Определение № 425 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2087/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, представлявана от синдиците Ангел Н. Донов и Кристи Х. Маринова, чрез юрисконсулт А. Б. и касационна жалба на Фонд за гарантиране на влоговете в банките, представляван от адв. Н. А. – С. и адв. К. К., срещу решение № 1011 от 02.05.2019г. по т.д. № 2324/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 993 от 14.02.2018г. по гр.д. № 7178/2017г. на СГС, ГО, І-22 състав. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът Фонд за гарантиране на влоговете в банките е осъден да заплати на Т. Б. Я. сумата 196 000 лева, неизплатен гарантиран влог в „КТБ“ АД /н./ на основание чл.4 ЗГВБ /отм./ по банкова сметка IBAN BG 90 KORP 9220 44 48267001.

Касаторът „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/ - трето лице-помагач на ответника по предявения иск, излага оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства, довело да нарушение на материалния закон, и необсъждане на всички относими доказателства. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че липсва валидна цесия /дарение/ на вземанията по процесната банкова сметка. Поддържа, че противно на приетото от въззивния съд, към датата на отнемане на лиценза на банката процесното вземане се е намирало в патримониума на лице, което не е оправомощено да получи гарантирани суми от Фонда за гарантиране на влоговете в банките по ЗТВБ /отм./.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Допустимо ли е да се удовлетворява от системата за гарантиране на влоговете лице, което не притежава влог към датата на отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност, предвид разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗГВБ /отм./?

2. Допустимо ли е разваляне/отмяна на договор за дарение чрез споразумение, който не попада в изключенията, предвидени в чл.227, ал.1, б. „а“, „б“ и „в“ ЗЗД?

3. Налице ли е правна възможност банка с отнет лиценз и в производство по несъстоятелност да открие нов влог на физическо лице, което е с прекратен договор за влог и е изгубило качеството си на „вложител“ по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗГВБ /отм./? Във връзка с въпроса уточнява, че договор за влог е прекратен по силата на залегнала клауза в него и сметката е закрита от страна на банката след уведомяването й за извършено дарение/разпореждане със средствата.

Касаторът Фонд за гарантиране на влоговете в банките – ответник по предявения иск, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за липса на съгласие на надарената С. Я., въпреки наличието на такова, съдържащо се в представените нотариална покана с вх. № 11050 от 05.11.2014г. и споразумение от 07.11.2014г. за разваляне на договора по взаимно съгласие. Счита, че поведението на ищцата е изцяло в нарушение на правния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че едно съвместно изявление на две лица, включващо в себе си идентичните изявления на тези две лица, отправени до трето лице, не доказва съгласие между лицата, които са го направили, относно твърдените от тях правни факти и обстоятелства и следователно не ги обвързва, защото изявленията са еднопосочни, отправени до трето лице. Сочи още, че решаващите изводи на съда относно начина, по който може да бъде прието дарението, са логически противоречиви. На трето място твърди, че решението е постановено в нарушение на основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Ответникът по касация Т. Б. Я. оспорва касационните жалби. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението на касатора „КТБ“ АД /н/: 1/ не е обосновано и не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 2/ поставените въпроси са неотносими към спора и са формулирани еднотипно, като съдържат в себе си и отговора; 3/ не е посочено коя от трите хипотези на чл.280, ал.2 ГПК се поддържа и не е обосновано искането за допускане на касационен контрол на това основание. Във връзка с наведено от касатора ФГВБ основание за допускане на касационен контрол възразява, че не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният против ФГВБ иск, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил и собствени мотиви. Първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва валидна цесия /дарение на вземанията/ по процесната банкова сметка. С оглед заключението на СГЕ е приел, че договорът за дарение от 30.10.2014г. не е подписан от надарената С. Я. и следователно тя не е приела дарението и липсва договор за дарение. Достигнал е до извод, че при липса на договор за дарение не е налице валидно разпореждане на ищцата със средстата по банковата сметка и основание за закриването й.

Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на третото лице-помагач „КТБ“ АД /н./ за недобросъвестност на ищцата при упражняване на материалните и процесуалните й права чрез създаване на договор с неистински подпис специално за целите на процеса, като се е позовал на липсата на доказателства за това.

