Определение № 5558 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 737/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 677 от 19.06.2024 г. по в. гр. д. № 778/2024 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 3948 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 8174/2022 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Практик дизайн” ЕООД срещу М. Т. П. иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 8500 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена на “Планет имоти” ЕООД неустойка по прекратен предварителен договор от 01.10.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.06.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

Предмет на делото е иск по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно предявяване на иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Данните по делото са следните:

С нотариален акт № 76 от 20.05.2021 г. ищецът “Практик Дизайн” ЕООД е закупил от ответницата М. Т. П. апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата от 73 233 лв. Уговорено е владението върху имота да се предаде не по-късно от 20.08.2021 г.

С нотариален акт № 37 от 24.08.2021 г. ответницата М. П. е закупила дворно място с жилищна сграда в [населено място] дол.

На 01.10.2021 г. М. Т. П. е предявила срещу “Практик Дизайн” ЕООД иск за унищожаване на сключения договор за покупко-продажба от 20.05.2021 г. на апартамент № 12 в [населено място] на основание чл. 33, ал.1 ЗЗД поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Образувано е гр. д. № 14282/2021 г. по описа на Варненски районен съд

На същата дата - 01.10.2021 г. “Практик Дизайн” ЕООД, в качеството на продавач, е сключило с “Планет Имоти”ЕООД, в качеството на купувач, предварителен договор за продажба на същия апартамент № 12, закупен през м. май от М. П.. Цената по предварителния договор е 85 000 лева. Уговорено е купувачът да плати капаро от 8500 лева и да се сключи окончателен договор до 10.03.2022 г. В чл. 7 от предварителния договор продавачът е декларирал, че имотът не е обременен с вещни тежести, няма вписани искови молби, учредени вещни права, наложени обезпечения и др. В чл. 8 е уговорено, че ако някое от декларираните обстоятелства по чл. 7 се окаже невярно или продавачът, вкл. трето лице/административен орган извърши някое от посочени в чл. 7 действия до сключване на окончателния договор, което да възпрепятства прехвърлянето на собствеността на имота чист от всякакви вещноправни тежести, вкл. искови молби, купувачът има право да развали предварителния договор едностранно с писмено уведомление и продавачът се задължава да възстанови сумата по платеното капаро и неустойка в същия размер.

На 04.03.2022 г. “Планет имоти” ЕООД е уведомило представител на ищеца “Практик Дизайн” ЕООД, че той се явява неизправна страна по предварителния договор, доколкото по партидата на имота в Служба по вписванията е вписана искова молба на М. П. от 25.10.21 г. Иска се заплащане на сумата от 17 000 лева – 8500 лева, представляваща платено капаро, и 8500 лева - неустойка.

На 28.03.2022 г. е сключен анекс към предварителния договор, с който той е прекратен на основание чл. 8 от същия и от представител на “Планет Имоти” ЕООД е декларирано, че е получена по банков път сумата от 17 000 лева – сбор от 8500 лева върнато капаро и 8500 лева – неустойка. Представено е и платежно нареждане за заплащане на 17 000 лева, от което е установено, че сумата е платена от наредител “Практик Дизайн” ЕООД на “Планет имоти” ЕООД, а в основанието на превода е посочено “връщане капаро 8500 лева имот с идентификатор [№] и неустойка 8500 лева.

Искът за унищожаване на договора за продажба на имота от 10.08.2021 г. е отхвърлен с влязло в сила решение.

По искане на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – М. П., който е участвал като посредник между страните при сключване на договора за продажба на процесния апартамент. Според свидетеля ответницата е бързала да сключи сделката и по нейно желание било уговорено предаването на владението върху имота да стане 3 месеца след сключване на сделката. Управителят на ищцовото дружество му се оплакал, че след изтичане на уговорения срок М. П. не иска да напусне продадения от нея имот. Тя “като на инат” не отстъпвала и искала да развали сделката с ищеца без причина. Казала му, че ще се консултира с адвокат и няма да напусне жилището и като закана казала, че „ще видят те“. Ответницата депозирала жалба в полицията срещу него, но не се разбрало за какво е, тъй като не била четлива. Тя на инат казала, че ще води дело срещу ищеца. Според свидетеля идеята й била след като продаде имота, да отиде да живее на село, а в един момент без основание се запънала и не искала да се изнася от апартамента. От нейни приятели чул, че ответницата е манипулативен човек, както и че разпродала наследствени свои имоти. Пред него не е излагала конкретни причини да е недоволна от сделката, а му казала “аз ще ви съдя, аз ще ви разпилея, на война като на война”.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:

