Определение № 1957 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2717/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 143006/23.12.2024 г., подадена от „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, чрез адвокат В. И., срещу решение № 5848 от 29.10.2024 г. по гр. д. № 2565/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20061224 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 20194/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Н. Б. А., починал в хода на делото (на 31.12.2022 г.) и заместен от наследниците му по закон В. И. А., Б. Н. А. и А. Н. А., срещу „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, искове по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Решението е постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – трето лице помагач на страната на ответника.

Въззивният съд е посочил, че предмет на въззивното производство е само въззивната жалба вх. № 25075486/22.11.2022 г., подадена от „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Съобразил е, че ищецът Н. Б. А. твърди, че са причинени вреди в размер на 5788.80 лв. върху собствения му лекотоварен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 312 Д“, peг. [рег.номер на МПС], в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 04.05.2015 г., което било причинено по вина на работника П. И. С., водач на служебен товарен автомобил марка „Ивеко Стралис“, с рег. [рег.номер на МПС]. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане. Главната осъдителна претенция е насочена срещу първия ответник „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, като работодател на водача П. И. С. (иск по чл. 49 ЗЗД), а в случай че водачът П. И. С. по време на ПТП не е изпълнявал възложена от първия и предпочитан ответник работа, то претенцията е насочено срещу самия водач (иск по чл. 45 ЗЗД). Претендира се и законна лихва за периода от 04.05.2015 г. до предявяване на исковата молба в размер на 1703.94 лв., както и законната лихва върху присъдената сума до окончателното плащане.

Софийски градски съд е намерил обжалваното пред него решение за валидно и допустимо.

Изложил е, че според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствената тежест за нейното оборване.

Съдът е посочил, че в срока по чл. 131 ГПК от страна на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД е оспорено обстоятелството, отразено в протокола за ПТП, че пробата за алкохол на водача В. А. Г. е отрицателна. Твърди се, че същият е управлявал МПС с отнето свидетелство за правоуправление, както и че по време на това управление е бил употребил алкохол; липсвали данни Г. да е бил упълномощен от собственика Н. А. да управлява МПС; представеният договор за наем бил без нотариална заверка на подписите, поради което не се ползвал с материална доказателствена сила.

Софийски градски съд е приел за установено, че от представения по делото протокол за ПТП се установява, че на 04.05.2015 г., в 17.45 ч., се е състояло такова между собствения на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД товарен автомобил марка „Ивеко Стралис“ и собствения на ищеца лекотоварен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 312 Д“. Самото ПТП е описано по следния начин: МПС 1 (това, собственост на дружеството) се движи след МПС 2 (собственост на ищеца), което намалява, блъска го и реализира ПТП с причинени вреди“. В протокола за ПТП са отразени и вредите по двете МПС, като тези по процесното МПС са: деформирани задна част, покрив, счупени задни и странични стъкла, задна дясна врата и др. Протоколът е съставен след посещение на място от мл. контрольор при ОД МВР - Монтана и е подписан освен от съставителя, и от двамата водачи.

Съдът е визирал, че в трайната съдебна практика на ВКС последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. С оглед отразеното в протокола за ПТП, както и основното заключение на съдебно-автотехническата експертиза (отговор на задача 1) е приел, че причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на МПС марка „Ивеко“, който не е спазил дистанция, при което е блъснал отзад МПС марка „Мерцедес“.

Относно размера на вредите върху МПС, собственост на Н. А., съдебният състав е взел под внимание представена с исковата молба фактура № ...37 от 10.11.2016 г., на стойност 5788.80 лв. с ДДС, издадена от „Тони Карс“ ЕООД. Приел е и че от представения в изпълнение на указанията на съда по разпореждане от 27.07.2018 г. договор за наем, сключен на 01.03.2015 г., се установява, че процесното МПС - марка „Мерцедес Спринтер 312Д“, е било отдадено от ищеца на третото за спора лице В. А. Г., който го е управлявал по време на ПТП. Към договора е представена разписка от 05.04.2015 г. за платена наемна цена. Намерил е, че е ирелевантно за спора дали договорът за наем е с нотариална заверка на подписите, тъй като законът не изисква такава за действителност на договора за наем; без значение е дали първоначалният ищец е подал годишна данъчна декларация за дохода от наем или не; без значение е дали ЕТ „Никос-92-Н. Б.“ е изряден данъкоплатец на публични задължения, както и дали и какви трудови или граждански договори има сключени от страна на В. А. Г..