След като е изложил съображения, че дарението е договор, а не едностранна сделка, и изявлението на дарителя следва да бъде прието от надарения, за да е налице съгласие за сключването му, съответно и договор въобще, въззивният съд е приел, че съгласието може да бъде изрично или с конклудентни действия, обективирано в един или в няколко документа и/или действия на страните, сочещи на постигането му. Приел е обаче, че приемането на дарението следва да е извършено така, че съдържащото се в него волеизявление да е отправено до дарителя и насочено към него, което е условие за сключването и пораждането на действието на договора за дарение. С оглед на това е достигнал до извод, че представената по делото нотариална покана, подписана от ищцата и надарената С. Я. и адресирана до „КТБ“ АД /н./, не съдържа каквото и да било насрещно волеизявление на надарената, насочено към дарителя, та да може същото да се тълкува като последващо изявлението на дарителя за извършване на дарението приемане на дарственото му намерение, срещуположно и със същото съдържание, годно да доведе до извод за постигането на съгласие за сключването на договор за дарение. Въззивният съд е счел, че такова действие не може да се придаде и на споразумението между ищцата и С. Я. за обективираното в него разваляне на иначе несключения договор за дарение, доколкото съгласие за сключването на такъв въобще не е установено по делото да е постигнато между посочените в него като страни лица. В този смисъл е приел, че обективираната в споразумението воля за развалянето му е правно нищо, доколкото въобще не е налице годен предмет, върху който мнимите страни по договора за дарение да се споразумяват. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че липсва разпореждане със средствата по влога на ищцата в „КТБ“ АД /н./ в полза на Славея Я..

Изложени са и съображения за неоснователност на довода на ответника за противоправно поведение на ищцата поради липсата на установено такова, още по-малко пък с намерение за увреждане на ответника или третото лице-помагач, или за злепоставяне по какъвто и да било начин на интересите им.

Въззивният съд е приел още, че дори и да се приеме за установено валидно разпореждане от страна на ищцата с правата й по процесния влог, уведомлението за това прехвърляне няма значението, което ответникът се домогва да му придаде – това по чл.5, ал.5 от анекс № 104797 от 24.04.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит /Договора за влог/. Посочил е, че тази клауза предвижда автоматично прекратяване на действието на анекса за депозит, но само при условие, че депозантът – ищцата, даде нареждане за разпореждане със средствата по депозитната сметка, каквото нареждане за разпореждане нотариалната покана като уведомление по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД не съставлява. Тълкувайки клаузата от анекса съобразно с всички останалите клаузи от анекса и от рамковия договор, както и чл.12 от анекса, препращащ към ОУ на „КТБ“ АД за платежни услуги, уреждащи именно такива, а не договорно разпореждане със средства по сметката, е приел, че такова „нареждане“ за разпореждане е само нареждане за извършване на плащане срещу процесната депозитна сметка в някоя от нормативно установените в ЗПУПС и Наредба № 3 на БНБ за условията за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти форми за това.

Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника, основано на твърдението, че не е получил от представляващите банката в несъстоятелност лица информацията за качеството на ищцата на вложител, като е посочил, че това обстоятелство не освобождава ответника от отговорност.

За пълнота на мотивите във връзка с оплакванията на „КТБ“ АД /н./ за неправилно прилагане на материалния закон въззивният съд е изложил подробни съображения за приложимост на редакцията на чл.4, ал.3 ЗГВБ /отм./ преди изменението, обн. ДВ, бр.98 от 2014г.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора „КТБ“ ОД /н./ три материалноправни въпроса по начина, по който са формулирани, не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Първият и третият въпроси са предпоставени от възприемане на съдържащите се в тях твърдения, че към датата на отнемане на лиценза на банката ищцата не е притежавала влог, тъй като договорът й за влог е бил прекратен и тя е била изгубила качеството си на „вложител“ по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗГВБ /отм./, противно на приетото от въззивния съд, че договорът за влог на ищцата не е бил прекратен и че към датата на отнемане на лиценза тя е притежавала влог в банката. Именно тези изводи на въззивния съд са обусловили крайния изход на делото, а не дадено от него разрешение на поставените въпроси, и следователно въпросите не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл и по втория материалноправен въпрос, отнасящ се до възможността да бъде развалено или отменено дарение, тъй като е приел, че договор за дарение не е сключен поради липса на съгласие на надарения и поради това споразумението за развалянето му не поражда правни последици с оглед лисата на предмет.

При липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда наличие на допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът „КТБ“ АД /н./ само се е позовал на чл.280, ал.2 ГПК, без да уточни и обоснове кое от предвидените в тази разпоредба три основания за допускане на касационен контрол поддържа, че е налице. Касаторът ФТВБ е изложил доводи за наличие на очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.

В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Доводът на касатора ФГВБ за очевидна неправилност е мотивиран с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд за липса на сключен договор за дарение поради отсъствие на дадено от надарения съгласие. Произнасянето по това оплакване налага обсъждане на събраните по делото доказателства и поради това не може да бъде извършено в производството по чл.288 ГПК

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7 200 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,