Предявеният иск по чл.45 ЗЗД е неоснователен. За да е налице съставът на непозволено увреждане, на първо място следва да се докаже противоправно поведение от страна на ответника, в конкретния случай – да се докаже, че депозирането на исковата молба, с която е образувано гр. д. № 14282/2021 г. на Варненски районен съд, е извършено не за защита на собствено на М. П. право, а за увреждане на дружеството “Практик Дизайн” ЕООД. Прието е, че доказателства в тази насока не са събрани. От показанията на разпитания свидетел e установено, че е бил посредник при извършената между М. П. и ищеца покупко-продажба на имота, както и че след уговорения срок тя отказала да го напусне. Последвали закани от нейна страна, че ще се консултира с адвокат, че няма да напусне жилището и че ще ги съди, а като причина за поведението й свидетелят посочва проявен от нея инат и манипулативен характер, за които й качества пък бил чул от трети лица. В тази част показанията му не следва да се кредитират, тъй като отразяват субективната му оценка за поведението на ответницата, както и придобити от трети лица, а не лични впечатления. Ответницата не е споделила пред свидетеля конкретната причина за сезирането на съда, поради което въззивният съд е приел, че липсват доказателства поведението й да е провокирано от желанието и с целта да навреди на ищеца. Всеки има право предяви претенция пред съда за защита на своите права, щом при предявяването й не е налице увреждащо намерение. Такова намерение у ответницата П. не е доказано по делото. Твърдението, че е налице злоупотреба с право, тъй като П. не била изпълнила задължението си да изнася пред съда само истината съгласно задължението й по чл.3, ал.2 ГПК, също е намерено за недоказано. Субективната й представа за истина, установените факти, на които е обосновала исканията си и изводимите от тях правни изводи, не съответстват непременно помежду си.

Прието е, че отхвърлянето на иска не следва да се отъждествява непременно с недобросъвестност при завеждането му. Процесът на доказване в исковото производство е подчинен на строги процесуални правила и не винаги е в съответствие с реалното фактическо положение, а успешно проведеното доказване не стои в зависимост от съзнанието на ищеца за увреждане на ответника. Закупуването на друг имот непосредствено след сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот не изключва наличието на предпоставката крайна нужда към момента на сключване на договора. Крайната нужда следва да е налице към датата на сключване на договора, а последващи дати и периоди са ирелевантни, като причините за последващото отпадане на крайната нужда могат да бъдат множество. Не са ангажирани доказателства за знанието на ответницата М. П., че “Практик Дизайн” ЕООД е сключило предварителен договор за покупко-продажба на имота. Намерението за увреждане би било възможно при знание от страна на ответницата, че предявявайки иска си възпрепятства сключването на окончателен договор. При липсата на знание, че дружеството е искало да се разпореди с имота, от осуетяването на която сделка то би понесло вреди, действията й по подаване на искова молба не се явяват противоправни.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца “Практик Дизайн” EООД.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли депозирането на искова молба единствено и само реализация на субективно право, или при излагане по нея на неверни факти и обстоятелства може да представлява злоупотреба с право;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения, наведени с въззивната жалба, както и доводите на страните, допустими и относими към предмета на спора факти, на които се основават и доказателствата за тях;

3. Кой е разграничителният критерий, по който следва да се определи в кои случаи страна по дело е предявила иск за защита на собствените си права и кога е с намерение за увреждане на другата страна, което представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

Относно първите два въпроса се твърди, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1243/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр.д.№ 1734/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. Относно третия въпрос се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответницата в производството М. Т. П. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на паричния иск над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Първият от поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК в изложението към касационната жалба, уточнен съобразно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се състои в това възможно ли е правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него. Въпросът е свързан с решаващ извод на въззивния съд, че не е налице елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – противоправност, тъй като предявяването на иска за унищожаване на договора за покупко-продажба на процесния апартамент не представлява противоправно действие. Налице е както общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, така и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,