Въззивният съд е намерил, че от събраните по делото доказателства (удостоверения от СДВР, отдел „Пътна полиция“) се установява, че по време на ПТП водачът В. А. Г. е бил правоспособен. Същият по време на ПТП не е бил под влияние на алкохол – съгласно протокол № 950/08.05.2015 г. (л. 104 от делото пред СРС), в резултат на изследване, направено от научно-техническата лаборатория в Областната дирекция на МВР - Монтана, е установено, че в кръвната му проба се съдържат 0.00 промила редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол. От протокола за медицинско изследване на л. 105 от делото пред СРС се установява, че е било невъзможно да се установи наличието или не на алкохол в кръвта на водача Г.. Същевременно, обаче, в протокола е посочено, че водачът отрича да е употребил алкохол, както и изрично е посочено, че липсва мирис на алкохол. Съдържанието на този медицински документ не е опровергано от нито едно доказателство по делото. Съгласно представената от страна на ищеца епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, в резултат на ПТП В. Г. е получил фрактура на черепа и е бил опериран по спешност в [населено място], където са били отстранени раздробени фрагменти от кости вляво. След стабилизиране състоянието на пострадалия, е извършена пластика на черепния дефект. Именно това е породило необходимостта от даване на кръвна проба, тъй като не е могло да бъде направено изследване с Дрегер.

Въззивният съдебен състав подробно е обсъдил оплакванията във въззивната жалба за несвоевременно представени доказателства по делото. Посочил е, че искането за издаване на съдебно удостоверение с тези доказателства е било направено в о.с.з. на 30.06.2020 г. Това съдебно заседание дори не е било „първо“ по смисъла на ГПК, тъй като в същото съдът по искане на ответниците, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е конституирал трето лице помагач на тяхна страна - „ОЗК Застраховане“ АД. Доказателствата са поискани от процесуалния представител на ищеца именно във връзка с възраженията в отговора по исковата молба. Нещо повече, съгласно отразеното в съдебния протокол, съставен за същото съдебно заседание, адв. И. - процесуален представител на дружеството, изрично е заявила, че не се противопоставя на поисканите от ищцовата страна за събиране писмени доказателства, както и че има идентично искане (което е и уважено). Първото по делото публично съдебно заседание, за което всички страни в процеса са били редовно призовани, е проведеното на 15.10.2020 г., когато адв. П., процесуален представител на ищеца, е представил събраните въз основа на издаденото му съдебно удостоверение писмени доказателства. Ето защо Софийски градски съд е заключил, че не е допуснато процесуално нарушение от страна на СРС и визираните доказателства не следва да бъдат изключвани от материалите по делото.

Съдът, от представените с отговора по исковата молба доказателства, вкл. трудов договор № 632/14.12.2012 г. и анекс към същия, е направил извод, че между „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД и евентуалния ответник П. И. С. е било налице трудово правоотношение по време на ПТП. Намерил е, че обстоятелството, че наказателното производство, водено срещу П. И. С., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1 НК е прекратено поради липса на съставомерно престъпление, не освобождава от отговорност по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като става дума за граждански деликт. Визирал е, че действително, в това постановление е прието, че ПТП е настъпило поради технически причини, изразяващи се в отказ за превключване скоростите на лекотоварния автомобил, собственост на ищеца, но за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, задължителна е само влязлата в сила присъда (по арг. от чл. 300 ГПК). В случая липсват и данни това постановление да е влязло в сила. Освен това, от Министерство на транспорта е представено удостоверение, съгласно което процесното МПС е преминало технически преглед за техническата му изправност на 09.04.2011 г., с валидност до 09.10.2015 г. Доказателства, оборващи съдържанието на този официален документ, не са ангажирани от страна на ответника.

Относно размера на претърпените вреди Софийски градски съд е приел, че те са установени от заключенията от САТЕ (основно и две допълнителни), съгласно които отстранените щети по процесното МПС могат да бъдат в причинно-следствена връзка с посочения механизъм на ПТП. За да достигне до този извод, вещото лице е взело предвид описаните деформации в протокола за ПТП и списъка по съставената фактура за извършени дейности по отстраняването на щетите. Средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по процесното МПС, към датата на застрахователното събитие - 04.05.2015 г., при ремонт с нови части без ДДС, възлиза на 4803.40 лв., или с ДДС – 5764.08 лв.

Съдът е намерил за неоснователен довода във въззивната жалба, че срокът на ремонта (1 година и 6 месеца) бил „невъобразимо дълъг“, като е съобразил отговора на вещото лице, че времето на технологичния срок за отстраняване на щетите по автомобила не може да се определи еднозначно, тъй като зависи от технологичното оборудване на автосервиза, в който се извършва ремонтът, натовареността на сервиза за извършване на ремонта и др. Кредитирал е и показанията на свидетелката С., съгласно които никой не е искал да поправя буса, тъй като уврежданията били много. В продължение на два месеца той стоял в база, за да се намери автомонтьор, който да се съгласи да извърши ремонт. Всички казвали, че бусът е за бракуване. Б. бил изцяло ремонтиран и към момента на разпита - 10.12.2020 г., е в движение. Предаден бил на собственика през м. ноември 2016 г. Ремонтът продължил дълго, тъй като нямало части - от две кабини била направена една нова. Според съда от значение е и обстоятелството, че бусът е бил задържан като веществено доказателство.

Въззивният съд е изложил, че действително, с молбата си от 13.08.2020 г., л. 94 по делото пред СРС, процесуалният представител на дружеството е оспорил заключението на САТЕ като: „неправилно, невярно, противоречиво и необосновано“, предвид непредставяне от страна на ищеца на застрахователна полица „Гражданска отговорност“, непредставяне на преписка по щета и по-конкретно „опис на щети“, както и липса на снимков материал. Софийски градски съд е приел, че вещите лица следва да изготвят заключенията си въз основа на събрания по делото доказателствен материал, като в случая това е било сторено от вещото лице Т.. Непредставянето на визираните документи не води до сочените пороци на заключението. Освен това по делото е представена полица за „Гражданска отговорност на автомобилистите“; наличието й се потвърждава и от извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При изслушването му в о.с.з. на 15.10.2020 г. вещото лице е посочило, че е работило по писмени доказателства, като е сравнило данните за нанесени вреди на процесното ПТП, описани в протокола за ПТП, с тези във фактурата за извършения ремонт. Въз основа на това сравнение е достигнало до извода, че частите, с които е извършен ремонтът, съответстват на частите, описани в протокола за ПТП. От опит вещото лице знае, че в протокола за ПТП не се описват всички вреди, а само основните видими увредени части; когато се извършва ремонтът, се установява, че тези вреди са много повече. Съдът е посочил и че вредите по МПС се установяват и от изнесеното в показанията на свидетелката С.. Същата сочи, че бусът бил в „окаяно състояние“; вратите били изкривени и тя взела два колана, за да ги завърже; маслото от картера било протекло; задният мост, страничните врати, задните врати били много смачкани; нямало странични стъкла; тя, за да извади документите от колата и да ги предаде на следователката, за да се освободи бусът като веществено доказателство, цялата си изпорязала ръцете; бусът бил смачкан отзад; личало си, че се е превъртал, тъй като по него имало слама и трева. Съдът е намерил и че последното се потвърждава и от схемата, отразена в протокола за ПТП. Относно оспорването на остойностяването на отделните операции при извършения ремонт, съдът се е позовал на поясненията на вещото лице, че е имало предвид нормативите в Наредба от 2016 г., като е взело нормативно определените стойности. Стойността на ремонта на автомобила е с нови части, т.е. това е стойността, която трябва да се заплати, за да се възстанови автомобилът в техническо състояние за експлоатиране. Стойността на новите части е по средни пазарни цени, а не на официален вносител. Липсва практическа възможност заключението да бъде изготвено след оглед на МПС, при положение че ПТП се е състояло на 04.05.2015 г., ремонтът е приключил на 10.11.2016 г., а делото е образувано на 27.03.2018 г. Съдът е приел вещото лице за компетентно, тъй като същото е включено в списъка за вещи лица (обн. ДВ, бр. 41/08.05.2020 г.), в частта съдебно-техническа експертиза, и има специалност: технология и организация на автомобилния транспорт. Изрично е изложил, че заключението е обективно, безпристрастно и изготвено в съответствие със събраните по делото доказателства - писмени и гласни. Липсва в ГПК забрана заключение на съдебно-автотехническа експертиза да се изготвя въз основа на гласни доказателства. Нещо повече, в хипотеза на реализирано ПТП, изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза след изслушване на гласни доказателства дори е задължително за установяване на обективната истина. С определение от 09.12.2020 г. СРС е допуснал допълнителни задачи на вещото лице Т. във връзка с доказателствените искания на ответника по иска и такова заключение е депозирано, изслушано и прието. Ето защо въззивният съдебен състав е счел за неоснователни наведените пред него оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД.

Съдът е посочил, че остоятелството, че процесното МПС е закупено за сумата от 3500 лв. през 2011 г. е ирелевантно за изхода на спора, тъй като вредите се определят към момента на настъпване на ПТП, който в случая е 04.05.2015 г. Към този момент действителната стойност на увреденото МПС е била 50 873.60 лв., съгласно второто допълнително заключение на САТЕ, неоспорено от страните. Липсата на посочване като приложения в процесната фактура на досъдебни производства и прокурорска преписка не води до нейната недействителност, доколкото реквизитите на счетоводните документи са посочени в ЗСч и ЗДДС и такива „приложения“ не фигурират като изискване в нормативните актове.

Въз основа на така изложеното, Софийски градски съд е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД за обезвреда на ищеца, ведно със законната лихва.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. второ ГПК.

Формулира следните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК:

1. Какво е правомощието на въззивния съд, когато във въззивната жалба въззивникът е поискал допускане на повторна съдебна автотехническа експертиза, при положение че своевременно е направил оспорване на приетата такава от първоинстанционния съд (искането е направено в о.с.з. по делото на 15.10.2020 г. и в о.с.з. по делото на 13.08.2021 г.), направил е искане за допускане на нова такава и с въззивната жалба, обективирано в т. 1 от доказателствените искания на въззивната жалба;

2. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото;

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност;

4. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено, и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона;

5. Необсъждане на всички, приети в първоинстанционното производство доказателства, и на изложените във въззивната жалба доводи, съставлява ли процесуално нарушение;

6. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за редовността на исковата молба, дали предявените искове са допустими, дали исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, на чл. 129, ал. 2 ГПК, дали исковата молба е с ясно формулиран предмет и петитум;

7. Следва ли въззивният съд да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, при констатирано несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК;

8. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, длъжен ли е въззивният съд да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС;

9. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за процесуалната правоспособност на страните, а в конкретиката на настоящия правен спор - длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за активната легитимация на ищеца, при положение че с въззивната жалба, с отговора на исковата молба и с допълнителни молби, депозирани по делото пред първата инстанция, ответникът е направил възражение за липса на активна легитимация на ищеца.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Събраженията му за това са следните:

Въззивното решение е валидно и допустимо.

В частност, относно претенцията за обезщетение за нанесени вреди по процесния автомобил същото е постановено по редовна искова молба и при установена легитимация на страните, вкл. на Н. Б. А., легитимиращ се като собственик на процесния лекотоварен автомобил. Формулираните в тази насока въпроси в изложението към касационната жалба (от № 6 до № 9) са израз на защитна теза на жалбоподателя, която не намира подкрепа от материалите по делото. Ето защо по тях не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1 от изложението.

Съгласно приетото в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Същевременно утвърдената практика по чл. 290 ГПК, вкл. визираната от жалбоподателя, съобразявайки разясненията на цитираното тълкувателно решение, приема, че когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице. След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование. При положение че необходимост от отговор на такива въпроси възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, съдът би следвало да допусне нова експертиза - в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда. По този начин съдът ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос - от компетентно вещо лице и чрез надлежно изготвено експертно заключение, на който отговор би могъл да основе решението си; ще обезпечи и своевременното запознаване на страните с него - още във фазата по събиране на доказателствата, респ. - и упражняването на правата им по чл. 201 от ГПК.

По настоящото дело, действително във въззивната жалба е обосновано от дружеството-жалбоподател искане за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, с формулирани конкретни въпроси. Същото е разгледано от Софийски градски съд. Последният, като е съобразил наличието на вече приети по делото заключения, както и неотносимостта на някои от поставените въпроси, надлежно се е аргументирал защо намира искането за неоснователно. Впоследствие, в постановеното от него решение е изложил нарочни мотиви защо кредитира заключенията от експертизата и защо намира оплакванията във връзка с нея за неоснователни; ценил е заключенията заедно с останалия доказателствен материал. По становище на настоящия съд въззивният съдебен състав не е действал в нарушение на задълженията си по ГПК и съдебната практика, тъй като не е бил длъжен в конкретния случай – с оглед предмета на делото пред него и вече събраните доказателства, вкл. експертиза – безусловно да уважи направеното доказателствено искане, след като е счел, че не е налице неяснота, непълнота, необоснованост или съмнение за неправилност на наличните експертни заключения. Следователно и по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

По свързаните въпроси от № 2 до № 5 е налице задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

По становище на настоящия съдебен състав на ВКС, ІІ г. о., въззивният съд не се е отклонил от визираната по горе практика. Същият е обсъдил доводите на страните, относимите доказателства и надлежно и подробно се е обосновал при формирането на правните си изводи. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 ГПК.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,