Определение № 1859 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 497/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на П. В. Г., чрез адв. Надежда И. от АК–София, срещу решение № 472/01.10.2025 г. по в.гр.д.№ 7/2025 г. на Окръжен съд София, с което се потвърждава решение № 274 от 29.10.2024 г. по гр.д.№ 888/2022 г. на Районен съд Елин Пелин и е уважен иск на П. А. Г. против П. В. Г., да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, сключеният между П. А. Г. и А. И. А. /поч.на 02.05.2023г./ и упълномощеният П. В. Г., договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нот.акт № 125/16.09.2022 г., на нотариус с рег.№ 238 от Нотариалната камара, за цена от 4000 лева. Със същото решение се обезсилва първоинстанционното решение по гр.д.№ 888/2022г. на РС Елин Пелин, до размер на 1/6 идеална част от продавания застроен имот в [населено място], [община], Софийска област, което не е обжалвано и влязло в сила в тази част. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, като се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: „Следва ли значителната разлика между договорната и пазарната цена при продажба на недвижим имот автоматично да води до нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД или е необходимо допълнително наличие на морален порок, измама или други обстоятелства?“ и „Дължи ли съдът да формира заключения на нееквивалентност на насрещните престации въз основа на експертиза, обхващаща целия имот, когато предмет на спора са само идеални части, които принадлежат на част от съсобствениците, страна по съдебното производство? Дължи ли обсъждане на всички доводи и допустими доказателства?“ От П. А. Г., чрез адв. Ж. С. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предмет на обжалване е възникнал правен спор относно нищожността на договор за продажба на имот, описан в нотариален акт № 125/16.09.2022 г. поради накърняване на добрите нрави и явна нееквивалентност на насрещните престации. Съдът е установил, че продаваният имот е семейна имуществена общност на продавачите П. А. Г. и А. И. А. /поч.на 02.05.2023г./, от който след смъртта на единия съпруг, ищцата притежава 5/6 ид.части. С договор за покупко-продажба от 16.09.2022 г. е прехвърлена собствеността на застроения от двамата съпрузи имот, на техния пълномощник П. В. Г. /упълномощен от 29.07.2022 г./, който го продал на себе си за продажна цена от 4000 лева. Според мотивите на съда, пълномощното на ответника е с право да договаря сам със себе си, но продажната цена в сравнение с пазарната оценка на постройката и дворното място /според вещото лице, съответно 10 797 евро и 261 324 евро/ е изключително занижена. Липсата на еквивалентност в насрещните престации по сделката нарушава добрите нрави поради несъвместимост с общоприетите норми за справедливост, с оглед на което въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, с нот.акт № 125 от 16.09.2022 г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. При тези мотиви на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради следното: В практиката на ВКС - напр. решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г., І г.о. и решение № 119/22.03.2011 г. по гр.д.№ 485/2011 г., I г.о., е изяснено, че законодателят допуска цената на един недвижим имот при продажба да бъде по-ниска от данъчната оценка. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и само при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Противоречие с добрите нрави ще е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави само доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД и от императивните разпоредби на закона. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. за удовлетворяване на значим и допустим от закона интерес. В случая, изводите на въззивната инстанция, че уговорената в пъти по-ниска продажна цена противоречи на добрите нрави поради несъвместимост с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, възприети като принципи, които следва да бъдат съблюдавани при сключването и изпълнението на договорите, са изцяло в съответствие с цитираната съдебна практика. Мотивите на съдебния акт отразяват решаващата дейност на въззивния съд, който е преценявал всички относими за изхода на делото писмени и гласни доказателства, въз основа на които приема, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Решението съдържа конкретните съображения на въззивната инстанция по оплакванията във въззивната жалба, а направените във връзка с тях изводи са ясни, логично обосновани и в съответствие със съдебната практика, която приема, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Поставените в тази връзка въпроси на касатора не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като изводите за нищожност на договора за покупко-продажба са направени въз основа на конкретните данни за значително несъответствие в продажната и пазарната цена на продавания имот, които в настоящото производство по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК не могат да бъдат проверявани за необоснованост. Отделно от изложеното, мотивите на решението, че сделката противоречи на добрите нрави, т.е. сключена е в отклонение от правилата за добросъвестно упражняване на правата по договора, не са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, за да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Последният повдигнат въпрос, за процесуалните задължения на въззивния съд да мотивира своето решение след преценка и анализ на всички доказателства и обсъждане на защитните тези на страните, също не обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен в съответствие с последователната съдебна практика на ВКС, според която, задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В мотивите на обжалваното решение в случая са изложени подробни аргументи относно фактическите обстоятелства, въз основа на които решаващият състав е достигнал до крайния извод за доказана нееквивалентност в насрещните престации, което нарушава добрите нрави поради несъвместимост с общоприетите житейски норми за справедливост. Даденото разрешение от въззивната инстанция, в този смисъл, е изцяло в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, обобщена в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания и в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона, както е приел в обжалваното решение въззивният съд. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От П. А. Г., чрез адв. Ж. С. от АК-София са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в размер на 1500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025г., които съдът превалутира служебно на основание чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение