Определение № 2749 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Пазарджик и Административен съд – Благоевград за определяне на съда, компетентен да разгледа иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Н. Л. М., понастоящем в Затвора-[населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в периода 15.08.2023 г. – 23.11.2023 г. – по време на престоя му в Ареста в [населено място] с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Първоначално исковата молба на Н. Л. М. с вх. № 9307/15.12.2025г. е подадена до Административен съд – Благоевград. С Определение № 5590 от 17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2442/2025 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик, по съображения, че е налице съвпадение между настоящия адрес на ищеца и мястото, на което е настъпило увреждането, а именно в Затвора – [населено място] и с оглед разпоредбата на чл. 285, ал. 2, предл. 1 от ЗИНЗС компетентен да разгледа спора е Административен съд – Пазарджик. Административният съд – Пазарджик, от своя страна е счел, че не е местно компетентният административен съд да разгледа спора, тъй като в установения по делото период на увреждане 15.08.2023 г. – 23.11.2023 г., ищецът е бил настанен в Ареста в [населено място] с мярка за неотклонение „задържане под стража“. В допълнение, като е съобразил разпоредбата на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, съдът е счел, че с подаването на исковата молба в Административен съд – Благоевград ищецът е избрал да се защитава пред съда по мястото на увреждането и този съд следва да разгледа спора. По тези съображения, с Определение № 582 от 11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1525/2025 г., Административен съд – Пазарджик е прекратил производството, образувано пред него, и е повдигнал спор за подсъдност. След като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби относно местната подсъдност, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че искът за обезщетение за вреди срещу държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. В същия смисъл е и специалната в случая разпоредба на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, която сочи, че искът за обезщетение на вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията (какъвто е ГДИН) в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Правилно Административен съд – Пазарджик е отчел, че ищецът се е възползвал от предоставената му законова възможност да избере местно компетентен съд, като е избрал този по мястото на увреждането – Административен съд – Благоевград, видно от изисканата от съда информация за мястото на пребиваване на ищеца за процесния период и установения факт, че за времето от 15.08.2023г. до 23.11.2023г. той е бил в ареста в [населено място] с мярка“ задържане под стража“. Местно компетентния съд следва да бъде определен съгласно чл. 285, ал. 2, предл. 1 ЗИНЗС, с оглед на което делото следва да се разгледа от Административният съд – Благоевград, като делото следва да му се изпрати за разглеждане по същество. Водим от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение