Определение № 681 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 491/2019 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Н. М. и Л. И. М. двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 2125 от 7.08.2018г. по в.гр.д. № 2336 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 28.01.2013г. по гр.д.№ 5001/2007г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете им срещу П. Х. Н.-У. за заплащане на сумата от 14 000лв., обезщетение за ползване за периода 1.06.2005г.-1.06.2007г. на апартамент № .., с площ от 108.50кв.м., находящ се в [населено място], бул.”...” бл.. ет.., ведно с зимничено помещение в първия сутерен и 2.05%ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, на който е построена сградата, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2007г. и са присъдени разноски. Решаващите мотиви на въззивния съд са за липса на един от елементите на състава на чл.59 ЗЗД, тъй като с влязло в сила решение, между същите страни е прието, че ищците не са собственици на имота на основание наследство и делба и че завещанието в полза на ответницата не е нищожно. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното изложение, касаторът сочи като единствено основание за допустимост – очевидна неправилност, по чл.280 ал.2 ГПК, която обосновава със следното: Искът с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен поради наличие на влязло в сила решение по гр.д.№ 710/2015г. на ІІ г.о. на ВКС, с което е отхвърлен предявен от настоящите ищци иск за собственост относно процесния имот. Към датата на постановяване на въззивния акт, предмет на настоящето касационно производство /7.08.2018г./, е постановено друго решение на ВКС / на 2.07.2018г., по гр.д.№ 2090/2016г. на ІІІ г.о./, с което, на основание чл.307 ал.4, вр.чл.303 ал.1 т.4 ГПК, е отменено решението по гр.д.№ 710/2015г. на ІІ г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна У., чрез пълномощника В., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посоченото от касаторите основание за допустимост, така и нейната основателност. Изразеното становище е, че поставеният съдебен акт по реда на отмяната е нововъзникнало обстоятелство, което не може да бъде съобразено. То е ирелевантно относно преценката за наличие на предпоставките на чл.59 ЗЗД, която е предмет на настоящето производство. Имайки пред вид така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице наведеното от касатора основание по чл.280 ал.2 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска. Не може да се приеме тезата на касатора, че решението е очевидно неправилно, защото е постановено без да се съобрази акт на ВКС, постановен след като е приключило съдебното дирене по делото, включително и пред въззивната инстанция. Съгласно чл.260 т.5 ГПК новооткритите и новонастъпили факти, които жалбоподателят иска да се вземат пред вид при решаване на делото от възиззивната инстанция, следва да се посочат още с въззивната жалба. Принципът е, че решението следва да отразява правното положение между страните такова, каквото е в момента на приключване на съдебното дирене. При разглеждане на делото доказването заема централно място. Съдът извежда правните си изводи съобразно ангажираните доказателства,съобразно тях преценява дали определени факти са се осъществили, подвежда ги под правната норма и формира извода си дали спорното право съществува. Касационната инстанция не събира доказателства. Наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му е основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд