Определение № 262 от 05.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 121/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-София срещу определение № 320/10.01.2011 г. по в. ч. гр.д. №839/ 2011 на ОС-Хасково с което е потвърдено определение №2467/15.11.2011 г. по гр.д. №3269/2011 г. на РС-Хасково за прекратяване на производството по установителен иск по чл.422 ГПК на [фирма]-София срещу Г. И. Н. за дължимостта на сумите от 433,59 лева-главница и 83,34 лева-лихва. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Това е така, доколкото, съгласно чл.274 ал.4 ГПК във връзка с чл. 280 ал.2 от ГПК на касационно обжалване подлежат само съдебните актове по търговски дела по искове с цена над 10 000 лева. Настоящият спор е за вземания основани на договор за банков кредит и като такъв се явява търговски, съгласно 365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.2 от ТЗ във вр. с чл.1 ал.1, т.7 от ТЗ. Цената на исковете е съответно: 433,59 лева-главница и 83,34 лева-лихва, т.е. всяка от тях е под 10 000 лева, от което следва, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение