Определение № 338 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1690/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Фламинго шипинг“ ЕООД чрез адв. Л. Г. обжалва решение № 14 от 09.03.2021 г. по в.т.д.2/21 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 290 от 29.09.2020 г. по т.д. 498/19 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу ДП „Пристанищна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 26 035 евро, с равностойност 51 447,74 лв, която сума е недължимо платена по посочени фактури.

В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не били обсъдени в съвкупност доказателствата по делото, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.

Излага съображения за необоснованост на съдебното решение, основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК.

Счита, че е налице нарушение на материалния закон, основание за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Излага подробни съображения за погрешно таксуване, съобразно Тарифата за пристанищните такси, като счита, че след като съдът е допуснал необоснованост на съдебното решение, не е приложил и вярно Тарифата като не е съобразил, че са налице ро-ро превози.

Счита, че решението като недопустимо следва да се обезсили.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Разполага ли ДП „Пристанищна инфраструктура „в контекста на чл. 115 м и следващите от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Р България, очертаващ изрично предмета на дейност на предприятието, с правото да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал.2, т. 22 и 3 от същия закон или тези услуги се извършват само от самите пристанищни оператори – концесионери, стефадори, държавни пристанища?

2. С оглед отговора на въпрос 1, ако ДП „Пристанищна инфракструктура“ не разполага с правото да определя начина на товарене и/или претоварване, то следва ли при поява на ро-ро кораб да го таксува като такъв с оглед вида му и да събира единствено фиксирана такса за всяко отделно посещение?

3. В контекста на разпоредбата на § 1 от ДР на Тарифата, че „За целите на тази тарифа корабите се делят на следните типове в зависимост от технологията на превози и обработка на товара: кораби за генерални насипни, контейнерни, ро-ро и наливни товари. Корабите за превоз на живи животни, корабите за комбинирани товари и др., както и тези, превозващи повече от един тип товари, се считат като кораби за генерални товари.“ Когато се докаже, че не се касае за превоз на живи животни, корабът не е за комбиниран, това е превоз само един тип товар, как следва да се класифицира технологията на превоз и обработка, при положение, че товарът е постъпил на кораба на собствен ход, т.е. по технологията „ро-ро“, обаче вътре в кораба камионите са разтоварени с мотокари и камионите са се върнали обратно на пристанището, т.е. превозът на товара следва ли да е заедно със средството, с което е натоварен, или след разтоварването на товара, транспортното средство може да напусне кораба?

4. След като няма законова дефиниция в българското законодателство или в международното такова на „ро-ро“ корабите (от англ. Ro-ro или ro-ro) и технология на претоварни работи за този тип кораби, кога технологията на претоварни работи ще бъде спазена и коя точно технология следва да бъде приета за „стандарт“, който ще се прилага?

Счита, че по отношение на всички тези правни въпроси е налице допълнителното основание, предвидено в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК поради празнота в закона.

Позовава се на основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, като счита, че решението е очевидно неправилно, като несъобразено с целта на закона, защото съдът не следвало да толерира ДП „Пристанищна инфраструктура“ повече отколкото това бил направил законодателят и не следвало да се тълкува разширително Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Р България, който очертавал изрично предмета на дейност на предприятието и в чийто предмет не било включено правото да се извършват пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от същия закон, тъй като тези услуги се извършвали само от самите пристанищни оператори – концесионери, стефадори, държавни пристанища. След като пристанищните оператори извършвали тези услуги, държавното предприятие не разполагало с информация за начина на натоварване на товарите, на който и да е кораб, нямало и механизъм за прилагане на различни механизми за гласуване. Била нарушена преценката на доказателствения материал в съответствие със задължението на въззивния съд да съобрази научните, логическите и опитните правила, защото можело да се достигне до несъответствие между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото.

Моли да се приеме, че са налице основания за допускане на касационен контрол по делото.

Ответникът ДП „Пристанищна инфраструктура“ оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване. Изложените въпроси от касатора били свързани с правилността на съдебното решение. Оспорва наличието на основание съгласно чл.280, ал.2 пр. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстаницонния съд, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове на „Фламинго шипинг“ ЕООД за заплащане на сумата от 26 035 евро, с равностойност 51 447,74 лв, по начислени пристанищни такси по фактури, заедно със законната лихва. Ищецът бил посочил качеството си на генерален агент на собствениците на м/к „А.“ и м/к“А.“ и претендирал, че е платил по посочените фактури недължими неправилно определени пристанищни такси. Прието е, че плащането е извършено. Прието е, че е извършено товарене на корабите, които били двупалубни и товареното било на товар - бали със слама.

С оглед изразеното становище на вещото лице, въззивният съд е приел, че в случая натоварването и разтоварването не било по ро-ро технология, а с мотокари, поради опасността на товара.

Двата кораба били от типа ро-ро и съгласно чл. 6 от Тарифата за пристанищните такси се събирали такси от по 750 евро. Въззивният съд е приел, че макар и корабите да са от типа ро-ро, при посещенията си в пристанищата, за които били издадени спорните фактури, били натоварени с бали слама от мотокари, след което товарът бил укрепван. Не била използвана ро-ро технология за превозване на колесни товари, които влизали на собствен ход. Натоварването било извършвано от технология, която се използва от общи, генерални товари. В случая натоварването не било от типа ро-ро и поради това били неоснователни исковете за връщане на таксите.

Обжалваното в настоящето производство решение на Окръжен съд Бургас е било постановено след като делото е било изпратено на този съд на основание чл. 122 от ГПК от Софийски градски съд и след разрешаването на спор за местна подсъдност на основание чл. 122 от ГПК с определение № 4171/17.12.2019 г. по в.ч.гр.д. 5961/19 г. по описа на Апелативен съд – София. Това определение е постановено след като Софийски градски съд по т.д. 2546/19 г. с определение от 02.12.2019 г. е повдигнал спор за подсъдност, поради това, че делото е изпратено с определение № 1155/27.09.2019 г. по т.д. 498/19 г. на Бургаски окръжен съд. Бургаски окръжен съд, за да постанови последното определение е получил делото с определение № 1995/24.09.2019 г. от Административен съд – Бургас по адм.д. 2220/17 г. Последното определение е постановено след постановяване на решение № 11 808 от 09.08.2019 г. по адм.д. 2163/19 г. по описа на Върховния административен съд на Р България, Трето отделение, с което е обезсилено решение № 1830 от 23.10.2018 г., постановено по адм. д. 2220/17 г. по описа на Административен съд – Бургас и е върнато делото на Административния съд - Бургас за изпращането му по подсъдност на компетентния съд или да повдигне спор за подсъдност. Решение № 1830 от 23.10.2018 г. по адм.д. 2220/17 г. по описа на Административен съд – Бургас е постановено след като е постановено влязло в сила определение по т.д. 4560/15 г., Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, с което е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас. Това определение е потвърдено с определение № 3903 от 23.11.2016 г. по ч.т.д. 4739 /16 г., Софийски апелативен съд. С определение № 383 от 24.07.2017 г. по ч.т.д. 833/17 г., ВКС, I ТО, последното описано определение на Апелативен съд – София не е допуснато до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва при спазване предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки. На основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, при извършената служебна проверка, не се установи наличие на вероятност съдебното решение да е нищожно.

С оглед изложените от касатора оплаквания за недопустимост на съдебното решение и при извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че от съществено значение в случая е дали при посочените от ищеца факти в исковата молба, правилно, съобразно правилата за подсъдността, е определен съдът, произнесъл се по съществото на спора с обжалваното в настоящето производство съдебно решение,. С оглед наличието на данни обжалваното въззивно решение да е вероятно недопустимо, следва да се допусне до касационно обжалване.

По изложените мотиви Върховният касационен съд на Р България