Определение № 1367 от 05.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 763/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2280/14.03.2025г. на адвокат А. З. Д. срещу определение № 71 от 26.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 33/2025г. на Апелативен съд – Пловдив. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 10417/29.10.2024г. на адвоката против определение № 855 от 21.10.2024г. по в.гр.д. № 426/2024г. на Окръжен съд – Хасково за оставяне без уважение на искането му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 325 от 25.07.2024г. в частта на разноските, като присъденото на адвоката възнаграждение по чл. 38 от ЗА за представителство във въззивното производство се увеличи. Според жалбоподателя жалбата му е следвало да бъде разгледана по същество. „Фератум България“ ЕООД оспорва жалбата. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество на жалбата настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: С решение № 47 от 27.03.2024г. по гр.д. № 696/2023г. на Районен съд – Свиленград е бил обявен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 1219004/05.12.2022г., сключен между З. Г. Н. и „Фератум България“ ЕООД, с общ размер на кредита 4 000 лева. Недоволно от решението е останало дружеството – ответник, подало въззивна жалба с вх. № 3454/29.04.2024г. Въз основа на жалбата е било образувано в.гр.д. № 426/2024г. на Окръжен съд – Хасково. С решение № 325 от 25.07.2024г. първоинстанционното решение е било потвърдено изцяло. Със същото решение на адвокат А. З. Д., представляващ З. Г. Н. при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, е било определено адвокатско възнаграждение от 200 лева с включен ДДС за осъщественото във въззивното производство процесуално представителство. С молба от 14.08.2024г. адвокатът е поискал изменение на решението в частта на присъденото му възнаграждение, като то се увеличи на 1 296 лева с включен ДДС. С определение № 855 от 21.10.2024г. молбата по чл. 248 от ГПК е била оставена без уважение. На 29.10.2024г. адвокат Д. е подал частна жалба с вх. № 10417 пред Апелативен съд – Пловдив с искане постановеното определение по чл. 248 от ГПК да бъде отменено. В частната жалба е било посочено, че според окръжния съд определението от 21.10.2024г. не подлежи на обжалване, но материалният интерес по делото е над 5 000 лева. С определение № 71 от 26.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 33/2025г. Апелативен съд – Пловдив е оставил частната жалба без разглеждане. Съображенията са били, че постановеното въззивно решение е окончателно, при което, съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, на обжалване не подлежи и определението за изменение на въззивното решение в частта на разноските. При тези установени обстоятелства определението на Апелативен съд – Пловдив се явява недопустимо. При произнасянето си по частната жалба с вх. № 10417/29.10.2024г. на адвокат А. З. Д. този съд е процедирал по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, приемайки, че се касае за обжалвано определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, което подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Преценката на Апелативен съд – Пловдив е в противоречие с процесуалния закон и не се споделя от настоящия съдебен състав. Според мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила. Съгласно специалното правило на чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението, постановено по искане за изменение на решение в частта на разноските, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. В случая ако въззивното решение подлежи на обжалване - пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването на определението на Окръжен съд – Хасково относно разноските във въззивното производство. Върховният касационен съд би бил компетентен да се произнесе и при евентуална недопустимост на частната жалба, ако решението на Окръжен съд - Хасково, като окончателно, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно т. 24 от Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обжалването е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК относно частните касационни производства. С оглед изложеното определение № 71 от 26.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 33/2025г. на Апелативен съд – Пловдив следва да бъде обезсилено, тъй като е недопустимо. Като компетентен да се произнесе по подадената от адвокат А. З. Д. частна жалба вх. № 10417/29.10.2024г. против определение № 855 от 21.10.2024г. по в.гр.д. № 426/2024г. на Окръжен съд – Хасково, настоящият съдебен състав намира следното: Предмет на частната жалба е определение на въззивен (окръжен) съд по чл. 248 от ГПК, съдържащо отказ да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта на разноските (определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК за представителство във възззивното производство). Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Решение № 325 от 25.07.2024г. на Окръжен съд – Хасково по в.гр.д. № 426/2024г. е по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лева (чл. 113 от ГПК), при което не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК). Поради това на обжалване не подлежи и определение № 855 от 21.10.2024г. по делото. То е окончателно. Относно размера на цената на иска по делото пред Окръжен съд – Хасково е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ГПК, определяща понятието „цена на иска“ в процесуалния закон, включително в хипотезата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК. Искът по делото, разглеждан от окръжния съд, е за съществуването на Договор за потребителски кредит № 1219004/05.12.2022г., сключен между З. Г. Н. и „Фератум България“ ЕООД, и цената му е стойността на договора (чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК). Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора (обща сума, дължима от потребителя). Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид (договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК - консесуален или реален). Това е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът „Фератум България“ ЕООД е предоставил на ищцата З. Г. Н. – потребител и която тя се е задължила да върне при условията на договора – 4 000 лева. Относимо е паричното изражение на правото, съответно на насрещното задължение, които индивидуализират договора към момента на неговото сключване. На касационно обжалване не биха подлежали и евентуални искове на кредитора „Фератум България“ ЕООД за реално изпълнение, на които ищцата също е можела да противопостави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит от 05.12.2022г. на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл относно стойността на договора за потребителски кредит е практиката на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав (определение № 134 от 22.01.2024г. по ч.т.д. № 1958/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 829 от 03.04.2024г. по ч.т.д. № 618/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). По изложените съображения като краен резултат частна жалба вх. № 10417/29.10.2024г. на адвокат А. З. Д. против определение № 855 от 21.10.2024г. по в.гр.д. № 426/2024г. на Окръжен съд – Хасково следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тя е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Воден от горното съдът