Определение № 357 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 53204/19.07.2010 година на Д. В. В. от[населено място] чрез адв. В. В. - САК срещу въззивно Решение от 15.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1997/2008 година на Софийския градски съд. С посоченото решение, Софийският градски съд по реда и на основание чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение от 30.01.2006 година по гр.д. Nо 3506/2005 година на СРС 74с-в по допускане делбата и е постановил ново, с което заявеният от Д. В. В. срещу сестра му К. В. Д. иска за делба на апартамент в[населено място] е отхвърлен. Прието е, че ответницата се легитимира като собственик на процесното жилище на основание оставено в нейна полза саморъчно завещание от наследодателя-техен баща, а заявеният иск по чл. 30 ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част не може да бъде уважен поради изтекъл срок на погасителната давност. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- правилата на ЗН относно началото на срока на погасителната давност и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК се мотивира с довод, че по въпроса за меродавният момент от който тече срока на погасителната давност на иска по чл. 30 ал.1 ЗН, решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ППВС 7-73, както и в смисъл различен от този по Решение Nо 7 от 25. 01.1979 година по гр.д. Nо 2398/1978 година на ВС-I отд. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация К. Д. чрез адв. Б.И. -САК, с който отговор се поддържа, че не е налице основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. / до изм. ДВ. бр.100/2010 г./, преценено с оглед характера на заявения иск- за делба на апартамент[населено място]. Настоящият състав на ВКС при преценка на посоченото основание и практиката на съдилищата, намира че не са налице предпоставките на законодателя да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК по поставения процесуално правен въпрос. Дадените с ППВС 7-73 т.3 б.”г” разяснения относно момента, от който тече срока на погасителната давност за упражняване с иск по чл. 30 ал.1 ЗН правото на възстановяване на накърнена запазена част от наследството, са валидни и приложими от съдилищата. Въззивното решение, с което е прието, че срокът да се иска възстановяване на запазена част от наследството на покойния общ наследодател тече от момента, в който наследникът по завещание- дъщеря К. Д. е упражнила правата си като е обявила саморъчното завещание пред нотариус и е вписала същото, с което е дала гласност и оповестила правата си на наследник и по завещание, не противоречи на изложените в ПП ВС 7-73 разяснения по приложение на закона. Не може да се възприеме довода, че има противоречиво разрешение на поставения въпрос, илюстрирано с РNо 7/1978 г. на ВС –I г.о, т.к. акцентът на мотивите е поставен на възможността срокът на погасителната давност да започне да тече от „датата на узнаването”.Или по същество различие няма, тъй като не се обсъжда въпроса кой е момента на узнаването и дали следва или не ,датата на обявяване на саморъчното завещание от нотариус да се счита именно за момента на узнаването. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия