Определение № 2866 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Касаторът Т. Ч. иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 51, ал.4 СК за изменение на упражняването на родителските права поради изменение на обстоятелствата. Искът е предявен от майката Р. Д. срещу бащата Т. Ч., на когото са предоставени родителските права върху малолетната Г. Ч. (род....г.). Въззивният съд е приел, че има изменение на обстоятелствата, тъй като върху малолетното дете е било упражнено сексуално насилие на два пъти от трети лица- по време на 8г. възраст на детето и през 2022г., но бащата не е упражнявал контрол върху поведението и възпитанието на дъщеря си, липсвала добра емоционална връзка между тях, тъй като детето не споделяло с баща си, който неглижирал проблемите и, а това според съда внасяло съмнение върху моралния му капацитет. Освен това детето било вече на 13г. от женски пол и се нуждаело в повече от майчинска близост и грижи. От страна на майката нямало пречки за възлагането на родителските права, тя притежавала необходимия родителски капацитет- живеела в жилище с подходящи условия за отглеждане на детето, с пригодена стая и легло за него, работила и получавала трудово възнаграждение, проявявала изключителна загриженост за психическото и емоционално състояние на дъщеря си, както и за социалното и развитие и обучение. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е необходимо въззивният съд, в противоречие с практиката на ВКС, да не е извършил преценка на критериите по чл. 59, ал.4 СК при определяне интереса на детето, на кого от родителите да бъдат възложени родителските права. Тези критерии са ясно определени- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, възможността за помощ от трети лица- социалното обкръжение и материалните възможности. Видно е, че въззивният съд е обсъдил законовите критерии във връзка с новонастъпилите факти. Решаващо за съда е било обстоятелството, че върху детето е била упражнено сексуално насилие по времето, когато родителските права са били възложени на бащата. Оттам и заради безучастието при възпитанието и незаинтересуваността на бащата, съдът е направил отрицателен извод за възпитателските му качества, за полаганите до момента грижи спрямо детето относно психичното му здраве и социално развитие, както и за социалното обкръжение. В същото време съдът е определил положително родителския капацитет на майката и необходимостта от майчински грижи с оглед възрастта и пола на детето. Съдът се е позовал на доказателствата по делото и изводите му са в съответствие с правилата на формалната логика, доколкото актовете на сексуално насилие върху малолетното дете, незаинтересуваността на бащата и безучастието при възпитанието са достатъчно основание, за да се приеме, че има негативна промяна в критериите по отношение на бащата. В изложението към жалбата се поставят следните въпроси във връзка с чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: Длъжен ли е съдът да направи оценка на родителския капацитет на двамата родители? Длъжен ли е съдът да отчита желанието на детето? Следва ли социалният доклад да отчита родителския капацитет? Длъжен ли е съдът да направи съвкупна преценка на обстоятелствата? На първия въпрос въззивният съд е дал положителен отговор в съответствие с практиката на ВКС и императивното изискване на закона, като е преценил възпитателските качества на родителите въз основа на доказателствата и спазвайки правилата на формалната логика относно достатъчното основание. На вторият въпрос въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, тъй като привързаността на детето към някой от родителите не е решаващ критерий, защото се вземат предвид всички критерии, обуславящи интереса на детето, както е направил съдът, който е отчел промяната в обстоятелствата въз основа на новонастъпилия факт- сексуалното насилие върху детето, неучастието на бащата при възпитанието на детето и незаинтересуваността му- той последен е разбрал къде и при кого спи детето му. Третият въпрос не е обуславящ, тъй като социалният доклад е становище по делото на ДСП съгласно чл. 15, ал.6 ЗЗакрД, и съдът е длъжен да го прецени в съвкупност с всички доказателства по делото, както е направено по настоящото дело при приложението на процесуалния закон. На четвъртия въпрос въззивният съд е отговорил положително в съответствие с практиката на ВКС, доколкото е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, и въз основа на тях в съответствие с правилата на формалната логика е извел крайните си изводи. В заключение- не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото въззивното решение е постановено в съгласие с практиката на ВКС и в съответствие с правилата на формалната логика, и липсват основания за изменение на съдебната практика съгласно изискването на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изхода на спора в полза на Р. С. Д. следва да се присъдят сторените от нея разноски, платен адвокатски хонорар в размер на 1200лв., съгласно направеното искане с отговора на касационната жалба и представената разписка. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО