Определение № 8821 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София – град и Административен съд гр. Хасково относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на А. З., гражданин на Мароко, срещу Решение № УПП-149 от 17 август 2026 год. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което е отхвърлена молбата му за международна закрила относно статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила, като молбата е обявена за явно неоснователна, и е постановено изпълнение на наложената със Заповед рег. № 4430 ПАМ-73 от 19 юли 2026 год. на МВР принудителна административна мярка „връщане до страна на произход“ – Мароко. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав, взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била подадена пред Административен съд гр. Хасково. С определение № 3786 от 26 август 2026 год. постановено по адм. дело № 1128/2026 год. по описа на Административен съд гр. Хасково, производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София - град. Според решаващия състав, производствата по глава VII на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и чл. 84 ЗУБ са неприложими спрямо процедурите на границата по Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета, за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС. Именно поради това приложение намира общата норма на чл. 133, ал. 1 АПК и на основание изр. 2 от същия местно компетентен да разгледа жалбата е Административен съд гр. София. С определение № 33983 от 01 септември 2026 год., постановено по адм. дело № 10866/2026 год., Административен съд София - град също е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил е производството и е изпратил преписката на Върховния административен съд за разрешаване на спора за подсъдност. Според първоинстанционния съд, приложение намира чл. 84, ал. 2 ЗУБ като специална разпоредба спрямо общото правило на чл. 133, ал. 1 АПК и местно компетентен е Административен съд гр. Хасково, т.е. административният съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. При така очертаните параметри на спора, настоящият състав на Върховния административен съд намира следното: Съгласно чл. 133, ал. 1, пр. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалище на посочения в акта адресат. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Според чл. 3, ал. 2 ЗГР, в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Цитираната норма сочи, че за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва алтернативно: да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 ЗУБ или да им е предоставено убежище от президента на Република България. В случая оспорващият е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ изисква адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо във връзка с коя от процедурите по предоставяне на закрилата е приложима. За търсещия международна закрила чужденец единственият обективен и нормативно установен критерий за териториална привръзка е адресът, вписан в издадената от ДАБ регистрационна карта. В настоящия случай от регистрационната карта е видно, че настоящият адрес на жалбоподателя е в [населено място], община Свиленград, област Хасково. Следователно след като единственият известен и предоставен по делото адрес на жалбоподателя - чужденец е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от ДАБ, то релевантно по смисъла на § 3, ал. 1 ПЗР АПК е обстоятелството, че [населено място] попада в съдебния район на Административен съд гр. Хасково. Неоснователни са съображенията на Административен съд гр. Хасково, че нормата на чл. 84 ЗУБ е неприложима. Законът за убежището и бежанците продължава да действа и след влизане в сила на Регламент (ЕС) 2024/1348, като без приложение от съда следва да останат само онези норми на закона, които противоречат на приложимите в случая източници на правото на ЕС. В посочения Регламент липсват изрични норми относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, поради което въпросите относно тази подсъдност продължават да се уреждат на принципа на процесуална автономия на съответната държава-членка, както е изтъкнато в съображения 88 и 89 на Регламента. Прякото приложение на Регламента, по силата на чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС поради това не измества, а предполага действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност и на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27.06.2013г. по дело С-93/12 – правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. В този смисъл обстоятелството, че жалбоподателят се намира в процедура на границата, не обосновава извода, че за целите на местната подсъдност неговият постоянен адрес следва да се счита за намиращ се в чужбина. Напротив, от представената регистрационна карта е видно не само че жалбоподателят е настанен в [населено място], но и че в същата изрично е отразено правото му да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ, като е определена и зона за движение на територията на област Хасково. Тези обстоятелства изключват възприетото от Административен съд гр. Хасково разбиране, че за целите на определяне на местната подсъдност лицето следва да се третира като имащо постоянен адрес в чужбина. Именно изпращането по подсъдност на спорове по отношение на лица в процедури на границата на Административен съд София - град, който е значително отдалечен от [населено място], би представлявало затрудняване на защитата на лицата, черпещи права от правото на Съюза, тъй като прави упражняването на процесуални права прекомерно трудно. Разглеждането на споровете от толкова отдалечен съд би нарушило и принципите на бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК и на изискването за ефективен достъп до съд. Следва да се посочи, че принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл. 47 от ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор – Решение на СЕС от 14 май 2020 год. по дела С-924/19 и С-925/19, FMS. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд гр. Хасково, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд,