Определение № 1282 от 25.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 290/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Я. срещу решение № 1227 от 28.11.2024 г. по в. гр. д. № 1341/2024 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 656 от 05.02.2023 г. по гр. д. № 8128/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2022 г., за разликата над уважения размер от 20000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди – 20 000 лв. е определен в отклонение от нормата на чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. Счита, че присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено, доколкото съдът в недостатъчна степен е отчел травматичното увреждане на ищеца, проведеното му оперативно лечение, предстоящата хоспитализация на ищеца за изваждане на импланта от колянното капаче, търпените от пострадалия болки, страдания и битови неудобства, продължителността им и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи като значим за изхода на спора материалноправния въпрос за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на ППВС № 4/1968 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя и въпросите: „Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269-271 ГПК, след като съответната страна въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК?“ и „Следва ли при постановяване на решението САС, 14 състав да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?“ Поддържа, че последните два въпроса, въведени с изложението на основанията за достъп до касация, са разрешени в противоречие с константната практика на ВКС, без да се позовава на конкретни актове на касационната инстанция. Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 20 000 лв., като е съобразил възрастта на пострадалия – 33 години, получената от него една средна телесна повреда – „Фрактура пателе синистри“ (счупване на лявото колянно капаче), оперативното му лечение с поставяне на остеосинтеза по В. – 2 винта и обримчващ серклаж с тел, пълното възстановяване на Я. за срок от около 2, 5 до 3 месеца, липсата на трайни негативни последици за увреденото лице. При преценката за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил, че обемът на движенията в коляното на ищеца постепенно ще достигне до нормални нива на сгъване и разгъване, дори без рехабилитация, след отстраняване на поставения имплант. Изтъкнал е, че изваждането на импланта изисква хоспитализация за срок от 3 дни, но процедурата няма възстановителен период, нито води до понижена работоспособност. В решението е съобразено, че ищецът е възстановен до ниво на работоспособност, като възможността за развиване на артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове се обсъжда под условие и зависи от външни фактори, между които възрастта. Настоящият състав намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от касатора М. Я. част. Формулираният от касационния жалбоподател въпрос за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е включен в предмета на делото и е обусловил изхода на спора, поради което е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. Останалите два въпроса от изложението на касатора съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, съответно основания за касиране на въззивния акт като неправилен /чл. 281, т. 3 ГПК/, и по тях настоящата инстанция ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. Касационният жалбоподател е освободен от заплащането на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение