКС, II ро г.о. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от етапа на проверка за редовност на исковата молба и допустимост на иска, като при новото му разглеждане П. И. е предявил насрещен иск за ревандикация на спорния имот.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен първоначалният иск по чл. 108 ЗС и е уважен насрещният по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че ищците Д. К. А. и П. И. А. са прехвърлили процесния имот на сина си Д. П. с договор за покупко –продажба от 17.12.2009 г., а той на свой ред го е прехвърлил на сина си П. И. с договор за дарение от 23.01.2015 г. С искова молба от 19.12.2016 г., вписана на 18.01.2017 г., по която е образувано гр.д. № 2978/2016 г. по описа на Монтанския районен съд Д. К. А. и П. И. А. са оспорили валидността на извършената продажба на имота с твърдения, че е нищожна като прикриваща дарение и са поискали отстъпване на собствеността. По гр.д. № 2978/2016 г. по описа на Монтанския районен съд е одобрена сключена между страните спогодба, с която страните по нея признават нищожността на извършената между тях покупко-продажба и купувачът отстъпва на продавачите владението върху имота, предмет на нищожната сделка.

При така приетото за установено, съдът е счел за неоснователен довода на ищците, че ответникът П. И. е придобил имота от несобственик, предвид сключената между тях и Д. П. /баща на ответника/ съдебна спогодба, с която се признава нищожността на покупко-продажбата. Изложени са мотиви, че съдебната спогодба представлява договор между страните по делото, при който те чрез взаимни отстъпки уреждат спора помежду си, който се потвърждава от съда, без последният да извършва проверка на действителното правно положение, както и че същата е непротивопоставима и не обвързва ответника по първоначалния ревандикационен иск като трето за договора лице. Прието е, че доколкото в исковата молба по гр.д. № 2978/2016 г. по описа на Монтанския районен съд ищците са заявили, че продажбата е нищожна като прикриваща дарение, то е налице относителна симулация, като спогодбата по цитираното дело касае единствено привидната сделка /продажбата/, но не и прикритата сделка, в случая дарението, което е действително, породило е правни последици и съответно праводателят на ответника е запазил собствеността върху имота. Прието е още, че съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидно съглашение се запазват, освен ако не се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписване на иска за установяване на привидността, като в случая договорът, с който Д. И. е дарил имота на сина си П. И., е сключен на 23.01.2015 г., а исковата молба по гр.д. № 2978/2016 г. по иска за установяване на привидността на продажбата е вписана на 18.01.2017 г. и съответно ответникът е запазил правото си на собственост.

Възраженията на ищците за нищожност на основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во и предл. 3-то ЗЗД на дарението, извършено от сина им в полза на внука им, са счетени за неоснователни. Въззивният съд е приел, че добрите нрави не са накърнени, тъй като с този договор не е нарушено никакво неписано морално правило, а на второ място с дарението не се нарушава никоя императивна правна норма, която е била в сила към момента на сключването му.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касаторите основания на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В случая въззивният съд е основавал изводите си на събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви по доводите на страните, следвайки реда на оплакванията във въззивната жалба. Следователно съдът не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора практика на съставите на ВКС, тоест не е налице специалната / допълнителната/ предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, наведена от касаторите. Наред с това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не сочат по кой техен довод съдът не се е произнесъл, нито кое събрано по делото доказателство не е обсъдил.

Касационно обжалване не следва да се допуска и по втория въпрос, касаещ приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, за който е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът не е обуславящ, независимо че въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото преди да направи извод, че се запазват правата на ответника по делото, като трето добросъвестно лице, придобило от приобретател по привидна сделка преди вписване на исковата молба за разкриване на симулацията срещу неговия праводател, съдът е приел, че прикритата сделка- дарението в полза на праводателя на ищеца по насрещния иск, е валидна сделка, която е прехвърлила правото на собственост, поради което праводателят на ищеца е запазил правото си на собственост, респективно ищецът на свой ред не е придобил от несобственик. Следователно с отговора на въпроса за вида на правата, които се запазват по силата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, не може да бъде преодолян основният извод на въззивния съд, че прикритото дарение е действителна сделка, която е породила правни последици и съответно, че ответникът не е придобил от несобственик, т.е. дарението в негова полза е произвело вещно-транслативния си ефект и той е придобил собствеността върху процесния имот.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Следователно в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поисканите от ответника с отговора на касационната жалба разноски не следва да се присъждат – същите са недоказани, тъй като се представя договор, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., но за водене на делото в приключилото пред ВКС производство по отмяна, а не и за настоящето производство.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение